Определение № 3465 от 02.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3465 гр. Варна, 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501279 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

ГПК.

Производството е по реда на чл.274,ал.1, т.1 от ГПК във вр.чл.414 от Частният жалбоподател Н. Й. И. с ЕГН ********** с адрес *********** обжалва Разпореждане № 8194/01.04.2026г. по ч.гр.д. №8969/2025г. по описа на Районен съд град Варна за връщане като просрочено на възражението му срещу издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение с № 4035 от 17.07.2027г. по същото дело.

В частната жалба Н. И. твърди, че срокът за възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не е започнал да тече, тъй като не са му връчвани съдебни книжа. Оспорва основанието за издаване на ЗНИ, тъй като не е разписвал запис на заповед, доколкото последният бил издаден на 28.08.2023г., а неговото влизане било едва на 29.08.2023г. Настоява за изискване на документи от МВР Гранична полиция относно обстоятелства, свързани с влизането му на територията на Република България на сочената дата. Претендира обжалваното разпореждане за връщане на възражението да бъде отменено, а делото върнато за предприемане на необходимите процесуални действия, обусловени от редовно направено възражение на длъжника по реда на чл.414 от ГПК.

Заявителят М. М. М. оспорва частната жалба и настоява същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид доводите в жалбата, както и доказателствата по делото, приема за установено следното : Частна жалба е подадена в срок, от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима (арг.т.5а от ТР 4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК, ВКС).

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. М. М. с ЕГН ********** 1 със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК срещу Н. Й. И. с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 24 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 30.08.2023 г., с падеж на 01.10.2024 г., както и сумата от 1960 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Въз основа на заявлението по ч.гр.д. № 8992/2025г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4027 от 14.07.2025г. и изпълнителен лист, с която заповед заявлението е уважено.

Видно от представена в изпълнение на задължението по чл. 418, ал. 6 от ГПК от ЧСИ Рег. № 895 Людмил Станев справка, издадените по изп. № 20258950402060 покана за доброволно изпълнение, придружена със съдебните книжа по ч.гр.д. № 8969/2025г. по описа на ВРС, са връчени на длъжника Н. И. на 22.08.2025г. при условие на отказ, на осн.чл. 44, ал.1 от ГПК. Отразено е от връчителя, че на 22.08.2025г. е посетил адреса като е говорил лично с адресата, който е отказал да получи книжата с твърдения, че е налице документна измама и не е бил в страната, когато се твърди, че е разписвал документите.

На 27.08.2025г. длъжникът Н. И. подава по ч.гр.д. № 8969/2025г. искане с вх. № 73778 „за обединяване на дела, отмяна на административни актове и проверка за злоупотреба“, в което настоява да бъдат обединени за общо разглеждане всички образувани срещу него съдебни производства, както и да бъде назначена графологична експертиза, за да се установи идентичност на подписите в документите, тъй като към момента на полагането им не е бил на територията на страната.

С определение № 11663/28.08.2025г. съдът е указал на страната изрично да уточни дали подава възражение по чл. 414 от ГПК.

В указания срок с молба вх. № 73869/05.09.2025г. длъжникът изрично е посочил, че подадената от него „молба за преразглеждане“ по дело № 20253110108969 е по чл. 414 от ГПК и е заявил искания за представяне на оригинални документи, преразглеждане на процесуална допустимост на делото и за спирането му до изясняване на всички обстоятелства.

Доколкото по преценка на заповедния съд с депозираната уточнителна молба от 05.09.2025г. длъжникът не е поправил нередовностите на първата, то последва няколкократно даване на указания за отстраняване нередовността на молбата от 27.08.2025г.

На 04.12.2025г. с „отговор“ вх. № 101544 Н. И., съгласно изискването на заповедния съд, ясно и недвусмислено заявява, че не дължи сумата от 24 000 лева.

Вместо да се произнесе по реда на чл. 415 от ГПК като приеме възражението или да разпореди неговото връщане, ако прецени, че е просрочено, заповедният съд е продължил да дава указания, включително изисквайки от страната да посочва дали твърди наличие на която и да е от хипотезите, която би обусловила подаване на възражение по чл. 423, ал.1 от ГПК. Адекватно на активното си процесуално поведение, на 20.01.2026г. с вх.

№ 4709/20.01.2026г. длъжникът в изпълнение на поредното указание депозира възражение по чл. 423 от ГПК.

2

По подаденото възражение по чл. 423 от ГПК пред Окръжен съд Варна е образувано ч.гр.д. № 349/2026г. По това дело съставът на съда след като е преценил, че в хода на производството, развило се по реда на чл. 101 от ГПК по ч.гр.д. № 8969/2025г. във връзка с установяване редовността на подадено възражение по чл. 414 от ГПК, длъжникът е поправил нередовността на първоначалната молба с вх. № 73778/27.08.2025г., е формирал извода, че след като заповедта за изпълнение се явява редовно оспорена по общия ред, то производството по чл. 423, ал.1 от ГПК, регламентиращо извънинстанционен способ за въвеждане на възражение, се явява недопустимо, съотв. е прекратил производството по делото пред себе си и е върнал делото на заповедния съд за произнасяне по приемане на възражението по чл. 414, ал.1 от ГПК.

В изпълнение на указанията на окръжния съд да се произнесе по приемане на възражението по чл. 414, ал.1 от ГПК, заповедният съд е постановил Разпореждане № 8194/01.04.2026г., с което като е приел, че едва с подадената на 04.12.2025г. молба длъжникът е заявил, че прави възражение по чл. 414 от ГПК, и доколкото с тази молба се отстранява нередовност на молба вх. № 97638/21.11.2025 г., на основание чл. 101, ал. 2 ГПК, следва да се счита, че възражението е извършено на 21.11.2025 г. Изложил е мотиви, че препис от заповедта за незабавно изпълнение е бил редовно връчен на длъжника на 22.08.2025 г., от който момент е започнал да тече срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК и същият е изтекъл на 23.09.2025 г., при което възражението от 21.11.2025 г. е извършено след изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което не може да породи последици и следва да бъде върнато, съгласно разясненията дадени в т. 5а от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Изложените мотиви не се споделят от въззивния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в едномесечен срок от връчването й, като този срок не може да бъде продължаван.

Очевидно е в конкретния случай, че при извършване на процесуалното действие длъжникът не е ползвал официалната бланка за възражение по чл.

414, ал.1 от ГПК, чийто образец е утвърден от Министерство на правосъдието.

В закона липсва императивна норма и затова не е задължително възражението срещу заповед за изпълнение по чл. 414 от ГПК да бъде подадено точно с официалната бланка (образец), утвърдена от МП. Възражение по смисъла на закона е всяка писмено оспорване на задължението, поради което е напълно допустимо да се използва свободен текст, като основното изискване на закона е възражението да бъде писмено и да е ясно кой и срещу коя заповед възразява.

В настоящия казус тези данни са категорично ясни още с подаването на молбата от длъжника с вх. № 73867/05.09.2025г. в срока, даден му с Определение № 11663/28.08.2025г. по ч.гр.д. № 8969/2025г. на ВРС, с която нередовността на първоначалната молба с вх. № 73778 от 27.08.2025г., подадена в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е поправена.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени, каквото е искането в частната жалба, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съобразявайки изводите за допустимост на възражението срещу заповед за незабавно изпълнение № 4035/17.07.2025г., заповедният съд трябва да предприеме действията по чл. 415 ГПК.

3

Предвид така изложените съображения Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 8194/01.04.2026г. по ч.гр.д. № 8969/2025г. по описа на Районен съд град Варна.

ВРЪЩА делото на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия – предприеме действията по чл. 415 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4