Решение № 3123 от 02.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3123 гр. София, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110205054 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332023915/24.11.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. А. Д., ЕГН: ********** са му наложени: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и 2). административно наказание парична „глоба“ в размер на 300.00 лева з а административно нарушение по състава на чл.150а, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 177, ал.1, т.1от ЗДвП.

В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи за липсата на административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.

Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в подкрепа на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален 1 представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН – виж справка на СДВР-ОПП от 12.05.2023г. на л.49 СП, че липсват данни за върната разписка за връчване на НП, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят Н. А. Д. е правоспособен водач на МПС от 13.09.2004г.

Същият бил наказван с влезли в сила наказателни постановления общо 55 пъти и с влезли в сила електронни фишове общо 19 пъти за различни по вид административни нарушения като водач на МПС по ЗДвП. Спрямо него били налагани и заповеди по ЗДвП с определени ПАМ „временно отнемане на СУМПС за срок не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят Д. бил крайно недисциплиниран водач на МПС.

Наложените му в кариерата му на шофьор административни наказания по издадените общо 74 влезли в сила санкционни акта не го възпирали да продължава да извършва административни нарушения по съставите на ЗДвП.

Жалбоподателят Д. е и осъдено лице с влезли в сила присъди по НЧХД № 44/2020 г. на РС – Елин Пелин в сила от 31.07.2021г. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК и по НОХД № 7556/2021г. по описа на СРС в сила от 14.12.2022г. за престъпление по чл.324, ал.1 от НК. За останалите си осъждания същият бил реабилитиран по чл.88а НК.

Жалбоподателят Д. имал наложено административно наказание по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, съгласно НП № 21-0353-000291/03.09.2021г., влязло в сила на 05.11.2021г.

С това НП № 21-0353-000291/03.09.2021г., влязло в сила на 05.11.2021г. жалбоподателят Д. бил осъден да заплати глоба в размер на 2000.00 лева в полза на Държавата. Имал също и наложено кумулативно административно наказание „лишаването от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Към 02.11.2022г. спрямо жалбоподателя Д. не е имало влязло в сила НП, с което например да му се е налагало административно наказание по чл.150а, ал.1 от ЗДвП (както приема СРП в постановлението си 10.01.2023г. по ДП № ******/2023г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № ******/2022г., с което ДП е прекратено, за преценка дали жалбоподателят Д. е извършил престъпление по 2 съставите на чл.343в НК).

Но към 02.11.2022г. с влязло в сила на 05.11.2021г. НП № 21-0353000291/03.09.2021г., жалбоподателят Д., обаче, е бил административно наказан, считано от 05.11.2021г. с административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Неговото СУМПС № 281566280 с валидност до 15.02.2022г. било иззето на 23.08.2021г. по административен ред преди 02.11.2022г. на основание влязла в сила Заповед за принудително наложена на основание чл.171, т.1, б.

„б“ от ЗДвП ПАМ №21-0353-000176/23.08.2021г., поради административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. имал към 02.11.2022г. проблеми със съня.

Употребявал антидепресанти за заспиване. Към 07.10.2022г. по изписана рецепта жалбоподателят Д. употребявал лекарство „Тритико“ от 75 мг., като само вечер преди заспиване приемал доза от изписаното лекарство - до 1/2 от хапче. Впоследствие към 27.03.2023г. жалбоподателят Д. употребявал по друга изписана рецепта и лекарството „Ципралекс“ сутрин по две хапчета.

Жалбоподателят Н. А. Д. се качил на 02.11.2022г. в ползвания от него лек автомобил „А. А3“ с рег. № ******, собственост на Ю. Н. с ЕГН:

**********. Със жалбоподателя Д. в автомобила нямало друго лице (например друг мъж). Той бил сам в автомобила. Жалбоподателят Д. привел посоченото МПС в движение. Шофирал го. Правоуправлявал го в гр.София с посока на движение от бул. Черни Връх“ към улица „Персенк“. Часът бил около 21:30 часа на 02.11.2022г. По същото време на 02.11.2022г., около 21:30 часа и на същото място в гр.София, в района на Лозенец, от бул. „Черни път“ и около бул. „Никола Вапцаров“ патрулирали служители на 04 РУ-СДВР в лицето на полицейските инспектори свидетелят В. Л. М. и В. С. С. Те изпълнявали служебните си задължения. Свидетелите М. и С. възприели автомобила на жалбоподателя Д.. Погледът им бил привлечен най-вече от розовите елементи на автомобила – розови огледала и розов преден капак. На свидетелите М. и С. им направило впечатление, докато били в своя служебен автомобил, движещият се автомобил, управляван от жалбоподателя Д..

Последният правоуправлявал по един и същ маршрут в гр.София, в района на Лозенец, бул „Никола Вапцаров“ от бул. „Черни път“ автомобила и минавал няколко пъти. Свидетелите М. и С. възприели, че жалбоподателя Д. навлязъл в насрещната посока с МПС в рамките на наблюдавания инкриминиран район преди кръстовището с ул. „Драгалевска“, в малка улица „Майор Томпсън“, която била еднопосочна и въпреки поставения на нея забранителен знак, недопускащ насрещно навлизане на МПС по нея. Свидетелите М. и С. спрели автомобила на жалбоподателя Д. за проверка, тъй като поведението му като водач на автомобила било съмнително за тях и доколкото било извършено административно нарушение по ЗДвП от жалбоподателя Д.. Поискали му документи за проверка – лична карта, талон за автомобила и СУМПС.

Жалбоподателят Д. не представил само СУМПС. Била извършена справка чрез ОДЧ от свидетелите М. и С., според която жалбоподателят Д. е бил с отнето СУМПС по административен ред. Жалбоподателят Д. признал, че 3 неговото СУМПС е било отнето в по-ранен момент. Той признал пред свидетелите М. и С. на поставен от тях въпрос, че преди няколко дни е бил употребил и наркотично вещество. След този отговор, жалбоподателят Д. започнал да променя версиите дали е употребил или не е употребил наркотично вещество. На мястото на проверката пристигнало лице от женски пол, която била близка на жалбоподателя. След кратко време тя си тръгнала.

На местопроизшествието нямало други лица, освен жалбоподателя Д., неговата позната, която се тръгнала в един момент, и свидетелите М. и С.. По време на проверката жалбоподателят Д. не е заявявал, че употребява лекарства и антидепресанти, каквото е лекарството „Тритико“. Не е казвал, че има проблеми със съня. Свидетелите М. и С. преценили да поискат съдействие от СДВР-ОПП с изпращане на служители, които да извършат проверка на жалбоподателя Д. за употреба на алкохол и/или наркотици като водач на МПС. На място пристигнали свидетелите А. Г. Д. и В. В. Г. – автоконтрольори към СДВР-ОПП. Жалбоподателят Д. дал съгласие да бъде изпробван с техническо средство за алкохол „Алкотест дрегер“ № 0133.

Пробата му била отрицателна. Жалбоподателят Д. отказал да бъде изпробван с техническо средство „DRUG TEST ARM 5000 ADAM 0007“ за проверка дали е употребил наркотични вещества като водач на МПС. Спрямо него бил съставен на 02.11.2022г. в 23:30 часа талон за изследване № 113146 oт 02.11.2022г. с административно предписание до 45:00 минути да посети ВМА гр.София за даване на кръвни проби за изследване. Имало издаден ТМИ номер 113146 за ВМА гр.София. Жалбоподателят Д. посетил ВМА – токсикология, тъй като бил придружен от свидетелите М. и С..

Жалбоподателят Д. бил прегледан от дежурния лекар В. Й.К. В протокола за преглед 03.11.2022г. в 00:15 часа бил отразен писмен отказ на жалбоподателя Д. да предостави кръвни проби за изследване за проверка дали е употребил наркотични вещества. В същия протокол било отразено поведението на жалбоподателя Д. – адекватно, активно, със запазена координация, без абстинетни явления, със запазено равновесие и че употребявал антидепресант, какъвто е „Тритико“ от 150 мг (за неспокоен сън). Д-р К. върнал талона за изследване на жалбоподателя Д. със стикерите на него на един от полицейските служители. Жалбоподателят Д. обективно възпрепятствал органите на СДВР-ОПП да извършат проверка за употреба на наркотични вещества като водач на МПС.

С постановление на СРП от 10.01.2023г. ДП с № ****/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр.пр. № *****/2022г. било прекратено за разследвано престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, извършен на 02.11.2022г. от жалбоподателя Д.. По случая е била уведомена СДВР-ОПП.

За събитията от 02.11.2022г. спрямо жалбоподателя Д. по чл.171, т.1, б.

„б“ от ЗДвП била издадена заповед за изземване на неговото СУМПС, като съдебното производство по адм.д. № 2755/2023г. е висящо (към днешна дата) и е приключило с невлязло в сила решение на първа инстанция, потвърждаващ издаденият индивидуален административен акт.

Срещу жалбоподателя Д. бил съставен АУАН серия GA № 826219 от 02.11.2022г., от свидетеля А. Г. Д. в присъствието на свидетеля В. В. Г..

4

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 826219 от 02.11.2022г. е постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №

22-4332-023915/24.11.2022г. издадено

Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. А. Д., ЕГН: ********** са му наложени: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и 2 ) . административно наказание парична „глоба“ в размер на 300.00 лева з а административно нарушение по състава на чл.150а, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 177, ал.1, т.1от ЗДвП.

Според заключението на изпълнената в съдебното производство СПЕ на Д. М. жалбоподателя Д. страда от смесено тревожно депресивно разстройство (депресия). Към момента на инкриминираните деяния е липсвала негова психоза. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. СПЕ сочи, че жалбоподателя Д. имал ясен спомен за случая. Пред вещото лице д-р М. той декларирал, че на 02.11.2022г. употребил предписаното му лекарство тритико. Заключението на СПЕ излага, че това лекарство се използва срещу депресивно разстройство и не се препоръчвало, след употребата му да се правоуправлява МПС. То влияело върху координацията и способността за работа с машини и за управление на МПС. След употребата на тритико, д-р М. сочи, че употребилия лекарството изпитва сънливост, седираност, замаяност и замъглено зрение до един час от приема му. Това забавяло реакциите на взелия медикамента. Пред д-р М. жалбоподателят Д. е отричал да е шофирал в инкриминирания ден. СПЕ излага извода, че употребата на антидепресантите, какъвто е тритико, не води до зависимост и до онази мощна седация или повлианост, характерна за наркотиците. Лекарството тритико може да бъде отчетено при скриминиг за наркотици и да даде положителна проба за употребен наркотик, без самото лекарство да е наркотично. Освен този извод, СПЕ приема, че към датата на деянието жалбоподателя Д., обаче, е бил активен и неповлиян от лекарството тритико, поради неупотребата му, съгласно данните от протокола за преглед на д-р В. Й. К. от ВМА гр.София от 03.11.2022г. в 00:15 часа. При разпита в съдебно заседание на д-р М., същата излага заключения за различните видове наркотици и какво въздействие имат върху човешкия организъм. Д-р М. дава и отговор, според който метаболит на употребено наркотично вещество може да бъде установен дори до срок от 14 дни след приема му, тъй като трудно се изхвърлял или усвоявал от човешкия организъм. Вещото лице излага, че лекарството тритико при употребата му не води до натрупване в човешкия организъм какъвто ефект принципно имат наркотиците. Експертът излага, че тритикото по начина му на въздействие се оприличава с начина на въздействие на хероина или марихуаната, но не са идентични – възниква сънливост, седация, успокоение, намаляване на тревожността от употребеното лекарство тритико.