Решение № 6578 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6578 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110151505 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от ************************** срещу Д.

И. М. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата в размер на 654,31 евро, с равностойност в лева от 1279,71 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „*******“, с рег. № *************, в резултат на ПТП, настъпило на 29.05.2021г. в районна на ************************, с включени 12,78 евро, с равностойност в лева от 25,00 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.11.2025 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2021 г., около 06:00 часа, в районна на ************************ е реализирано ПТП с участието на МПС „**********“, с рег. № ************, собственост на ***************, управлявано от ответника – Д. И. М., който поради шофиране с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното от него ППС, преобръща се и блъска паркирано МПС – „*******“, с рег.- № *************, като му нанася имуществени вреди, за което бил съставен Протокол за ПТП № 1631243/29.05.2021г. Твърди, че ответникът е управлявал посочения автомобил и е отказал проверка за алкохол с техническо средство. Във връзка с инцидента при ищеца, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/02/120002587280, с валидност към датата на ПТП, била заведена щета № 2110015929, по която след извършена оценка на щетите по увредения автомобил е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер от 1254, 71 лв. По изложеното претендира размера на изплатеното обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева. Моли съда да уважи исковата претенция. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който посочва, че е заплатил на 01.12.2025г. сумата в размер на 1279,71 лева.

Ищецът не оспорва така извършеното в хода на процеса плащане, но посочва, че ответникът не е заплатил законната лихва върху главницата в размер на 10,17 лева, за периода от подаване на исковата молба в съда – 11.11.2025г. до окончателното плащане на 01.12.2025г., както и сторените разноски в производството за държавна такса в размер на 1

51,19 лева. По изложеното моли съда да се произнесе с решение, като съобрази плащането, но се произнесе по искането за законна лихва и по отговорността за разноски.

В съдебно заседание ищецът ************, редовно призован, се представлява от адвокат И., който посочва, че ответникът е заплатил изцяло процесните суми, ведно и със законната лихва върху главницата в размер на 10,17 лева, за периода от подаване на исковата молба в съда – 11.11.2025г. до окончателното плащане на 01.12.2025г., както и сторените разноски в производството за държавна такса в размер на 51,19 лева. По изложеното моли съда да се произнесе с решение, като съобрази извършеното плащане, включително и за разноски.

Ответникът Д. И. М., редовно призован в съдебно заседание, се явява лично, като моли съда да отхвърли така предявения иск поради извършеното от него плащане на процесните суми. Моли да не се присъждат разноски на ищеца, отново поради обстоятелството, че е запплатил и тях.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

За възникването на регресното право ищецът следва да докаже следните факти: вредите да са причинени от виновно и противоправно поведение на делинквента съгласно чл. 45 от ЗЗД, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и делинквента към датата на настъпване на застрахователното събитие, изплащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие. От изложеното следва, че непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, т. е. от осъществен деликт, поради което и в тежест на ищеца по делото по така предявения иск е да докаже наличието на всички предпоставки на деликта.

По делото установените и относими към предмета на спора факти и обстоятелства не се оспорват от ответника. Последното се извежда и от така извършеното в хода на процеса, на 01.12.2025г. плащане на процесните суми за главница, а с платежно нареждане от 04.02.2026г. и на сумите за претендираната законна лихва и за разноски, с което на практика, ответникът не оспорва, реализираното ПТП, за което е издаден Протокол с бланкетен номер 1631243 от 29.05.2021г., приет по делото и неговия механизъм, че ПТП се дължи на неговото виновно и противоправно поведение, изразяващо се в това, че на 29.05.2021г. в районна на ************************, управлявайки ППС „**********“, с рег. № ************, собственост на *************** към 06:00 часа поради шофиране с несъобразена скорост, губи контрол, преобръща се и блъска паркираното МПС „*******“, с рег. № ************* и му нанася щети. Не оспорва и отбелязаното в протокола, че е отказал проверка за алкохол с техническо средство, както и че при ищеца, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „**********“, с рег. № ************ е заведена щета № 2110015929 за репариране щетите по МПС „**********“, по която ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1254,71 лева. Не се оспорва и причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1,т.1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т.1 и 2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, каквато е твърдяната в случая хипотеза от ищеца. В тази връзка и по силата на посочената разпоредба регресното право на застрахователя по договор за застраховка "Гражданска отговорност" възниква именно на база на вече установените предпоставки от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. В конкретиката на случая следва да се вземе предвид, че по силата на разпоредбата 2 на чл. 500, ал., т.1 от КЗ, основанието за възникването на регресното право на застрахователя възниква в случаите, когато виновният водач при настъпването на ПТП е управлявал ППС се е отклонил от проверка с техническо средство за управление на ППС под въздействието на алкохол. В настоящия случай съдът както посочи по-горе, намира, че посоченото основание е безспорно доказано в хода на процеса. Исковата претенция е доказана както по основание, така и по размер.

В хода на процеса обаче с оглед разпределената доказателствена тежест, ответникът доказа плащането на процесните суми, обстоятелство, което касае спора по същество, така, както съдът изясни на страните в открито съдебно заседание от 17.03.2026г., поради което на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, факта на плащането следва да бъде взет предвид от съда при решаване на спора по същество. При доказано заплащане на сумите за главница и законна лихва, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, поради извършено плащане в хода на процеса.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Отвеникът доказа заплащането и на претендираните за присъждане разноски, поради което съдът не присъжда такива на ищеца.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от **************************, ЕИК ************ срещу Д. И. М., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата в размер на 654,31 евро, с равностойност в лева от 1279,71 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „*******“, с рег. № *************, в резултат на ПТП, настъпило на 29.05.2021г. в районна на ************************, с включени 12,78 евро, с равностойност в лева от 25,00 лева за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.11.2025 г. до изплащане на вземането, поради извършено плащане на вземането в хода на настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3