Решение № 135 от 05.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000300 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Община Вълчи дол, чрез процесуален представител адв. И.З. против решение № 260031 от 12.02.2021 г., постановено по т. д. № 1684/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалвания съдебен акт въззивникът е осъден да заплати на „Технокар“ ЕООД сумата от 207 094.99 лв., включваща главници по 16 бр. фактури, издадени през периода 31.03.2017 г. – 31.12.2017 г. и дебитно известие от 20.07.2018 г. към фактура № 21959 от 30.04.2016 г., въз основа на Договор № РД-08-01-527/20.04.2007 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата 22 823.71 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците по процесните фактури за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на исковата молба на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД; както и сумата от 15 901.74 лв., представляваща разноски в производството пред първата инстанция.

Въззивникът излага подробни доводи за решението, а в условията на евентуалност

1 недопустимостта на намира същото за незаконосъобразно. Счита, че е е разгледан непредявен иск. Намира, че е налице несъответствие между диспозитива на обжалвания съдебен акт и предявения с исковата молба петитум. Твърди, че описанието на предявените искове в доклада по делото се различава от петитума в исковата молба. Сочи, че в диспозитива на решението липсва индивидуализация на фактурите, чрез посочване на техния номер, дата, основание за издаване, предмет на услугата, доставчик и получател. В този смисъл намира произнасянето на първоинстанционния съд по отношение на неиндивидуализираните фактури, вместо по конкретно предявените с исковата молба, за произнасяне по непредявени искове и твърди това като порок, водещ до недопустимост на обжалваното решение. Релевира твърдение, че въпреки възпроизведения от съда в мотивите на обжалваното решение предмет на делото, това възпроизвеждане не може да замести или компенсира липсата на индивидуализация и конкретизация при формирането на присъдените суми в диспозитива на обжалваното решение.

Намира мотивите на първоинстанционния съд по отношение липсата на спор относно качеството на ищеца като изправна страна по договора, както и липсата на спор по представените фактури, отчети и протоколи за неправилно и в несъответствие с отговора на исковата молба. Твърди, че Община Вълчи дол е посочила изрично, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Счита, че Окръжен съд – Варна при постановяване на обжалвания съдебен акт не е съобразил чл. 27, ал. 2 от Договор № РД-08-01-527/20.04.2007 г., съгласно който заплащането на услугата се извършва въз основа на двустранно подписан протокол за извършена работа. Излага доводи за липса на доказателства по делото, от които да е видно, че процесните фактури са издадени законосъобразно. Намира приложените протоколи за неотговарящи на изискванията по договора. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е сложил знак на равенство между отчет и протокол, и е възприел безкритично заключението на вещото лице, като не е съобразил, че отговорът му по въпрос № 6 от експертизата е въз основа на неприети по делото документи, които не са индивидуализирани в степен, че да може да бъдат изискани да бъдат представени като доказателства по делото. Счита, че направеното от представляваната от него страна извънсъдебно изявление за прихващане за своевременно релевирано обстоятелство по делото и като такова то следва да се преценява при уважаване на ищцовата претенция в 2 цялост или отчасти. Инвокира доводи, че окръжният съд не е коментирал възражението на ищеца, че изявлението на Община Вълчи дол не му е връчено. Намира за неоснователно възражението на ищеца, че вземането на Община Вълчи дол е било изискуемо и ликвидно, поради което не е настъпил погасителен ефект. Релевира оплаквания относно визуализираното в обжалвания съдебен акт от първоинстанционния съд разбиране, че вземането е ликвидно, когато е установено с влязло в сила решение или спрямо което не е налице правен спор. Излага доводи за неоснователност и недоказаност на исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Моли за постановяване на законосъобразно решение. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивна жалба от “Технокар” ЕООД, чрез адв. М.Ц., в който се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и се излагат доводи за правилност и законосъобразност на решението. Оспорва оплакванията за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като сочи, че още с доклада по чл. 374 от ГПК е очертан предметът по делото и същият е неоспорен от страните. Не намира противоречие между мотивите на решението и диспозитива. Не счита за нарушение, че в диспозитива фактурите са посочени в общ брой, тъй като още в исковата молба и допълнителната такава, както и в доклада по делото, и решението, същите са ясно и недвусмислено посочени. В този смисъл намира възражението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, за неоснователно.

В отговора на въззивната жалба процесуалният представител на въззивното дружество изразява също и становище досежно твърдението на въззивника за направено от съда „видоизменение” на исковите претенции като счита същото за неясно. Излага доводи за несъстоятелност на оплакването във въззивната жалба, че основание за плащане по договора е приемо-предавателен протокол по чл. 27, ал. 2 от същия. Сочи, че по делото са представени и приети като доказателства писма за сверяване на салдата в края на всяка финансова година, от които видно е налице идентичност между вземането на ищеца и задължението на ответника. Твърди също така, че размерът на исковата претенция се потвърждава и от приетото и неоспорено по делото заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Излага подробни доводи за неоснователност на повторно заявеното възражение за прихващане. Намира присъдените лихви върху претендираните главници за основателни. Моли за потвърждаване на 3 обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

По повод доказателственото искане на въззиваемия е постановено определение № 133 от 04.06.2021 г. по настоящото производство.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2021 г., въззивникът, чрез адв. З. поддържа жалбата и моля за отмяна на решението. Представя списък по чл. 80 от ГПК заедно с доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

В същото о. с. з., въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител адв. Ц. моли за потвърждаване на решението и излага подробни доводи по същество. Представя определение № 265/18.05.2021 г. по т.д. № 1623/2020г. на ВКС, ТК, II т.д., което е прието и приобщено към доказателствения материал по делото. Представя списък по чл. 80 от ГПК заедно с доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и като такава ангажира настоящата съдебна инстанция с произнасяне по същество.

Настоящият съдебен състав съобрази по предмета на спора следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „Технокар“ ЕООД за заплащане на сумата в общ размер на 207 094.99 лв., включваща главници по 16 бр. фактури и дебитно известие № 10415/20.07.2018 г. към фактура № 21959 от 30.04.2016 г., издадени въз основа на договор № РД-08-01-527/20.04.2007г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /09.10.2019 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 22 823.71 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на исковата молба, формирани, както следва:

1. 566.89 лв., представляваща стойността на извършени услуги сметосъбиране за м. април 2016 г., отразени в дебитно известие № 10415/20.07.2018 г. към фактура 21959/30.04.2016 г. и 70.23 лв. лихва за 4 забава върху сумата от 566.89 лв. за периода 20.07.2018-08.10.2019 г.;

2. 12 371.30 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. март 2017 г., отразени във фактура № 22787/31.03.2017 г. и 1 910.68 лв. лихва за забава върху сумата от 12 371.30 лв. за периода 01.04.2018-08.10.2019 г.;

3. 12 169.90 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. април 2017 г., отразени във фактура № 22853/30.04.2017 г. и 1 778.16 лв. лихва за забава върху сумата от 12 169.90 лв. за периода 01.05.2018-08.10.2019 г.;

4. 12 923.45 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. май 2017 г., отразени във фактура № 22932/31.05.2017 г. и 1 776.98 лв. лихва за забава върху сумата от 12 923.45 лв. за периода 01.06.2018-08.10.2019 г.;

5. 12 357.30 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. юни 2017 г., отразени във фактура № 22999/30.06.2017 г. и 1 596.16 лв. лихва за забава върху сумата от 12 357.30 лв. за периода 01.07.2013-08.10.2019 г.;

6. 11 615.18 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. юли 2017 г., отразени във фактура № 23094/31.07.2017 г. и 1 400.28 лв. лихва за забава върху сумата от 11 615.18 лв. за периода 01.08.2018-08.10.2019 г.;

7. 14 200.48 лв., представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за м.юли 2017 г., отразени във фактура № 23095/31.07.2017 г. и 1 711.95 лв. лихва за забава върху сумата от 14 200.48 лв. за периода 01.08.2018-08.10.2019 г.;

8. 15 597.84 лв., представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за м. август 2017 г., отразени във фактура № 23169/31.08.2017 г. и 1 746.09 лв. лихва за забава върху сумата от 15 597.84 лв. за периода 01.09.2018-08.10.2019 г.;

9. 12 422.07 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м.август 2017 г., отразени във фактура № 23170/31.08.2017 г. и 1 390.58 лв. лихва за забава върху сумата от 12 422.07 лв.за периода 5

01.09.2018-08.10.2019 г.;

10. 15 474.19 лв., представляваща стойността на стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за м. септември 2017 г., отразени във фактура № 23266/30.09.2017 г. и 1 603.30 лв. лихва за забава върху сумата от 15 474.19 лв. за периода 01.10.2018-08.10.2019 г.;

11. 12 995.84 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. септември 2017 г., отразени във фактура № 23267/30.09.2017 г. и 1 346.52 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 12 995.84 лв. за периода 01.10.2018-08.10.2019 г.;

12. 15 338.53 лв., представляваща стойността на извършени услуги по транспортиране на неопасни отпадъци до инсталация/съоръжение за оползотворяване на отпадъци за м. октомври 2017 г., отразени във фактура № 23358/31.10.2017г. и 1 457.16 лв. лихва за забава върху сумата от 15338.53 лв. за периода 01.11.2018-08.10.2019 г.;

13. 12 995.84 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. октомври 2017 г., отразени във фактура № 23359/31.10.2017 г. и 1 234.61 лв. лихва за забава върху сумата от 12 995.84 лв. за периода 01.01.2018-08.10.2019 г.;

14. 11 073.80 лв., представляваща стойността на извършени услуги по сметосъбиране за м. ноември 2017 г., отразени във фактура № 23457/30.11.2017 г. и 959.73 лв. лихва за забава върху сумата от 11073.80 лв. за периода 01.12.2019- 08.10.2019 г.;