Решение № 13656 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13656 гр. С., 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. Ц. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. Ц. Гражданско дело № 20251110144486 по описа за 2025 година

М. А. Ц. е предявил срещу „ЕОС М.“ЕООД искове с правно основание чл.

439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 4275,39 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 17.03.2011 до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер от 447,81 лева –договорна лихва за периода от 15.06.2010-16.03.2011, сумата в размер на 54,91 лева – наказателна лихва за периода от 15.06.2010-16.03.2011, сумата в размер на 95,56 лева- държавна такса, както и сумата от 340,01 леваадвокатско възнаграждение по изпълнителен лист по гр.дело №11151/2011, СРС, 41 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20258330400042 по описа на ЧСИ И. Д. със стар № 372/2011 на ЧСИ Е. П., преобразувано под №20169220400298 на ЧСИ И. Д..

Ищецът поддържа, че с изпълнителен лист от 31.03.2011 е осъден да заплати на „О. б. банка“АД следните суми: 4275,39 лева главница, сумата в размер от 447,81 лева –договорна лихва за периода от 15.06.2010-16.03.2011, сумата в размер на 54,91 лева – наказателна лихва за периода от 15.06.201016.03.2011, сумата в размер на 95,56 лева- държавна такса, както и сумата от 340,01 лева-адвокатско възнаграждение.Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело №372/2011 г. по описа на ЧСИ Е.

П., същото било прехвърлено на ЧСИ Ивелина Домова и било преобразувано 1 в изп. дело № 20169220400298. Твърди, че на 03.07.2018 е постъпила молба за конституиране като взискател на „ЕОС М.“ЕООД във връзка с Договор за цесия от 31.01.2018 г. на процесното вземане. Сочи, че на 07.06.2016 г. е наложен запор на вземанията му от банковата му сметка, разкрита в „О. б. банка“АД, а след това на 28.03.2017 взискателят е поискал насочване на изпълнението срещу движимите вещи на длъжника като опис е бил насрочен, но не е осъществен. Посочва, че изп. дело № 298/2016 е било прекратено на 11.09.2018. Твърди, че шест години и половина след прекратяване на изп. дело № 20169220400298, по искане на ответника било образувано изп. дело № 20258330400042 и му е наложен запор върху банковата му сметка, разкрита в „Ю. Б.“ АД. Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че от датата на прекратяването на изп. дело № 20169220400298/2016 11.09.2018 г. до наложеният запор през 2025 г. е изтекла 5-годишна давност. Поради това вземанията са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС М.“ ЕООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 31.03.2011 по гр.дело №11151/2011, СРС, 41 състав е осъден М. А. Ц. да заплати на „ОББ”АД сумата от 4275.39 леваглавница, ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2011 до окончателно изплащане на сумата, сумата от 447.81 лева – договорна лихва за периода от 15.06.2010 до 16.03.2011, сумата от 54.91 лева – наказателна лихва за периода от 15.06.2010 до 16.03.2011, както и сумата от 95.56 лева – разноски за държавна такса и 340.01 лева

-заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

По делото е представена покана от 19.07.2011 за доброволно изпълнение от ЧСИ Е. П. до М. А. Ц. за заплащане на задължението му по изпълнителното дело в общ размер от 6473.17 лева.

Видно от призовка за принудително изпълнение от 19.04.2017 до М. Ц. е насрочен опис и оценка на движими вещи на 05.06.2017г.

Видно от покана за доброволно изпълнение от 17.07.2025 от ЧСИ Дамова е наложен запор на вземанията на М. А. Ц. по банкови сметки в „ОББ”АД.

2

С молба от 20.05.2011 от „ОББ”АД е образувано изпълнително дело срещу М. А. Ц. въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №11151/2011, СРС.

С молба от 13.04.2016 „ОББ”АД е поискало да се извърши опис на движимите вещи на М. Ц. и да се наложи запор на банковите му сметки в „ОББ” АД.

Видно от призовка за принудително изпълнение от 07.06.2016 от ЧСИ Дамова е насрочен опис и оценка на движими вещи на М. А. Ц. на 12.07.2016.

Със запорно съобщение от 07.06.2016 е наложен запор на банковите сметки на М. Ц. при „ОББ”АД.

С молба от 28.03.2017 „ОББ”АД е поискало да се извърши опис на движимите вещи на М. Ц. и да се наложи запор на банковите му сметки в Банка „ДСК”ЕАД.

С молба от 03.07.2018 „ЕОС М.”ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател на мястото на „ОББ”АД на основание договор за цесия от 31.01.2018г.

По делото е представено уведомление от 21.06.2018 от „ОББ”АД за извършено прехвърляне на вземания до М. Ц..

По силата на договор за цесия от 31.01.2018 „ОББ”АД е прехвърлило на „ЕОС М.”ЕООД вземания от свои длъжници съгласно Приложение №1.Представено е и извлечение от Приложение №1.

С пълномощно „ОББ”АД е упълномощило „ЕОС М.”ЕООД са изпрати уведомления за сключения Договор за прехвърляне на парични вземания до съдебните изпълнители и до длъжниците по вземанията.

С постановление за прекратяване от 29.08.2018 е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №298/2016 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Въз основа на молба от 05.02.2025 от „ЕОС М.”ЕООД е образувано изпълнително дело №42/2025 по описа на ЧСИ И. Д..

Със запорно съобщение от 17.07.2025 е наложен запор на банковите сметки на М. Ц. в „Ю. Б.”АД.

С покана за доброволно изпълнение от 17.07.2025 ЧСИ Дамова уведомява М. Ц., че е наложен запор върху банковите му сметки в „Ю. Б.”АД.

3

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По отношение на договора за цесия

По силата на договор за цесия от 31.01.2018 „ОББ”АД е прехвърлило на „ЕОС М.”ЕООД вземания на свои длъжници съгласно Приложение №1.Видно от Приложение №1 в него под №34005 е включен М. А. Ц. със задължение за главница в размер от 4275.39 лева и общ размер на задълженията 8427.82 лева.

С оглед на изложеното съдът приема, че вземанията спрямо ищеца са предмет на договора за цесия.Поради това съдът приема, че договорът за цесия е проявил своето действие като е прехвърлил вземанията от цедента „ОББ”АД на цесионера „ЕОС М.”ЕООД.

За да породи цесията действие спрямо длъжника на основание чл.99, ал.4 от ГПК същата следва да му бъде съобщена.

Съдът намира, че след като ищецът предявява исковете си срещу ответното дружество, същият е уведомен за договора за цесия.Поради това договорът за цесия е породил действието си спрямо ищеца – длъжник и кредитор в отношенията им се явява ответното дружество.

По отношение на давността

С изпълнителен лист от 31.03.2011 по гр.дело №11151/2011, СРС, 41 състав е осъден М. А. Ц. да заплати на „ОББ”АД сумата от 4275.39 лева-главница, ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2011 до окончателно изплащане на сумата, сумата от 447.81 лева – договорна лихва за периода от 15.06.2010 до 16.03.2011, сумата от 54.91 лева – наказателна лихва за периода от 15.06.2010 до 16.03.2011, както и сумата от 95.56 лева – разноски за държавна такса и 340.01 лева -заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Въз основа на молба от 20.05.2011 от „ОББ”АД е образувано изпълнително дело срещу М. А. Ц. въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №11151/2011, СРС..С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на 20.05.2011 до 26.06.2015 давност не е текла.

4

В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

Съдът приема, че давността е била прекъсната с призовка за принудително изпълнение от 07.06.2016 от ЧСИ Дамова за насрочен опис и оценка на движими вещи на М. А. Ц. на 12.07.2016.

С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение №1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на 5 чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия.

Съдът приема, че давността е била прекъсната на 07.06.2016 и с наложен запор на банковите сметки на М. Ц. при „ОББ”АД.

С оглед на което от прекъсване на давността на 07.06.2016 е започнала да тече нова 5-годишна давност.

Съдът намира, че давността е била прекъсната с призовка за принудително изпълнение от 19.04.2017 до М. Ц. за насрочен опис и оценка на движими вещи, като от прекъсването е започнала да тече нова давност.

С постановление за прекратяване от 29.08.2018 е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело №298/2016 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.116,б „в” ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд.

Въз основа на молба от 05.02.2025 от „ЕОС М.”ЕООД е образувано изпълнително дело №42/2025 по описа на ЧСИ И. Д..

В периода от 19.04.2017 до 05.02.2025 не са правени искания за предприемане на изпълнителни действия, които прекъсват давността.

Съдът намира, че от прекъсване на давността на 19.04.2017 до образуване на второто изпълнително дело на 05.02.2025 са изтекли повече от 5 години, поради което вземанията са погасени по давност.

С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъдат уважени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 106.62 евро /208.54 лева/ - държавна такса и 820 евро /1603.78 лева/платено адвокатско възнаграждение.

6

Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер от 821 лева /419.77 евро/. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание.Предвид изложеното съдът намира, че адвокатското възнаграждение от 820 евро следва да бъде намалено на сумата от 419.77 евро /821 лева/.