Решение № 2304 от 16.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2304 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110123685 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

16.02.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 23685/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Д. Д. Т. срещу ЗД „БИ“ АД, като се твърди, че на 27.02.2016 г., около 14:00 ч. бил пострадал при ПТП, като управлявал мотоциклет „Хонда ЦРФ 450“ по бул. „Президент Линкълн“ с посока от ул. „Сребърни звънчета“ към ул. „Д-р Петър Димков“, като в това време водачът на л. а. „Крайслер“, модел „ПТ Круизер“, рег. № СА ............ ХВ, управляван от ВН по бул. „Президент Линкълн“, предприел маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства и от паркирано положение завил в обратна посока към ул. „Сребърни звънчета“ без да се убеди, че нямало да създаде опасност за участниците в движението, като не пропуснал ищеца, управляващ мотоциклета.

Поддържа, че в следствие на изложеното настъпило ПТП, като се бил отклонил и се бил ударил в паркирания от ляво по посока на движението л. а. „Пежо 306“. Навежда доводи, че виновен за ПТП-то е бил водачът на лекия автомобил. Излага съображения, че в следствие 1 на ПТП-то бил получил множество травматични увреждания и счупвания, които посочва подробно. Твърди, че са му извършени различни видове изследвания и било предприето различни видове лечения във връзка с установените наранявания, като излага твърдения за същите в хронологична последователност. Поддържа, че за периода 2016-2019 г. освен неимуществените вреди, бил претърпял и имуществени вреди, за което не му е било присъдено застрахователно обезщетение. Освен това бил претърпял и нови имуществени вреди за периода 2019 г. до 2021 г., които възлизало на 16121,00 лева, изразяващи се в заплатени разходи за извършени прегледи, лечение, рехабилитация и закупуването на лекарства и помощни средства. Навежда доводи, че гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № 02115003070258 с период на застрахователно покритие 19.12.2015 г. до 28.12.2016 г. Излага съображения, че ответника следва да заплати претендиратаната сума. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията се оспорва изцяло. Твърди, че вземанията са погасени по давност. Поддържа, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа наличието на съпричиняване, тъй като вина за ПТП-то имал и водача на мотоциклета – поради движение с несъобразена скорост, без задължителен шлем и без да притежава необходимата категория за управление на мотоциклет. Навежда доводи, че представените от ищеца доказателства касаели разходи за допълнително лечение, във връзка с първоначалните травми, но не можело да се каже до кога ищецът щял да претендира заплащането на разходи за допълнително лечение, тъй като пълното възстановяване нямало да настъпи скоро време. Оспорва претенцията по размер, както и представените писмени доказателствени средства. Излага съображения, че не всички разходи, които се твърдят са били необходими за лечението. Иска отхвърляне на предявените искове.

С Протоколно определение от 30.01.2023 г., съдът е допуснал уточнение на исковата молба, съобразно молбата на ищеца 12.12.2022 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за 2 безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 27.02.2016 г., около 14:00 ч. бил пострадал при ПТП, като управлявал мотоциклет „Хонда ЦРФ 450“ по бул. „Президент Линкълн“ с посока от ул. „Сребърни звънчета“ към ул. „Д-р Петър Димков“, като в това време водачът на л. а. „Крайслер“, модел „ПТ Круизер“, рег. № СА ............ ХВ, управляван от ВН по бул. „Президент Линкълн“, предприел маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства и от паркирано положение завил в обратна посока към ул. „Сребърни звънчета“ без да се убеди, че нямало да създаде опасност за участниците в движението, като не пропуснал ищеца, управляващ мотоциклета, а последният се отклонил в ляво и се ударил в паркирания автомобил „Пежо 306“; 2) че виновен за ПТП-то е водачът на лекия автомобил; 3) че в следствие на ПТП-то ищецът бил получил множество травматични увреждания и счупвания; 4) към датата на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № 02115003070258 с период на застрахователно покритие 19.12.2015 г. до 28.12.2016 г.

Приложено е Решение от 24.11.2016 г. по Н. А. Х. Д. № 15663/2016 г. по описа на СРС, Н. О., 7-ми състав, от което се изяснява, че ВН е признат за виновен за това, че на 27.02.2016 г., около 14:00 ч. в гр. София, при управление на МПС – лек автомобил марка „Крайслер“, модел „ПТ Круизер“, рег. № СА ............ ХВ, по бул. „Президент Линкълн“, в района на № 114, нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра излизане от реда на паркираните превозни средства и от паркирано положение завил в обратна посока, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и минават покрай него и не пропуснал попътно движещият се от лявата му страна мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦРФ 450“, управляван от Д. Д. Т., като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, за което съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил глоба по реда на чл.

78а НК.

В нормата на чл. 300 ГПК е предвидено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От съобразителната част на т. 15 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължителни по см. на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността – oсвобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание.

Представено е Решение от 04.01.2020 г., постановено по гр. д. № 10875/2018 г. по описана на СГС, I Г. О., 23-ти състав, като се изяснява, че ответникът е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 25502,99 лева.

От Решение № 1252/22.12.2020 г., постъновено по гр. д. № 1353/2020 г. по описа на САС, ГК, 2-ри състав се установява, че частично е отменено Решение от 04.01.2020 г., постановено по гр. д. № 10875/2018 г. по описана на СГС, I Г. О., 23-ти състав в частта за имуществените вреди, като е прието, че дължимата сума е в размер на 15775,73 лева, като апелативният съд е приел наличието на 30 % съпричиняване.

Прието и неоспорено е заключението на СМЕ от което се изяснява, че при процесното ПТП, ищецът е получил съчетана черепно-мозъчна травма и травма на десен долен крайник. Вещото лице е установило, че е проведено оперативно лечение по повод 3 счупването на дясната бедрена кост, за тежкото навяхване на коленната става, за счупването на носните кости и дясната скулна кост. Експертът е посочил, че след тези наранявания увреденото лице е приемало медикаменти и е провеждало рехабилитация. Изяснено е, че при подобни тежки наранявани не се очаква, че при пострадалия ще настъпи пълно възстановяване. Подробно е установено, че разходите за лечението са били необходими, като здравната каса не поемала плащането на металите и консумативите при проведените операции, съответно ЗК поема единствено ЛФК и физиотерапевтични процедури за една седмица по клинична пътека, което вещото лице сочи, че е недостатъчно с оглед възстановяването. Вещото лице е изяснило, че с оглед травмите, които са установени и медицинските данни, може да се направи извод, че към момента на ПТП-то увреденото лице е било без поставен предпазен шлем, като изрично е посочено, че с оглед данните по делото – че лицето е било с поставена велосипедна каска, то последната не защитавала главата така, както предпазния шлем, който ако е бил поставен е щяло да има значително по-слабо изразена травма от медицинска гледна точка, но без да може да се посочи конкретно в каква степен.

Съдът, като прецени заключението на СМЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода на правния спор.

От представените по делото писмени доказателствени средства – фактури и фискални бонове (л. 41-45 в кориците на делото и л. 51-78 в кориците на делото) се установява, че ищецът е сторил разходи да лечение в размер на 16121,00 лева.

По правната си същност разходите за лечения представляват имуществени вреди, който са под формата на претърпени загуби или сторени разходи, т.е. такива, които намаляват актива на увреденото лице, а съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, респ. при функционално свързаната отговорност на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се дължи обезщетение за всички (имуществени и неимуществени) вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то (до изчерпване на застрахователния лимит). При това положение, съдът счита, вкл. и с оглед кредитираното заключение на СМЕ, че процесните имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то и настъпилите от него увреждания, поради което претенцията принципно е основателна в своята цялост.