Решение № 623 от 29.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205621 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

132300333/28.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пазарджик /Дирекция „ИТ“ гр. Пазарджик/, с което на „КДТ-2020“ ЕООД, гр.

Пловдив, ЕИК 206310602, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Радославов“ № 13, представлявано от управителя Т. Г. К., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят „КДТ-2020“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.

А., моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Дирекция „ИТ“ гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. С., моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.04.2023г. около 14:50ч. била извършена проверка от служители на Дирекция „ИТ“ гр. Пазарджик, сред които и св. В. Н. Д., на длъжност ***, в обект „Роял гардън“ – СМР „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I-514.279 в кв.8 по плана на ж. к. „Отдих и култура“, гр. Пловдив, при която било установено, че в обекта на контрол предоставя работна сила св. С. И. А., ЕГН **********, без да е сключил писмен трудов с „КДТ-2020“ ЕООД, в качеството на работодател.

По време на проверката св. А. първоначално отказал да попълни предявената му декларация на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ и напуснал обекта, но след оказано съдействие от страна на служители на МВР, самостоятелно попълнил и подписал същата, като декларирал елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че работи от „2-3 дни“, на длъжност „общ работник“, с работно време „8ч до 4ч.“, почивни дни „събота и неделя“, трудово възнаграждение „40 лв. на ден“, както и че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Било прието, че нарушението е извършено на 27.04.2023г. в гр. Пловдив, когато лицето С. И. А. било заверено да работи /изгражда вътрешна зидария/ в обекта на контрол „Роял гардън“ – СМР „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I-514.279 в кв.8 по плана на ж. к. „Отдих и култура“, гр. Пловдив, с работни дрехи, нефирмени.

Нарушението било констатирано на 05.05.2023г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „ИТ“ гр. Пазарджик, когато за С. И. А. не бил представен сключен трудов договор в писмена форма, което се установило и от направена справка в ИС на ИАГИТ, регистър на трудови договори, където не се установили данни за сключен трудов договор между страните. По време на проверката по документи, управителят на дружеството декларирал, че грубият строеж се извършвал единствено от „КДТ-2020“ ЕООД, за което бил съставен Констативен протокол от 05.05.2023г.

Въз основа на резултатите от проверките проверяващите приели, че на 27.04.2023г. „КДТ-2020“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е уредило отношенията при предоставяне на работна сила с посоченото лице като трудови правоотношения, като не е сключило писмен договор с него.

За така извършеното нарушение срещу „КДТ-2020“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13– 2300333/30.05.2023г. за нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на „КДТ-2020“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за 2 нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени доказателства - АУАН № 13– 2300333/30.05.2023г., Протокол ПР2315104/30.05.2023г. за извършена проверка, 2 бр. декларации по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, справка от Регистър на уведомления за трудови договори, Констатации от 05.05.2023г., Заповед № З-0693/15.08.2022г. и Заповед № З0450/20.04.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и от гласните такива, сред които на първо място следва да бъдат посочени показанията на св. В. Д. /актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства. Именно св. Д. лично и непосредствено е възприел престиране на работна сила от страна на св. С. А., който на мястото на проверения обект е осъществявал дейност по изграждане на вътрешна зидария, предоставяйки работната си сила като общ работник. От показанията на св. Д. се установява и начинът, по който е била извършена проверката в стопанисвания от „КДТ-2020“ ЕООД обект, както и това, че на заварените да работят там лица са били предоставени за попълване декларации по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, които те първоначално са отказали да попълнят, поради което се наложило да бъде потърсено съдействие от страна на служители на МВР. Тогава всяко едно от лицата, включително и св. С. А., собственоръчно попълнили предоставените им декларации, поради което и имало две декларации от св. А., като тази с дата и подпис била попълнена след идването на полицията. Наред с горното св. А. посочва, че на мястото на проверката са разговаряли и с управителя на дружеството – Т. К., който заявил, че всички, които зидат на обекта, работят за „КДТ-2020“ ЕООД, но не ги познава. На управителя на дружеството била оставена покана за представяне на документи в Инспекция „ДТ“ гр. Пазарджик, където същият се явил и представил трудови договори за тези лица, с които имало сключени такива. За останалите лица, с които трудови договори не били сключени, такива не били представени.

В качеството на свидетел по делото е разпитано и лицето, което е било допуснато до работа без сключен с него писмен трудов договор, а именно С.

А., от показанията на който се установява, че случайно си е намерил работа като общ работник на обекта, на който работил към момента на проверката, която работа започнал 2-3 дни преди това. Свидетелят посочва, че работното му време е било с различно времетраене, тъй като, когато спирали работа майсторите и той спирал и затова се събирали по 3-4 часа работа на ден. За извършваната от него работа трябвало да получава по 40 лв. на ден, но в крайна сметка не получил нищо, тъй като след проверката бил освободен и повече не отишъл на работа. Трудов договор не бил сключил. След предявяване на двете, приложени към адмиинстративнонаказателната преписка декларации по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, св. А. посочва, че както почеркът в тях, така и подписът в тази, която е подписана, са негови.

3

Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 416 ал.1 изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това и доколкото фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, следва същите да се приемат за установени.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано извършено от страна на „КДТ-2020“ ЕООД административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване на трудов договор в писмена форма при установени отношения на предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови правоотношения.

Жалбоподателят, в качеството на работодател, е приел в процесния обект на работа като общ работник св. С. А. при установени елементи на трудово правоотношение – работно време от 08:00ч. до 16:00ч., работно място – обект Роял гардън“ – СМР „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I-514.279 в кв.8 по плана на ж. к. „Отдих и култура“, гр. Пловдив и уговорено трудово възнаграждение по 40 лв. на ден, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Налице е предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде регулирано с писмен трудов договор, но не е било сторено. По този начин дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл.1 ал.2 от КТ, която сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да е осъществено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя към момента на проверката. Правилно е възприето от контролните органи, че се касае за престиране на работна сила от страна на св. А.. Последният в саморъчно попълнена от него декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ е декларирал, че работи на проверявания обект и като какъв, посочил е работно време, уговорено трудово възнаграждение, а така също почивни дни и откога работи, както и това, че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Съдът намира за категорично доказано обстоятелството, че в случая дружеството-жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ и е годен субект на вмененото нарушение. Разпоредбата сочи за „работодател“ всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно 4 наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Цитираната законова норма отнесена към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност, формират у съда извод за наемане от страна на жалбоподателя на св. А. като работник, който да извършва дейността зидария. Самият работник в показанията си потвърждава, че е започнал работа на обекта, който обект се явява мястото, на което е бил намерен от проверяващия екип да изгражда вътрешна зидария. Именно дейността по грубия строеж и зидарията е била осъществявана на мястото на проверката от дружеството-жалбоподател и това е било потвърдено пред контролния орган от самия управител на дружеството.

Ако действително не санкционираното дружество, а друго дружество със същия управител е извършвал тази дейност на строителната площадка, се поставя въпросът защо тогава управителят на дружеството-жалбоподател не е възразил в тази насока, когато е подписвал констатациите от прегледа на фирмената документация именно на „КДТ-2020“ ЕООД, където са направени такива за липса на сключен писмен договор между жалбоподателя и работника С. И. А.. По същият начин е подходил и при съставяне на АУАН срещу „КДТ-2020“ ЕООД, в която процедура е взел лично участие представляващият дружеството и след предявяване на акта го е подписал, без да отрази никакви възражения, включително и в насока неправилно определен субект на административнонаказателна отговорност. Дали св. А. е бил нает лично от управителя на дружеството или от друго упълномощено лице е въпрос на вътрешна организация, като без значение за съставомерността на деянието е и дали въпросният работник и управителят са се познавали.