Определение № 75 от 04.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224000500062 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Плам“ ООД гр. Севлиево против Определение № 27/ 17.01.2022 г. по В.гр.д. № 577/2021 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от дружеството жалба срещу действията на ЧСИ В. П. по изп. дело № 715/ 2021 г. и е прекратил производството по делото. Счита за незаконосъобразно становището на съда, че обжалваното действие на ЧСИ – вдигането на наложен запор върху сметка на длъжника „Илай Ленд“ ООД по отношение на постъпили суми от ДФ „Земеделие“ – не подлежи на съдебен контрол. Това действие според него запълва хипотезата на чл.435 ал.1 т.1 ГПК, поради което жалбата му срещу него се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Излага съображения по същество за незаконосъобразността на обжалваното действие. Моли определението на ОС – Ловеч да бъде отменено и да бъде отменено соченото за незконосъобразно действие. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна „Илай Ленд“ ООД.

Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл.274 ал.1 ГПК акт и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът констатира следната фактическа обстановка: Изп. дело № 715/ 2021 г. по 1 описа на ЧСИ В. П. е образувано по молба на „Плам“ ООД гр. Севлиево въз основа на Обезпечителна заповед № 4/ 02.04.2021 г. по Ч.гр.д. № 445/ 2021 г. по описа на РС – Севлиево, с която е допуснато обезпечение в полза на дружеството чрез налагане на запор до размер на сумата 10 485.60 лв. върху банковите сметки на „Илай Ленд“ ООД гр. Ловеч в посочени банки. Върху сметка на „Илай Ленд“ ООД в Банка ДСК ЕАД е наложен запор на 08.04.2021 г. На 15.04.2021 г. по реда на чл.50 ал.2 ГПК запорът е съобщен на длъжника, който на 23.07.2021 г. е отправил искане до ЧСИ за частично вдигане на запора по отношение на постъпили суми от ДФ „Земеделие“ с твърдение, че същите са за подпомагането му като земеделски производител и са несеквестируеми.

На 26.07.2021 г. ЧСИ постановил вдигане на запорите само по отношение на сумите, постъпващи от ДФ „Земеделие“, и е съобщил това на Банката, но по изп. дело липсват доказателства за този акт да е уведомено „Плам“ ООД. На 20.10.2021 г. дружеството се е снабдило с копие на изп. дело и на 27.10.2021 г. е депозирало жалба срещу частичното вдигане на наложения запор върху сметката на длъжника. За да приеме жалбата за процесуално недопустима и да я остави без разглеждане, ОС – Ловеч е приел, че на обжалване подлежи отказът на съдебния изпълнител да извърши искано действие, а в случая ЧСИ нито фактически, нито правно е отказал да наложи запор, а само е указал на Банката на основание чл.446а ал.5 ГПК каква част от сумите по запора следва да му бъде превеждана и каква не, при което не е налице подлежащо на съдебен контрол действие. Обосновал е становището си с недопустимост на разширително тълкуване на хипотезите, уредени в чл.435 ГПК, и конкретно – подвеждането на жалбата на „Плам“ ООД под хипотезата на ал.1 т.1 от цитираната норма. Посочил е, че вместо да обжалва вдигането на запора, жалбоподателят разполага с по-лесен и бърз ред за защита на правата си, като отправи ново искане за налагане на запор и при отказ на съдебния изпълнител би разполагал с правото да обжалва същия.

ВТАС не споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за процесуална недопустимост на жалбата, при което намира частната жалба за основателна.

Съгласно чл.435 ал.1 т.1 ГПК взискателят е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие. Безспорно, в изпълнение на обезпечителната заповед, ЧСИ Петров е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД и този запор не е вдигнат от него, а продължава да засяга правната сфера на „Илай Ленд“ ООД. С акта си обаче, с който ЧСИ уведомява Банката, че вдига запора по отношение на суми от ДФ „Земеделие“, т.е. указва й, кои суми следва да му превежда и кои не, той отказва да събира цялата постъпваща по запорираната сметка сума, мотивиран от преценката си, че част от нея е несеквестируем доход на основание чл.446а ал.1 ГПК. Съдът дължи преценка дали този отказ е основателен.

2

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на въззивната жалба, подадена от „Плам“ ООД гр. Севлиево, против действията на ЧСИ В. П. по изп. дело № 715/ 2021 г.

По претендираните разноски за настоящето производство, съдът намира следното: Искането за присъждане на разноски в полза на взискателя е неоснователно поради спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл.441 ГПК за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 27/ 17.01.2022 г. по В.гр.д. № 577/2021 г. по описа на ОС – Ловеч, вместо което ПОСТАНОВИ:

ВРЪЩА на ОС – Ловеч В.гр.д. № 577/2021 г. за разглеждане на въззивната жалба, подадена от „Плам“ ООД гр. Севлиево, против действията на ЧСИ В. П. по изп. дело № 715/ 2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3