Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1085 от 26.11.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 549/2024
Вид
Определение № 1085
Подписан
26.11.2024
В сила
24.12.2024
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1085 гр. Габрово, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500549 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Разпореждане № 278 от 07.08.2024 г., постановено по гр.дело № 368 по описа за 2024 г., Дряновски районен съд е оставил без уважение искането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *** № *- *, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., с пълномощник юрисконсулт Мартин Недков, за връщане на внесените по гр.д. № 368/2023 г. по описа на Дряновски районен съд, държавна такса в размер на 122,06 лв. и депозит за вещо лице в размер на 500,00 лв., като неоснователно.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез юрисконсулт Мартин Недков. Сочи, че в изпълнение на указания дадени от съда са заплатили държавна такса в размер на 122,06 лв. по гр.д. № 368/2023 г. по описа на ДРС, както и депозит за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500,00 лв., като едва в първото съдебно заседание е констатирана липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването правото на иск и липса на допустимост на исковото производство по делото. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се допусне възстановяване на сторените разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 187/2022 и гр.д. № 368/2023 г. се установява, че производството по делото е започнало по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника Ц. И. Д., за парично вземане: 5136,98 лв. – главница; 845,12 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2021 г. до 27.05.2022 г.;

121,14 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2021 г. до 14.06.2022 г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски по делото в размер на 122,06 лв.- държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско 1 възнаграждение.

В изпълнение на изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят е приложил: пълномощно; извлечение от счетоводните книги към дата 14.06.2022 г.; Договор за потребителски кредит № 7001108103; документ за внесена държавна такса; списък на разноските; обратна разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост до клиента; уведомление за настъпила предсрочна изискуемост.

С Разпореждане № 273 от 29.06.2022 г., Дряновски районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД срещу длъжника Ц. И. Д.. Постановил е на основание чл. 418, ал. 1 във вр. чл.

417, т. 2 то ГПК незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Издал е изпълнителен лист № 63 от 29.06.2022 г.

С определение № 250 от 13.09.2023 г. е указано на заявителя, че заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 69 от 29.06.2022 г. е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Спрял е принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20237320400145 по описа на ЧСИ Весела Цонева, образувано по заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по чл. 417 от ГПК № 69 от 29.06.2022 г. и издаден изпълнителен лист въз основа нея на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД против Ц. И. Д., ЕГН ********** от гр. *.

Подадена е искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД против Ц. И. Д. на 20.10.2023 г. пред Дряновски районен съд, съобразно дадените указания от съда.

С определение № 146 от 17.04.2024 г. е изготвен предварителния доклад по делото, определена е правната квалификация, назначена е съдебно счетоводна експертиза и е насрочено делото в осз. Ищецът е изпълнил указанията на съда за внасяне на държавна такса в размер на 122,06 лв. и депозит за вещо лице в размер на 500,00 лв.

В първото по делото съдебно заседание, ответникът по иска Ц. И. Д. е направил възражение, че от частния съдебен изпълнител шест месеца са му удържали от заплатата и към момента са му удържани около 5300,00 лв.

От съдебния изпълнител е изискана поканата за доброволно изпълнение от която се установява, че същата е връчена лично на ответника Д. на 18.04.2023 г.

С протоколно определение № 132 от 18.07.2024 г. е върната подадената искова молба и е прекратено производството по делото. Оставено е без уважение искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за присъждането на разноски.

На 07.08.2024 г. е подадена молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД до Дряновски районен съд за възстановяване на внесената държавна такса в размер на 122,06 лв. и 500,00 лв. депозит за вещо лице. С определение № 278 от 07.08.2024 г. е оставено без уважение искането за връщане на внесената държавна такса и депозит.

За да отхвърли молбата на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, в мотивите на обжалваното определение Дряновски районен съд е приел, че внесените държавна такса и депозит за вещо лице не подлежат на връщане. В случая, въз основа на подадената исковата молба е образувано гр.д. гр. д. № 368/2023 г. по описа на Районен съд - Дряново, по което са извършени процесуални действия и проведени три съдебни заседания по делото. Приел е, че не е налице нито една от законоустановените хипотези, при които внесените от ищеца суми за държавна такса и депозит за вещо лице да подлежат на връщане, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

С оглед указанията по приложението на закона, обективирани в ТР № 5/12.07.2018 г.

2 по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е определен кръга на определенията по чл.

274, ал. 3, т. 2 от ГПК, съдът намира че частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Събирането на държавни такси от органите на съдебната власт е регламентирано в чл.

1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/, по одобрени от Министерския съвет или друг компетентен орган тарифи. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието, а чл. 4, ал. 1 б. „а“ от ЗДТ предвижда, че държавни такси за заплащат за искови молби. В чл. 71, ал. 1 и чл. 73, ал. от ГПК също предвижда събирането на държавни такси по производство, чийто ред е по него.

Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна по реда на чл. 4б от ЗДТ, а това е таксата, по която съдебното производство не е било образувано, както и когато е била надвнесена или ищецът е бил освободен от внасянето й.

Не е спорно, че частният жалбоподател е и ищец по гр.д. № 368/2023 г. по описа на РС – Дряново и съобразно дадените му указания е внесъл дължимата държавна такса в размер на 122,06 лв. и депозит за вещо лице в размер на 500,00 лв. Извършени са процесуални действия по образуваното гражданско дело, включително и провеждане на открити съдебни заседания с изслушване на вещото лице, преди прекратяване на делото, поради което внесените държавна такса и депозит за вещо лице не се явяват недължимо платени. Обстоятелството, че съдът не е разгледал правният спор по същество, тъй като е прекратил производството по делото не обуславят недължимостта на внесената държавна такса и на депозит за вещо лице. При образувано съдебно производство, по което са извършени процесуални действия и проведени три съдебни заседания, след което делото е било прекратено, не е предвидено в закона като хипотеза за връщане на държавна такса като недължимо платена. Не е законодателно предвидена и възможност да се връща такса, ако съдебното производство бъде прекратено на различните етапи от неговото провеждане и поради различни причини. В нормата на чл. 4а от ЗДТ е уредена възможност за връщане на държавна такса само ако тя е била недължимо платена. Тъй като обаче съгласно законовата уредба държавната такса се плаща предварително, при предявяването на иска, в случая тя е дължимо платена.

Във връзка с гореизложеното, въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По тези съображения и на основание чл. 278 ГПК, съставът на Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 278 от 07.08.2024 г. постановено по гр.д. № 368/2024 г. по описа на Дряновски районен съд, с което е оставено без уважение искането на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за възстановяване на внесената държавна такса и депозит за вещо лице.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4