Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 16.09.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 806/2022
Вид
Решение № 236
Подписан
16.09.2025
В сила
09.10.2025
Състав
МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Ловеч, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20224310200806 по описа за 2022 година С Електронен фиш Серия К № 6345638 на ОД на МВР Ловеч на М. Д. А., ЕГН: ********** от с.Л. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.08.2022 г. в 11:43 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 34+900, землището на с.Микре, с АТСС СПУКС ARH CAM S1, насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч въведено с п.з.Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС «Ауди Ку 7» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 68 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5289669.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят М. Д. А., който го обжалва в срок чрез адв.К. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и не е посочена конкретната хипотеза от ал.1 до ал.3, където наказанията са диференцирани с оглед стойността на превишението на скоростта, липсват данни в ЕФ, че нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като не са 1 посочени номер и дата на предходния ЕФ, за какво по вид нарушение е издаден, кога е връчен и кога е влязъл в сила. Освен това излага, че неправилно е изчислено превишението на скоростта. Поради изложеното счита, че изтъкнатите процесуални нарушения са съществени и са ограничили правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и е ангажирана отговорността му и моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и пълномощника му адв.К..

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.09.2022 г./разпечатка от АИС АНД-л.11/, каквато дата на връчване твърди и жалбоподателя, жалбата е подадена по пощата на 30.09.2022 г., като е входирана в ОД на МВР-Ловеч на 03.10.2022 г. и изпратена на РС-Ловеч, като по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 68 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т.е. превишение от 18 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от п.з. Д-11, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената 2 разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 71 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 68 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателят възражения, касаещи дадената от АНО правна квалификация на нарушението.

Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената в населено място и тя присъства в дадената правна квалификация.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.

Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д – 11, тъй като този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място, като правилно АНО е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящото производство факти. Така констатираното несъответствие, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 68 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е 3 извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 98-СГ-ИСИС от 15.07.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство № 11743с0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

4

При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, в случая Венцислав Д., който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 15.09.2022 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на 22.08.2022 г. и това е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в ЕФ, а дата 15.09.2022 г. е датата на която е издаден обжалвания ЕФ. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, 5 посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. " В случая ЕФ е връчен лично на жалбоподателя и това не се отрича от него и същият е имал възможност след връчването му да упажни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от събраните по делото писмени доказателства, жалбоподателят като собственик на автомобила, с който е извършено нарушение, след получаване на ЕФ не е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-7336/23.08.2022 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч/л.15/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 22.08.2022 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане/в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 22.08.2022 г. в 10:20 часа и е работило до 13:10 часа, като са установени 42 броя нарушения.