Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 977 от 08.11.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 483/2024
Вид
Определение № 977
Подписан
08.11.2024
В сила
08.11.2024
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. Габрово, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

С Определение №1113/01.08.2024г. постановено по гр.д. №1081/2023г. по описа на РС Габрово производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

В законния срок против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищеца по делото.

В частната жалба се твърди, че още в исковата молба ищецът бил посочил как правото му е засегнато от ответника. Неправилен бил извода на съда, че е недопустимо да се води установителен иск за обема на правата на страните при съсобственост без твърдения за това какъв е размера на правата на ответника. Предмет на установяване по делото било установяване спрямо ответника на притежаваните то ищеца идеални части от процесния имот, а какъв е обема на правото на собственост на ответника, следва да докаже той, а не ищеца. твърди, че е налице правен интерес от водене на предявения иск и моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови да бъдат продължени съдопроизводствените действия.

Ответната страна оспорва подадената частна жалба и моли съда да я остави без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е внесена дължимата се държавна такса счита същата за процесуално допустима.

Производството по гр.д.№1081/2023г. по описа на РС-Габрово е образувано по подадена искова молба от М. И. срещу Р. П., с която е предявен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК.

Първоинстанционният съд приел иска за недопустим и е върнал исковата молба, което определение е било отменено от въззивната инстанция с определение по в.ч.гр.д.

№324/2024г., с указания, че е налице нередовност на исковата молба.

Районният съд е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и е приел, че същите не са изпълнени, поради което е прекратил производството по делото. С Определение №11/10.01.2024г. по в.ч.гр.д.№494/2023г. на ОС Габрово делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените от съда указания, като на ищеца бъде дадена възможност да отстрани нередовностите на исковата молба.

В депозирана по делото молба вх.№1276/14.02.2024г. ищецът уточнява, че бившия съсобственик Р.П. била депозирала заявление пред РС Габрово, с което е направила отказ от наследството на своя баща – С.И.С., който е вписан в специалния регистър на съда под 1

№45/09.06.2013г. Кредитора на Р. П. – И.А. е предявила иск за унищожаване на отказа от наследство, който е уважен с Решение №401/14.11.2015г. по гр.д.№1324/2015г. на РС Габрово. Ответникът бил купил вземането на А. След извършения от Р.П. отказ от наследство ид.ч. от правото на собственост на наследниците на С.С. са се уголемили.

Ищецът придобил идеалните си части от своята баба чрез дарение далеч преди вписването на постановлението за възлагане по изпълнителното дело. Поради изложеното ищцовата страна счита, че не можело да се приеме за реално съществуваща ид.ч. на ответника.

С молба вх.№1520/23.02.2024г. ищецът е уточнил, че ответника е придобил ид.ч. от имота, като е изкупил чрез цесия вземането на И.А. срещу Р.С.П.- леля на ищеца, за реализиране на което било образувано изп.д.№1036/2012г. по описа на ЧСИ З.В., като с извършения въвод на ответника в имота се засягало цялото право на собственост на всички собственици (преди възникване правото на собственост на ответника) на имота, които не признавали правото на ответника за съществуващо спрямо тях.

С Разпореждане №1480/09.07.2024г. първоинстанционния съд е указал на ищеца да уточни какъв е размера на ид.ч. от правото на собственост, които ищецът претендира да се установи като негово притежание, какъв е размера на идеалните части от правото на собственост, които претендира да се установи като притежание на третото лице И.С.И. и какъв е размера на идеалните части от правото на собственост, които ищецът иска да се отхвърли като претендирани от ответника права на собственик и владелец.

С молба вх.№5843/24.07.2024г. ищецът е уточнил, че претендира, че е собственик на 3/4 ид.ч. от имота. уточнил е, че третото лице И.С.И. притежава 1/4 ид.ч., установяването на която е предмет на друго производство и не претендира установяването й в настоящото.

Уточнил е и че предмет на делото е да бъде признато спрямо ответника, че ищецът притежава 3/4 ид.ч. от имота, като спрямо ищеца е ирелевантн твърдението на ответника какви части счита, че притежава.

За да постанови обжалваното Определение №1113/01.08.2024г. постановено по гр.д.

№1081/2023г. по описа на РС Габрово, първоинстанционния съд приел, че съгласно ТР №8/27.11.2013г. на ВКС разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване.

Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ. В случая съдът приел, че въпреки направените с молба от 24.07.2024г. уточнения не се сочи конкретното засягане на правната сфера на ищеца, което да изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо и по този начин не се сочи допустим за защита чрез установителен иск за собственост правен интерес на ищеца да води този иск против посочения ответник. Не било посочено как правото на ищеца е засегнато от поведението на ответника. Недопустимо било да се води установителен иск за обема на правата на страните при съсобственост без твърдение за това какъв е размера на правата на ответника. Обстоятелството, че по делото има данни, че ответникът има 1/6, не правело допустимо искането да се установи, че ищецът има 3/4, тъй като общо тези права правели 91 % идеални части от имота.

Неправилен е извода на първоинстанционня съд, че не е налице правен интерес от търсената с предявения иск защита. Съдът е сезиран с положителен установителен иск да се признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот. в исковата молба се твърди, че ответникът се легитимира като собственик на ид.ч. от имота въз основа на извършена публична продан по изпълнително дело, като видно от молба вх.

№1520/23.02.2024г. ищецът и другият съсобственик не признават правото на собственост на ответника в имота. Наличието на титул за собственост, който накърнява част от правата на ищеца безспорно обосновава правния интерес от водене на дело да бъде потвърдено правото на ищеца и отречено правото на ответника, в частта, в която същото засяга правата на ищеца.

Не е недопустимо да се води установителен иск за обема на правата на собственост 2 на страните по делото без да е посочен размера на правата на ответника, когато тези права се отричат напълно и в тази им част изводите на първоинстстанционния съд са неправилни.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че обжалваното определение, с което производството по гр.д.№1081/2023г. на РС Габрово е прекратено като недопустимо, следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1113/01.08.2024г. постановено по гр.д. №1081/2023г. по описа на РС Габрово.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3