Решение № 612 от 31.07.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Шумен, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630100319 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от “Йеттел България“ ЕАД гр. София, против С. Б. С. от с. Хитрино, област Шумен, с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца, съществува изискуемо, парично вземане по договори сключени, между Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги - „Йеттел България“ ЕАД /„Теленор България“ ЕАД/ и ответника - потребител, при ОУ на оператора по фактури: № 7329684657/25.12.2021 г.; № 7330938557/25.01.2022 г.; № 7332183269/25.02.2022 г.; № 7334855373/25.04.2022 г., за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 2819/2023 г., с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 302.23 лв., с ДДС - месечни абонаментни такси за периода 16.12.2021 г. - 24.02.2022 г., по Договори за мобилни услуги с предпочетен номер ***; ***; ***, ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2023 г., до окончателно плащане; по чл. 92 ЗЗД и цена 163.60 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2023 г., до окончателно 1 плащане; по чл. 205, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 109.41 лв. - отстъпка от цената на устройство по Договор за продажба на устройство, начислена заедно с месечните сметки, ведно с искане за законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковете си твърдейки, че ответникът бил абонат на ищеца – доставчик на мобилни услуги, като на 16.12.2021 г. били сключени:

1/Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца, с план „Тотал+“ и месечен абонамент в размер на 21.99 лв. и промоционален такъв в размер на 15,99 лв.; 2/Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца, с план „Тотал+“ и месечен абонамент в размер на 21.99 лв. и промоционален такъв в размер на 15,99 лв.; 3/Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца, с план „Drivey 2G 10.99“ и месечен абонамент в размер на 10.99 лв. и 4/Договор за продажба на преференциална цена, с който предоставил устройство марка Drivey tracker drivey 2G Car tracker device.

Ответникът не изпълнил задължението си, за отчетен период 16.12.2021 г. – 24.02.2022 г. за абонаметни такси и използвани услуги: по Договора за мобилни услуги с предпочетен номер *** в общ размер на 168.12 лв.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** в общ размер на 97.05 лв.; по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, в общ размер на 37.06 лв., поради което на основание т. 9 от договорите ищецът начислил: с фактура № 7334855373/25.04.2022 г. неустойка в размер на 68.06 лв.; с фактура № 7334855373/25.04.2022 г. неустойка в размер на 68.06 лв. и с фактура № 7334855373/25.04.2022 г. неустойка в размер на 27.48 лв., както и за устройство марка Drivey tracker drivey 2G Car tracker device по Договор за продажба на преференциална цена, на основание т. 7 от договора с фактура № 7334855373/25.04.2022 г. сумата 109.41 лв. - съразмерна част от направената отстъпка за предоставеното устройство. Ищецът издал за посочените задължения: 1.фактура № 7329684657/25.12.2021 г., за отчетен период 16.12.2021 г. - 24.12.2021 г. и срок за плащане - 09.01.2022 г., на сумата 69.62 лв., както следва: 29,66 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***;

25,78 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***; 14,18 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ***. Поради извършено частично плащане в размер на 12,24 лв., 2 ищецът погасил задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер *** до размер на 17,42 лв.; 2.фактура № 7330938557/25.01.2022 г., за отчетен период 25.12.2021 г. - 24.01,2022 г. и срок за плащане - 09.02.2022 г. на сумата 201.89 лв., както следва: 134,71 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***;

55,29 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***; 11,89 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ***; 3.фактура № 7332183269/25.02.2022 г., за отчетен период 25.01.2022 г. - 24.02.2022 г. и срок за плащане - 12.03.2022 г. на сумата 42.96 лв., както следва: 15,99 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ***; 15,98 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ***; 10,99 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер ***; 4.фактура № 7334855373/25.04.2022 г., за отчетен период 25.03.2022 г. - 24.04.2022 г. и срок за плащане - 10.05.2022 г., на сумата 273.01 лв., както следва: 68,06 лв. - неустойка за предпочетен номер ***;

68,06 лв. - неустойка за предпочетен номер ***; 27,48 лв. неустойка за предпочетен номер ***; 109,41 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***.

Въз основа на Заявление от ищеца , по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2819/18.12.2023 г., по описа на РС Шумен, по което срещу ответника била издадена Заповед № 1276/20.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение в общ размер на 575.24 лева, ведно със законна лихва върху сумата от датата на заявлението до окончателно плащане, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Моли съдът да постанови решение с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 575.24 лева, представляваща неизпълнение по договорите, от които 302.77 лева неплатени абонаметни такси и използавни услуги; 163.60 – неустойка и 109.41 лв. - отстъпка от цена на предоставено устройство

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, счита исковете за допустими.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответникът, чрез назначения особен представител изразява становище за основателност на исковете.

3

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетитe по делото писмени доказателства се установява, че от ищеца на ответника са предоставени мобилни, телефонни услуги, при ОУ на „Теленор България“ ЕАД /л. 27 по ГД № 2819/23 г./, по 1/Договор от 16.12.2021 г. /л. 14 по ГД № 2819/23 г./, чрез номер ***, както и чрез предпочетен номер ***, с приложена Ценова листа /л. 16 по ГД № 2819/23 г./; 2/Договор от 16.12.2021 г. /л. 22 по ГД № 2819/23 г./, чрез номер 359899 363103, с приложена Ценова листа /л. 23 по ГД № 2819/23 г./, като с този договор му е предоставено на лизинг мобилно устройство марка DRIVEY CAR TRACKER , модел Drivey 2G Car tracker device, при посочени условия. От приетите по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че от ищеца /доставчик на мобилни услуги/ са издадени: Фактура № 7329684657/25.12.2021 г. /л. 6/, с която, за отчетен период от 16.12.2021 г. до 24.12.2021 г., са начислени 69.62 лв. /без ДДС/, със срок за плащане – 09.01.2022 г., от които: такси – 59.10 лв.; разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 11.82 лв.; Фактура № 7330938557/25.01.2022 г. /л. 8/, с която, за отчетен период от 25.12.2021 г. – 24.01.2022 г., са начислени 201.89 лв. /без ДДС/, със срок за плащане – 09.02.2022 г., от които: такси – 49.29 лв.; Фактура № 7332183269/25.02.2022 г.

/л. 10/, с която, за отчетен период от 25.01.2022 г. – 24.02.2022 г., са начислени 42.96 лв. /без ДДС/, със срок за плащане – 12.03.2022 г., от които: такси – 35.80 лв.,; Фактура № 7334855373/25.04.2022 г. /л. 12/, с която, за отчетен период от 25.03.2022 г. – 24.04.2022 г., са начислени 575.24 лв. /с ДДС/, от които: задължения от предходен период – 302.23 лв. и 273.01 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги.

От приобщеното ЧГД № 2819/2023 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 17738/19.12.2023 г., по описа на ШРС, в полза на ищеца срещу длъжника е издадена Заповед № 1276/20.12.2023 г., по описа на РС Шумен, /л. 35 по ГД № 2819/23 г./, за изпълнение на парично задължение от 575.24 лева, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.12.2023 г., до окончателно плащане, както и сумата 505 лева разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 4

ГПК. На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 18.01.2024 г. /л. 47 по ГД № 2819/23 г./. С молба рег. № 2118/08.02.2024 г., /л. 48 по ГД № 2819/23 г./, заповедният съд е уведомен за подадената искова молба.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на исковото производство е обусловен от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с 5 приложени по ЧГД № 2819/2023 г., по описа на РС Шумен, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег.

№ 17738/19.12.2023 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 1276/20.12.2023 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в общ размер на 575.24 лв.. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.