Решение № 876 от 02.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300501060 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Врабец“ ООД, ЕИК ***, гр.

***, чрез пълномощника по делото адвокат С., против Решение № 850 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д.№ 16448/2025 г. по описа на РС-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, с правна квалификация по чл. 82 и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5521,95 евро (10 800 лв.) обезщетение за пропуснати ползи в размер на неполучен наем и лишаване от ползване, за периода от 01.02.2023 г. до 03.2024 г. на обектите в жилищна сграда, находяща се в ПИ ***.502.5800, вследвстовие на забавено изпълнение на договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 26.01.2023 г., както и сумата от 639,11 евро (1250 лв.) - обезщетение за забава на главното задължени в размер на законната лихва за периода от 15.05.2024 г. до 03.09.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.09.2025 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, постановено при непълен и неправилен анализ на събраните доказателства и в противоречие със закона. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк. Д., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното 1 решение да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 82 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Врабец“ ООД твърди, че между него и ответното дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е сключен договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД от 26.01.2023 г. Навеждат се доводи, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за присъединяване на общо девет обекта към електропреносната мрежа, находящи се в жилищна сграда, собственост на ищеца, поради което последният е претърпял вреди в размер на това, че е лишен от ползването на въпросните обекти. Твърди се, че считано от поканата ответникът дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва предявените искове по размер и основание.

От приетите по делото писмени доказателства – договор за присъединяване на клиенти към елетроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг“ ЕАД се установява, че на посочената дата -26.01.2023 г. между страните по делото е сключен договор за присъединяване на обекти на клиента към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД с предмет: присъединяването на обект: жилищна сграда с обекти обществено обслужваща дейност, с местонахождение гр. ***, поземлен имот ***.502.5800, находящ се на ул. ***, ЕКАТТЕ ***, с девет броя бъдещи потребители (клиенти), към електропреносната мрежа на ЕР Юг, КЕЦ ***. Страните са постигнали съгласие, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване на основното захранване е 6 месеца- чл. 4.5 от договора. Съгласно чл.4.6 от договора сроковете по чл.4.5, започват да текат след и при условие, че е заплатена дължимата цена за присъединяване по договора и клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръжения за присъединяване са учредили сервитутни права, право на строеж, така, както са описани в чл.5.4 от договора. С чл.8.1 страните са декларирали, че приемат Търговските условия на ответника към договора. Според чл.4.2.1 от тях ответникът се е задължил да изгради съоръженията за присъединяване в посочения в договора срок, при условие, че клиентът изпълни договорните си задължения като сроковете за изграждане на съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативно наличие на влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване и прехвърляне/учредяване на вещни права по чл. 4.1.7 във вр. с чл.5.4 от договора за 2 присъединяване.

Видно от разрешението за стоеж № 34/12.02.2024 г., издадено от главния архитект на Община ***, е разрешено на ответното дружество да извърши строителство на проектирания кабел на захранване на процесната сграда. Между страните по делото няма спор че присъединяването към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършено в началото месец март 2024 г.

При тези данни първостепенният съд е приел, че не е налице забавено изпълнение от страна на ответното дружество. Освен това претендираното от ищцовото дружество обезщетение е недоказано, поради което е отхвърлил предявените искове.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая в изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

По оплакванията във въззивната жалба:

Разпоредбата на чл. 82 ЗЗД предвижда, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. За да възникне отговорността за присъждане на компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи по реда на чл. 82 ЗЗД трябва да е налице виновно неизпълнение на задължение по двустранен договор при изправност на противната на неизпълнилия страна, настъпването на вреда в патримониума на изправния, която вреда е в пряка причинна връзка с неизпълнението. При това отговорността за обезщетяване е ограничена само до преките, непосредствени и предвидими /когато липсва умисъл и груба небрежност/ вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи.

Причинната връзка следва да е обуславяща и непосредствена, а вредите - да са преки,което означава,че те следват закономерно от неизпълнението, без да се опосредяват от действия на кредитора или на трети лица или да са резултат на непреодолима сила/ вж. Решение № 182 от 21.11.2018 г. по т. д. № 3103/2017 г. на 1 ТО/. При предявен иск за присъждане на компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществения комплекс на кредитора – тази имуществена вреда не се предполага, а следва да бъде доказана от страната, която я твърди. Фактическият състав на чл. 82 ЗЗД обуславя следните правопораждащи юридически факти: 1) да е 3 налице неизпълнение на договорните задължения по договор за присъединяване на клиенти към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг“ ЕАД от страна на ЕР Юг и 2) в причинна връзка с неизпълнението на тези договорни задължения на ищеца да са причинени имуществени вреди под формата на пропусната полза в претендирания размер.

В конкретния случай твърдения от ищеца факт на забавено изпълнение от страна на ЕРЮг не е налице. Видно от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото е сключен договор за присъединяване на клиенти към елетроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг“ ЕАД на 26.01.2023 г. Договорът е сключен между две търговски дружества при и по повод търговската им дейност, поради което и на основание чл.286 и чл.287 от ТЗ съдът приема, че се касае за търговска сделка. С чл.4.5 на договора е предвиден срок за изпълнение от 6 месеца, които съгласно чл.4.6 от договора сроковете по чл.4.5, започват да текат след и при условие, че е заплатена дължимата цена за присъединяване по договора и клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръжения за присъединяване са учредили сервитутни права, право на строеж, така, както са описани в чл.5.4 от договора. С чл.8.1 страните са декларирали, че приемат Търговските условия на ответника към договора. Според чл.4.2.1 от тях ответникът се е задължил да изгради съоръженията за присъединяване в посочения в договора срок, при условие, че клиентът изпълни договорните си задължения като сроковете за изграждане на съоръженията за присъединяване започват да текат при кумулативно наличие на влязло в сила разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване и прехвърляне/учредяване на вещни права по чл.

4.1.7 във вр. с чл.5.4 от договора за присъединяване.

Настоящият съдебен състав намира, че началният момент на срока от шест месеца започва да тече от датата на издаване на разрешение за строеж за извършване на строителство на проектирания кабел на захранване на процесната сграда – 12.02.2024 г., а самото присъединяването към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършено в началото месец март 2024 г. Поради това не е налице забавено изпълнение от страна на ответното дружество.

Освен това ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване, че са му причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляваща пропусната възможност да получи граждански плодове от обектите, чрез предоставянето им за възмездно ползване на друго лице, т.е. чрез отдаването им под наем.

Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №850/26.02.2026 г., постановено по гр. д.

4

№16448/2025 г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА „Врабец“ ООД, ЕИК ***, да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, сумата от 150 евроюрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5