Решение № 18552 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18552 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110128849 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „........“ ЕАД срещу И. М. М. (2/4 части) , както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 4507.89 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №99, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 3“ бл.318, вх.6, ет.2, абонатен № 404338, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.05.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 695.46 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 27.80 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.05.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 6.97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.05.2025 г.; срещу М. К. М. (1/4 част) , както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 2253.95 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – 1 апартамент №99, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 3“ бл.318, вх.6, ет.2, абонатен № 404338, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.05.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 347.73 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 13.90 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.05.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 3.48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.05.2025 г. и срещу В. К. М. (1/4 част) , както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 2253.95 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №99, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 3“ бл.318, вх.6, ет.2, абонатен № 404338, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.05.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 347.73 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за осъждане ответника за сумата 13.90 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 20.05.2025 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 3.48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.05.2025 г.

Ответникът И. М. М. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат П. В.-особен представител. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия, като липсва облигационна връзка между ответника и ищеца. Твърди, че не е собственик/ползвател на процесния недвижим имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът В. К. М. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат П. А.-особен представител. Заявява, че не е потребител 2 на топлинна енергия, като липсва облигационна връзка между ответника и ищеца. Твърди, че не е собственик/ползвател на процесния недвижим имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът М. К. М. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.

С Определение № 16711/02.05.2026 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 06.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 3658/16.09.2002 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № ДОГ-67/03.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.01.1986 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент № 99, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 3“ бл.318, вх.6, ет.2 е собственост на М.К. М. и В.И. М.. От Удостоверение № КС-15-08-7000-37/14.06.2012 г. за идентичност на адрес се доказа, че блок със строителен номер 318-318А има граждански 3 номер блок 318 в ж.к.„Младост 3“, гр.София.

От приложените по делото Удостоверение за наследници (изх.№ 84/26.02.1993 г.) се доказа, че М.К. М.-вдовец е починал на 22.02.1993 г., като е наследен от К. М. М.-син и И.

М. М.-син. От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (изх.№ РМЛ24-ТД261315/18.12.2024 г.) К. М. М. е свързан с М.К. М.-баща, починал на 22.02.1993 г.; В.И. М.майка, починала на 17.12.1991 г.; М. К. М.-дъщеря; В. К. М.-син и И. М. М.-брат. От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки (изх.№ РМЛ24-ТД26-1315/18.12.2024 г.) И. М.

М. е свързан с М.К. М.-баща, починал на 22.02.1993 г.; В.И. М.-майка, починала на 17.12.1991 г. и К. М. М.-брат.

По делото се доказа наследственото правоприемство по отношение на ответника И. М.

М., като неговата припадаща се част е 1/2 част. В хода на производството не се доказа наследствено правоприемство по отношение на другите ответници М. К. М. и В. К. М., тъй като липсват доказателства К. М. М. да е починал, поради което предявените срещу тях искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът И. М. М. се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „........“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „........“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 544.93 лева; сума за 4 битово-горещо водоснабдяване от 5964.07 лева; сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 456.99 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 6965.98 лева(1/2 част е 3482.99 лева), включваща сумите за отопление; за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за доплащане), както и лихва от 1675.35 лева(1/2 част е 837.67 лева), считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 14.05.2025 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „........“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 20.05.2025 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 20.05.2022 г.). В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.