Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 8 от 26.01.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Наказателно дело от общ характер 1332/2022
Вид
Присъда № 8
Подписан
26.01.2023
В сила
13.02.2023
Състав
Маргарита Алексиева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 8 от 26.01.2023 г. по НОХД № 1332/2022 г. по описа на Районен съд - ***

Районна прокуратура – Кюстендил, ТО - *** е внесла обвинителен акт срещу М.

Е. И. от гр. ***, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.

194, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. ,,б” от НК.

В обвинителния акт се сочи, че на 19.11.2022 г. в град ***, от лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, паркиран на бензиностанция „Авиа“, М. Е. И. е отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. черна, кожена раница на стойност 20,00 лв.; 1 брой черно кожено портмоне на стойност 10,00 лв.; пари – сумата от 600 лв.; 1 брой ръчен часовник марка „Police“ на стойност 400,00 лв., 7 броя обикновени ключа и 2 броя кръгли чипа на стойност 36,00 лв.; 1 брой малък розов на цвят несесер на стойност 5,00 лв., или всичко на обща стойност 1 071.00 лв. /хиляда седемдесет и един лева/ от владението на С. Ц. В. от с. ***, общ. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено при условията на опасен рецидив по см. на чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, а именно, след като е бил осъден на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66, от НК, както следва: с влязло в сила на 19.10.2020 г. споразумение по НОХД № 947/2020 г., с което ДнРС му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, вр. с чл. 194, ал.1 от НК за срок от 4 месеца и с влязло в сила на 16.03.2022 г. споразумение № 42/16.03.2022 г. по НОХД № 264/2022 г., с което ДнРС му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК за срок от 3 месеца при първоначален общ режим и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл предвиденият 5 годишен срок по чл. 30 от НК – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

Съдът е конституирал пострадалата С. Ц. В. като частен обвинител и граждански ищец в производството и е приел за съвместно разглеждане предявения против подсъдимия М. И. граждански иск за сумата в размер на 671 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е разяснил на подсъдимия възможността да се приложи диференцирА.та процедура за приключване на наказателното производство, а именно ,,Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, предвидена в Глава 27 от НПК. Подсъдимият изрично е заявил, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Предвид горното съдът е приложил диференцирА.та процедура, заложена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че самопризнанията се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания и от 1 доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги подкрепят.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Кюстендил, ТО*** поддържа обвинението като сочи, че с оглед събраните доказателства, подсъдимият е осъществили от обективна и субективна стрА. състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Пледирал е подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага да му бъде наложено наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 3 години, при първоначален ,,строг“ режим на изтърпяване.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, пледира за налагане на наказание съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и за уважаване на гражданския иск и присъждане на разноски съобразно представения документ за правна помощ.

Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално наказание, като съдът вземе предвид направените от М. И. самопризнания, оказано съдействие за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че не е създавал пречки на разследващите органи и на съда. Относно предявения граждански иск изразява становище, че същият е основателен и доказан от събраните по делото доказателства.

При определяне на адвокатското възнаграждение на повереника, моли съдът да вземе предвид тежестта и сложността на делото и да определи същото в минимален размер.

Подсъдимият в своя лична защита моли за налагане на минимално наказание, което е поддържал и потвърдил и в последната си дума.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият М. Е. И. е роден на *** г. в град ***, с постоянен адрес: град ***, ж.к. „***“ № 1, ет.7, ап.42, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

След като е бил осъден на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва: с влязло в сила на 19.10.2020г. споразумение по НОХД № 947/2020 г., с което ДРС му е наложил наказание ,,Лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 вр. чл. 194, ал.1 от НК за срок от 4 месеца и с влязло в сила на 16.03.2022г. споразумение № 42/16.03.2022 г. по НОХД № 264/2022 г., с което ДРС му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т.З и т. 7 вр.чл.194, ал. 1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК за срок от 3 месеца при първоначален общ режим и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл предвиденият 5-годишен давностен срок по чл. 30 от НК, обв. М. Е. И. продължил да извършва нови престъпления.

На 19.11.2022 г. пострадалата от престъплението - св. С. Ц. В. от гр. *** била на работа редовна смяна за времето от 07.00 часа до 19.00 часа в бензиностанция „АВИА“ като продавач - консултант. Св. С. В. ходела на работа с личния си лек автомобил марка и модел „***“ с рег.№ ***, сив металик на цвят, като паркирала автомобила си след автоколонката на завоя при изхода на бензиностанцията. На 19.11.2022 г. С. В. също била паркирала там като ключалката на предна шофьорска врата била повредена и същата не се заключвала. На пасажерското място отпред до шофьорското място, св.

В. била оставила дамска раница съдържаща следните движими вещи: портмоне, розово отвътре съдържащо сумата от 600 лв., на банкноти с номинал от по 20 лв. и по 50 лв.;

2 лични документи – лична карта, СУМПС, малък талон на л.а. марка и модел „***“ с рег. № ***, контролен талон, един брой дебитна карта на банка „ДСК“ един брой мъжки ръчен часовник с гумени каишки марка „РOLICE“, 2 връзки с общо 7 броя ключа и 2 чипа, диплома за завършено средно образование на името на св. В., както и един брой дамски несесер. Въпросната раница св. В. я видяла за последен път на 19.11.2022 г., около 07.00 часа сутринта, когато оставила раницата в колата и влязла в бензиностанция „АВИА“на работа като продавач - консултант. Шофьорската врата била оставена отключена тъй като имало повреда в ключалката. В 19.00 часа на същата дата св. В. отишла до автомобила и видяла, че раницата липсва. Св.В. се върнала обратно в бензиностанцията, но и тогава не намерила раницата.Тогава тя свалила записите от видеокамерите работещи в района на бензиностанцията и установила лице от мъжки пол на видима възраст около 35 години, което минава покрай колата й, подминава я, връща се, опитва се да отвори дясната врата, успява да отвори лявата шофьорска врата, взема раницата, която се намирала на предна пасажерска седалка и се отдалечава в посока към моста при Спортна зала гр. ***. Лицето е засечено по записите в 17.11 часа да взема раницата на св. В. от отключения й лек автомобил. Св.

В. показала видеозаписа на мъж живущ в блок в близост до бензиностанцията, който заявил, че мъжът от видеозаписа се казва М. и е от гр. ***, бл. № 1, ет. 7.

На 21.11.2022 г. св.С. В. се явила в РУ на МВР *** и подала заявление за откраднатата раница. След проведени ОИМ е установено, че извършител на инкриминираното деяние е М. Е. И., с ЕГН **********, роден на *** г. в град ***, постоянен адрес в град ***, ж.к. ,,***“ № ***, същият е познат на полиция и прокуратура, многократно осъждан. Установено е също така, че след като присвоява раницата и съдържащите се в нея лични вещи, собственост на св. В., обв. И. посещава питейно заведение, намиращо се срещу магазин „ЛИДЛ“ в гр. ***, ул. ,,***, стопанисвано от ЕТ „Валентина И.а - Мими „ като подарил откраднатият от св. В. един брой часовник, мъжки ръчен часовник с гумени каишки марка „POLICE“ на св. ***, намиращ се по това време в заведението. Обв. И. заявил на св. И , че часовникът е негова собственост и му го подарява тъй като имал рожден ден и обичал да прави подаръци на другите. По думите на св. И, обв. И е бил във видимо нетрезво състояние.

Св. И предал часовника доброволно като заявил, че не знаел, че часовникът е обект на кражба, иначе е нямало да го вземе . С приемо -предавателен протокол часовникът е върнат на неговия собственик - св. В.. В хода на разследването по досъдебното производство е бил направен обиск по ЗМВР в жилището обитавано от обв. И., където не били намерени предмети или вещи чието притежание е забранено от закона. При проведена оперативна беседа с обв. И. със служители на РУ на МВР ***, той заявил, че е взел вещите на св. В. от лекия й автомобил, часовникът е задържал за себе си, парите е изхарчил, а остА.лите вещи е изхвърлил в контейнер, находящ се в близост до магазин „Техномаркет“ гр. ***. След проверка на въпросния контейнер от стрА. на полицейски служител ВЧ при РУ на МВР *** вещите, собственост на пострадалата В.

(документи, портфейл и несесер), не били установени и намерени. Видно от заключението на изготвената на ДП съдебно оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи е като следва : 1 брой дебитна карта издадена от банка ДСК на името на С. Ц. В. - 5.00 лв. ; 1 брой дамска кожена раница с голям джоб и два малки джоба отпред, закопчаващи се с ципове, на обща стойност 20.00 лв. след овехтяване ; 1 брой черно кожено портмоне - дамско , отвътре розов цвят, закопчава се с копчета тик - так 10.00 лв.; 1 брой мъжки ръчен часовник, марка „Роliсе“ черен на цвят с метални каишки с произход Великобритания - 400 лв. ; седем броя ключове - обикновени , за метална брава и два броя кръгли чипа - сини на цвят - на обща стойност 36.00 лв. ;

3 един брой малък розов несесер - на стойност 5.00 лв., както и сумата от 600 лв., или всичко на обща стойност 1071 (хиляда седемдесет и един) лв. По ДП е приложен Протокол за извършена експертиза № 117/2020 г. изследвала един брой преносим оптичен носител - флаш памет , марка и модел

,,PLATINET 80GВ съдържащ 2 видеофайла , записи от охранителни камери , от чието заключение е видно , че „ лицето в изследваното изображение , извлечено от снимковите кадри и нивото на компресия, водят до загуба на информация за лицевите му черти , което не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими, а частните идентификационни признаци не са годни за лицево - идентификационни изследвания на лица, заснети от охранителни камери.

М. Е. И. е привлечен в качеството на обвиняем с Постановление на РП Кюстендил - ТО-*** от 22.11.2022 г. за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.,,б“ от НК. С постановление на наблюдаващ прокурор от 22.11.2022 г. е постановено задържане за срок до 72 часа на обв. И.. На 24.11.2022 г., на основание чл. 64, ал. 1 от НПК е направено искане до РС *** да бъде взета МНО „Задържане под стража“. По ЧНД № 1220/2022 г. по описа на същия съд на 24.11.2022 г. е взета МНО „Задържане под стража“ по отношение на обв. И., същата не е обжалвА. и е влязла в законна сила на 29.11.2022 г.