Решение № 1289 от 07.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501636 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 34/04.04.2024г.,постановено по гр.д.№ 634/23г.по описа на РС-Първомай,1-ви съд.състав е осъдена Прокуратурата на Република

България, гр.София,да заплати на

И.

П.

И.,ЕГН**********,с.Г***,общ.Първомай по предявения от него иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,сумата от 1500лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство по досъдебно производство № 22/2023г.по описа на РУ на МВР – Първомай,пр.пр.№ 1727/2023г. по описа на РП-Пловдив,за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,по което наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора,ведно със законната лихва върху тази сума от 17.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 1500 лв.до пълния предявен размер от 5000лв.искът е отхвърлен.

Решението е обжалвано от двете страни в производството.

Депозирана е въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария,ответник в първоинстанционното производство,в която се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта му,с която е осъдена Прокуратурата да заплати на И. сумата от 1500лв. обезщетение за 1 претърпените от последния неимуществени вреди,ведно със законната лихва по изложени във въззивната жалба съображения,повтарящи съображенията,изложени в писмения отговор на исковата молба.Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на друго,с което да се отхвърли изцяло иска.

Въззиваемият по тази жалба И. П. И.,ЕГН-********** оспорва същата с подробни съображения за нейната неоснователност.Претендира разноски по чл.3,ал.2 от ЗАдв.

Решението е обжалвано и от ищеца в първоинстанционното производство И. П. И. в частта му,с която е отхвърлен предявеният от същия иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно производство по досъдебно производство № 22/2023г.по описа на РУ на МВР – Първомай,пр.пр.№ 1727/2023г. по описа на РП-Пловдив,за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,прекратено с постановление на прокурора,за разликата над сумата от 1500лв.до пълния предявен размер от 5000лв.

Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно,като излага съображения за несъобразяване на решението с материалния закон,поконкретно с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Намира,че определеният от съда размер на обезщетението е значително занижен.Иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковата претенция в пълния претендиран размер. Претендира разноски по чл.38 от ЗАдв.по представен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата по жалбата на И. П. И. страна-Прокуратура на РБългария изразява в съдебно заседание становище за неоснователност на същата.

Пред РС-Първомай е предявен от И. П. И. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Пловдивският окръжен съд,като обсъди събраните по делото доказателства,становищата и доводите на страните,съгласно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите,с които е сезиран настоящият съд,са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.

При разглеждането им по същество съдът намира въззивната жалба на Прокуратурата на Република България за неоснователна,а жалбата на И. П.

И.-за частично основателна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция споделя частично изложените в решението на районния съд мотиви.Фактическите констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния в атакувания съдебен акт,но не и правните 2 констатации касателно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Спорно в настоящото производство,предвид релевираните от ответника Прокуратура на Република България доводи в отговора на исковата молба и във въззивната жалба,е дължи ли се на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на образуваното наказателно производство по досъдебно производство № 22/2023г.по описа на РУ на МВР – Първомай,пр.пр.№ 1727/2023г. по описа на РП-Пловдив,за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,след като И. не е бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер и налице ли са предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,както и какъв е размерът на това обезщетение с оглед доводите и на двете страни във въззивните им жалби.

На 09.02.2023г.в гр. Първомай служители на РУ на МВР – Първомай спрели за проверка управлявания от ищеца лек автомобил „***“ с рег. № *** И. бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, което отчело позитивна стойност на наркотични вещества – бензодиазепини.Съставен му бил АУАН и били предприети ПАМ – отнемане свидетелството за управление на МПС, както и прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.Освен това И. бил задържан до 24 часа, извършен бил обиск и претърсване на дома му, при който не било установено да притежава нищо нередно.Срещу ищеца било образувано ДП № 22/2023 г. по описа на РУ на МВР – Първомай за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК.Тъй като от заключението по назначената в хода на разследването съдебно-химическа експертиза се установило,че в предоставените от ищеца кръвни проби не са открити наркотични вещества,с Постановление от 09.05.2023г.,влязло в сила на 17.05.23г.наказателното производство е било прекратено,отменени са и предприетите срещу ищеца принудителни административни мерки.

Към делото е приобщено ДП №**,представена е медицинска документация от ищеца,от която е видно,че същият страда от паническо разстройство-агорафобия с давност още от 1999г.,за лечението на което заболяване през годините е посещавал психиатри и приемал лекарства.Към ****също е провеждал лечение с предписаните му медикаменти,а на следващия ден след задържането му-на 10.02.2023г.И. отново е посетил психиатър,който му е предписал лекарства.Събрани са и гласни доказателства-разпитан е свидетел на ищеца-Г. Н. относно твърдените неимуществени вреди.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи.Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл.2 от ЗОДОВ,като в случая е предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,при който основателността на претенцията произтича от наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: спрямо ищеца да е било образувано 3 наказателно производство за престъпление от общ характер; образуваното наказателно производство да е било прекратено с влязъл в сила акт поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и вредите да е налице причинно-следствена връзка.Доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна,не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Районният съд след обстоен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извод за основателност на иска,като е намерил за установено осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По отношение възраженията на ответника,поддържани и във въззивната му жалба,че ищецът не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по досъдебното производство,поради което случаят не попадал в изчерпателно изброените хипотези на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,а изразът „обвинение в извършване на престъпление“,използван в цитираната разпоредба, следвало да се тълкува в тесния му наказателно-процесуален смисъл,първостепенният съд е възприел обратното становище - че употребеният в чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт,а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл,като се позовава на съдебната практика,каквато е и цитирана в мотивите на решението.Подробно е изяснено,че когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето или извършеното не съставлява престъпление,е осъществен съставът на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,дори лицето да не е привлечено като обвиняем.Срещу това лице е образувано наказателно производство,поради което то търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение.Съдът приема,че самият факт на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление или участието на лицето в него,осъществява хипотезата на чл. 2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ,макар и да не е повдигнато обвинение.Въпреки че в случая ищецът И. да не е посочен изрично като лице,срещу което е водено разследване,то от материалите по ДП според РСПървомай било безспорно,че именно той е лицето,уличено в извършване на престъпление,доколкото именно той е управлявал автомобила,него са тествали полицейските служители,за да установят употреба на наркотици,експертизата по делото е на проби, предоставени от ищеца и т. н.

Поради това и тъй като той е бил единственото лице,което би носило наказателна отговорност за това престъпление,съдът е приел,че с образуването на досъдебното производство е налице обвинение в извършване 4 на престъпление по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Изяснено е от районния съд във връзка с възраженията на ответника в тази насока,че не е пасивно легитимиран да отговаря относно съставения на ищеца АУАН,отнемането на свидетелството му за управление на МПС,прекратяването на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,както и задържането му до 24 часа.Съдът се е аргументирал,че именно Прокуратурата отговаря и в хипотезата на прекратено наказателно производство в стадия на досъдебното производство,когато е образувано от полицейски орган.Посочил е,че както прокурорът,така и разследващите органи са органи на досъдебното производство,а действията им в рамките на досъдебното производство са по правило взаимообвързани-Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор, който в рамките на това си правомощие може да проучва и проверява всички материали по досъдебното производство и да дава указания по разследването, да участва в самите действия по разследването,да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на разследващия полицай.Т.е.за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице,дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства,ответникът носел отговорност по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,като неоснователно упражнената принуда в този случай обхващала мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им,които мерки се налагали при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,доколкото административният орган не действал при условията на оперативна самостоятелност,за да прецени дали да ги наложи или не.

Изводът на районния съд,че е осъществен съставът на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и Прокуратурата на Република България следва да отговаря за неимуществените вреди, претърпени от ищеца от неоснователно осъществена принуда във връзка с образуваното наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 НК,напълно се споделя от настоящата инстанция.Същият почива на подробно изяснена и обстойно анализирана фактическа обстановка и след изчерпателен анализ на събраните доказателства,поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС-Първомай в частта им относно основателността на претенцията.