Определение № 3061 от 07.10.2020, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3061

06.10.2020 г.

Окръжен съд – Благоевград

Град Благоевград

Първи въззивен наказателен състав

На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Андонова

Петър Пандев

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно дело № 20201200600608 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 72 ал. 1 от НПК вр. с чл. 389 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозиран частен протест от Районна прокуратура Благоевград срещу Определение № 6785/26.08.2020г. по ЧНД № 1270/2020г. по описа на БлРС. Самото определение оставя без уважение, като неоснователно искането на прокурор при Районна прокуратура - гр.

Благоевград за допускане на обезпечение на "отнемането на вещи в полза на държавата по ДП № 1899 ЗМ-331/2020г. по описа на РУ на 01 РУБлагоевград" чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „Ауди А3“, рег. № *, с рама № WAUZZZ8LZYA041466 собственост на В.Р.Х. с ЕГН * от гр. Благоевград.

В протеста се сочат съображения за неправилност и необоснованост на определението, по аргументи свързани с основанията в чл. 53 ал. 1 б.“а“ от НК, според който независимо от наказателната отговорност се отнемали в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено престъпление, каквото било обвинението по делото- престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. Именно за соченото отнемане в полза на държавата, се иска и налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху МПС.

Въззивният съд, като взе предвид доказателствата по делото и съображенията в протеста приема, че първоинстанционният съд правилно е изяснил фактологията, според която ДП № 1899 ЗМ-331/2020г. по описа на 1

РУ на 01 РУ-Благоевград било образувано на 18.08.2020г., по реда на чл. 356, ал. 3 НПК, със съставяне на акта от първото действие по разследванеторазпит на свидетел, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С постановление от 24.08.2020г. към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК бил привлечен В.Р.Х., ЕГН *, роден на *г. в гр. Благоевград, за това, че на 18.08.2020г., около 11.40ч., в с. Р., по ул.

„Т.м.“ с посока на движение към ул. „И.“ срещу дом номер 30, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел “Ауди А3” с рег.

№ *, след употреба на наркотично вещество - коноп /марихуана/, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер „Drug Test 5000“, с фабр. № ARJM-0036, проба № 334/18.08.2020г., съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г., изм. и доп. бр. 81 от 2.10.2018г.).

В Искането е посочено, че са проведени разпити на свидетели, възприели релевантни обстоятелства от предмета на доказване, изискани и приложени са относими материали. С протокол за доброволно предаване от 18.08.2020г. Христов е предал моторното превозно средство, което е управлявал, а именно лек автомобил марка и модел “ “Ауди А3” с рег. № *, с рама номер WAUZZZ8LZYA041466

С оглед установеното до момента и след като е приел, че посочения автомобил се явява средство за извършване на престъплението прокурорът е направил искане по реда на чл.72 от НПК за допускане на обезпечение на отнемане в полза на държавата чрез налагане на запор върху моторно превозно средство -лек автомобил марка и модел“ “Ауди А3” с рег. № *, с рама номер WAUZZZ8LZYA041466, собственост на обвиняемия. Искането е мотивирано с разпоредбата на чл.53 от НК, както и Указания за подобряване на организацията на работа на прокуратурата на Р България по прилагане на разпоредбите на чл. 53 НК и чл. 72 НПК по досъдебни производства за престъпления по транспорта, утвърдени със Заповед на Главния прокурор на Р България РД -02-06/11.05.2020г.

Обсъждайки ги, правилно първостепенният съд е приел, че посочената доказателствена съвкупност водела до несъмнения извод за наличие на 2 обосновано предположение, че обвиняемият Христов е извършил престъплението, за което му било повдигнато обвинение, както и че не се съдържат доказателства, които да разколебават обвинението, следователно същото е вероятно, от гледна точка на терминологията в ГПК. Като взима предвид доминиращото значение на специалните правила в наказателното производство възприема, че сочената предпоставка е единствено съпоставима с изискванията за обосноваността на предположението, че е извършено престъплението. В подкрепа на възприетата аналогия е обстоятелството, че терминът е възприет в чл. 56 от НПК, който е в същия раздел 2 на глава 7, в който е и разпоредбата на чл. 72 от НПК. Именно съобразявайки доказателствата по делото съдът приема, че към настоящия момент е налице обоснованост на предположението, че т.е. налице е достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия Христов в хода на процесното наказателно производство за престъплението, в което е обвинен.

Според процедурата в ГПК, съобразена с особеностите на наказателното производство, следва да се прецени доколко конкретния престъпен състав предвижда основания за налагане на обезпечение, като предвижда глоба, конфискация и отнемане. В конкретния случай престъплението, за което се води наказателното производство е това по чл.

343б ал.3 от НК, като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и "глоба" от 500.00 до 1 500.00 лева. В състава няма нито кумулативно, нито алтернативно предвиждане на наказание „конфискация“, както и не се предвижда отнемане на вещи в полза на държавата. Липсата на тези изначални предпоставки обуславя липсата на основание за налагане на обезпечение, както правилно е приел и районния съд.

По отношение на възраженията в протеста, въззивният съд изтъква, че МПС е предмет, а не средство на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК означава, че то не може да бъде отнето на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като не е предвидено в Особената част на НК отнемане на предмета на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК. В раздела за престъпления по транспорта не съществува разпоредба, която да предвижда отнемане на предмета на престъплението така, че да може да бъде приложена чл. 53 ал.1 б.“ а“от НК.

3

Съдът приема, че обезпечителната нужда не е съразмерна на исканото обезпечение, тъй като предвидената глоба, чието обезпечение се иска е до 1500лв., а липсват доказателства за стойността на веща чиито запор се иска.

Подобно е и разбирането на настоящата инстанция, той като от гледна точка на наказателното правораздаване и трайната практика на ЕСПЧ относно мерките, които не са наказания и засягат имуществената сфера на отделния индивид, тези мерки следва да отговарят на изискването за пропорционалност, което означава да са съразмерни с характера и степента на обществена опасност на извършеното престъпление. Явно е, че в конкретния случай такава съразмерност липсва, както на съпоставка деяние и поради липсата на съставомерни вреди, така и поради липсата на доказателства за съответствие с предвидената глоба. Поради изложените съображения въззивният съд е напълно солидарен с доводите на районния съд, поради което и на основание чл. 72 от НПК вр. С чл. 390 и сл. ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6785/26.08.2020г. по ЧНД № 1270/2020г. по описа на БлРС.

Определението на съда е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4