Определение № 417 от 08.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Ловеч, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500191 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ЕАД с ЕИК *** (с предишна фирма „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД), със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Рачо Петров Казанджията“№4,вх.“А“,ет.6, представлявано от И.Л.П. и Б.Я.Я.,чрез адв.И. М.

Л.-АК-София, срещу Разпореждане №646/05.04.2023г.,пост.по ч.гр.д.№321/2023г.на РС-Ловеч.

Счита,че заповедният съд неправилно е отхвърлил заявлението и не споделя мотивите на съда.Излага подробно хронологията на казуса и заключава,че към заявлението и с последвалата уточнителна молба е изяснил всички относими обстоятелства.Възразява и по тезата за валидността на договора за поръчителство. Сочи,че е сключен в писмена форма,съгласно чл.138,ал.1 от ЗЗД,подписан е от страните и е в изпълнение на договореностите от Договора за продажба на изплащане.Не се съгласява с приетото от съда,че обезпечава само този договор и твърди,че има действие и по отношение на последиците от развалянето му. Излага и подробни аргументи за целта на заповедното производство и обхвата на проверката на заповедния съд,които счита,че РС-Ловеч не е съобразил отхвърляйки заявлението. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 18.04.2023г., а жалбата е подадена на 25.04.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 321/2023г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

1

На 02.03.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№321/2023г. по описа на съда. Заявителят „Мъни Плюс Корп“ЕАД е предявил вземане срещу Г.

Ш. Р. от с.Х.,Лов.област, и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Любата“ №4-6, ет.1, офис 1, представлявано от И.ка Алексиева, за главница от 127.5лв.- представляваща платена от заявителя,в качеството му на поръчител, на кредитора „А1 България“ЕАД, главница по Договор за продажба на изплащане с №500927663, и лихва от 21.92лв. за периода от 01.06.2021г.(датата на плащане,която в последствие заявителят уточнява,че е 04.06.2021г.) до 09.02.2023г., заедно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане.Претендира и направените разноски-за държавна такса -25лв. и адвокатско възнаграждение-400лв.

Пояснил е, че на 07.11.2014г. между „А 1 България“ЕАД и „Мъни Плюс Корп“ЕАД е сключен Договор за поръчителство, с който заявителят се е задължил като поръчител да обезпечи задълженията на абонати на „А 1 България“ЕАД, сключили договор за продажба на изплащане на стока.Такъв е сключен от абоната Р.–на 09.10.2019г.,като възможността за осигуряване на обезпечение е регламентирана в т.9.1.2. Сочи се,че поради неплащане в срок договорът с мобилния оператор е прекратен предсрочно по право,като непогасените суми са станали предсрочно изискуеми на основание чл.12.3 от същия. Съгласно чл.2.2.4 от Договора за поръчителство и на осн.чл.143 от ЗЗД „Мъни Плюс Корп“ЕАД е уведомило длъжника,че ще изпълни вместо него задълженията му по договора. След покана от кредитора и на осн.чл.2.2.3 от договора за поръчителство, заявителят е заплатил задължението на абоната.От своя страна на 28.07.2022г.

„Мъни Плюс Корп“ЕАД е сключил Договор за встъпване в дълг с „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите лица“ЕООД ,с който последният става съдлъжник на абонатите– физически лица,за чиито задължения е сключен договорът за поръчителство. Последният не изпълнил ангажимента за погаси задължението в 1-месечен срок. Затова заявителят претендира вземането си солидарно от двамата.

Съдът е дал указания за поясняване каква е съдбата на основния договор с мобилния оператор-развален ли е, кога,по кои вноски не е платено, кога поръчителят е поканен да изпълни.

С уточнителна молба се допълва,че заявителят е бил поканен да плати от кредитора на 10.12.2020г.,съгласно т.2.2.3 от договора за поръчителство,като му е изпратена справка (приемопредавателен протокол) с №332,със списък на абонатите и размера на просрочените задължения. Р. се открива в този списък на стр.3,ред 16. Плащането е извършил на 04.06.2021г. Съгласно т.2.2.6 от договора за поръчителство след извършване на плащането се съставя справка(приемопредавателен протокол),който съдържа имената на абонатите,за които „СБС“АД-в качеството на поръчител,е изпълнил вместо тях. Съставен е приемо-предавателен протокол с №352/10.06.2021г. и Р. е посочена на стр.2. Пояснява,че абонатът е изплатила първоначална вноска от 7.50лв., 7 пълни вноски, осмата –от части(1.90лв.),след което е преустановила да плаща. Остатъкът от 127.50лв. се формира от неизплатената част на 8 вноски и останалите до предвидените общо 23 вноски.Твърди,че с оглед преустановеното от длъжника плащане през м.юни 2020г.,договорът е прекратен поради сбъдване на условието т.12.3 от договора за продажба на изплащане(неплащане в срок на две последователни вноски,което води до предсрочна изискуемост на всички дължими суми,за които след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа до услугите, операторът издава фактура).Договорът се счита за прекратен от деня на издаване на фактурата. Към уточнителната молба са приложени Договор за поръчителство между „Мобилтел“ЕАД и „Състейнъбъл бизнес 2 солюшънс“АД със 7 бр.анекси, Приемо-предавателен протокол №332 със списък на дължниците, Приемо-предавателен протокол №352/10.06.2021г.,със списък на изплатените задължения.

Към заявлението са приложени Договор за продажба на изплащане №500927663 от 09.10.2019г.,Приемо-предавателен протокол за закупено устройство, справка от

ТРРЮЛНЦ,пълномощно,Договор за встъпване в дол между кредитора и встъпващото лице от 28.07.2022г.

С обжалваното Разпореждане №646/05.04.2023г. РС-Ловеч е приел,че изложението в уточнителната молба е неясно и не позволява заявлението да се разгледа по същество. Приел е, че по договора за поръчителство заявителят се е задължил да гарантира изпълнението, а не правните последици от развалянето на договора за продажба на изплащане,поради което предложеното от него изпълнение е без основание и следва да се търси по реда на чл.55 от ЗЗД. Съдът е приел,че заявителят няма качеството на суброгирал в правата по реда на чл.146 от ЗЗД и няма право на регресно вземане по чл.143 от ЗЗД.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Въпреки дадените подробни указания заявителят не е отстранил посочените нередовности. Липсва яснота настъпила ли е, кога и как твърдяната предсрочна изискуемост на вземането на кредитора, което се сочи като основание на поръчителя за извърши плащането.

Заявителят твърди,че има регресна претенция по реда на чл.143 от ЗЗД към длъжника и встъпилото в дълг и солидарно задължено лице по реда на чл.101 от ЗЗД. Съгласно договора за поръчителство от 07.11.2014г. между „Мобилтел“ЕАД (сега „А 1 България“ЕАД) и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД/СБС/(сега „Мъни Плюс Корп“ЕАД), последният е поел ангажимент да гарантира чрез поръчителство вземанията на „Мобилтел“ от абонати по договор за продажба на изплащане. Видно от договора изпълнението на ангажиментите на поръчителя е формулирано в два етапа- т.2.2- „Скоринг“(изготвяне и предоставяне на кредитна оценка на потребителя) и 2.2реализиране на отговорността на поръчителя и регресен иск към абоната. Подробно в договора е регламентирана процедурата по сезиране на поръчителя и от нея съдът заключава,че отговорността му е както за първоначална преценка на абонатите,така и типичните ангажименти на поръчителя- за отговаря за изпълнението вместо лицето, чийто дълг е приело да обезпечи.

Хипотезата,при която възниква отговорността му е „при спиране на достъпа на абоната до мрежата в резултат на просрочено плащане..“(т.2.2.1) и уведомление от оператора за случаите на просрочени вземания, за които са изтекли повече от 30 дни от спирането. Операторът издава фактура на абоната(т.2.2.2), чрез което задължението става предсрочно изискуемо . След изтичане на следващи 20-дни операторът изпраща на поръчителя Справка за дължимите суми. Последната е определяна като покана към поръчителя да погаси задължението в 1-месечен срок(т.2.2.3).

Ангажимент на поръчителя е да уведоми длъжника за насоченото към него вземане(т.2.2.4). След извършване на плащането поръчителят разполага с регресен иск към абоната за заплатената вместо него сума- т.2.2.5 от договора за поръчителство. Съгласно т.2.2.6 за целите на регресния иск кредиторът се задължава при поискване от поръчителя да му предостави заверено копие от документите,които доказват вземането и са изброени.

При така изяснената хронология на предпоставките за ангажиране на отговорността на поръчителя, става ясно,че обхваща отговорността при неизпълнение на договорните ангажименти за погасяване на месечните вноски по сключения договор за продажба на изплащане.

3

Предпоставка за сезирането му е наличие на просрочено плащане, да е изтекъл период от падежа(30 дни + 125 дни) и липса на погасяване от длъжника. Следва издаване на фактура на абоната, с което сумите стават предсрочно изискуеми- съгласно т.2.2.2. В договора изрично е прието,че отговорността на поръчителя възниква едва след изтичане на 20 дни от издаване на фактурата и след нарочна покана от кредитора. Съгласно т.2.2.6. за целите на регресния иск кредиторът се задължава при поискване от поръчителя да му предостави заверено копие от документите,които доказват вземането. Между тях е и издадената на абоната фактура,с която се удостоверява наличието на вземане на оператора.

В случая поръчителят,макар да е приложил редица документи, обосноваващи изпълнението на описаната по-горе процедура по сезирането му, не е приложил основния- за установяване възникване на вземане на оператора към абоната и за твърдяното прекратяване на договора на това основание. Това е основанието за сезиране на поръчителя. Не е приложена нито изискваната фактура за просрочени суми на абоната, нито изискваното уведомление за прекратяване на договора към абоната,което следва да е писмено, съгласно приетото изменение на договора за поръчителство с Анекс от 08.10.2015г. Заявлението е останало нередовно, поради което правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд.

По изложените съображения ОС-Ловеч приема, че Разпореждане №646/05.04.2023г. на РС-Ловеч, пост.по ч.гр.д. №321/2023г. на РС-Ловеч, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 646/05.04.2023г., постановено по ч.гр.д.

№321/2023г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4