Решение № 81 от 11.04.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Оряхово, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100937 по описа за 2024 година

От Е. В. Д., с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Драгомирово, общ.Свищов, ул.“15та“ № 20, с настоящ адрес гр.Оряхово, ул.“Архитект Цолов“ № 82 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от всеки двама от членовете на директорите - ЗЗ.Н.Д., А.Б.Б. и М.А.Г., действащи заедно, е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, и чл.124 ГПК, за приемане за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, че Е. В. Д., с ЕГН ********** не дължи на ответника сумата от 2 096.98 лв./две хиляди деветдесет и шест лева и деветдесет и осем ст./, от които: 1 029.72 лв. главница по Договор за потребителски кредит № CASH- 04621547/12.03.2012 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца, възнаградителна лихва за периода 11.05.2012 г., до 15.02.2013 г. в размер на 938.28 лв., мораторна лихва за периода 01.06.2012 г., до 27.08.2013 г. в размер на 128.98 лв. и разноски в раз0мер на 141.94 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на РС Свищов, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20227280404849 на ЧСИ Д.К., с рег.№ 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, поради настъпила погасителна давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска не са представени писмени доказателства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му юр.к.С. П., е постъпил писмен такъв, с който се оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

В отговора се сочи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД {предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл” АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Е. В. Я, в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CASH-04621547, съгласно който за Я е възникнало задължение срещу отпуснатата й в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.

Поради неспазване на поетия от ищцата ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, след като се е сдобил с 1 годно изпълнително основание, като по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е образувано изп. дело № 175/2014 по описа на ЧСИ М.Г. и е приведен в изпълнение изпълнителният лист, вземанията по който Я претендира да са се погасили по давност.

След като е издаден изпълнителен лист от 2013 г. от Районен съд-Свищов, възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД, с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Г. По този начин на 21.03.2014 г. е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК.." По аргумент на противното, следва, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност (е тази насока е и Решение №169 от 04.06.2018г. на Окръжен съд - Враца: „Според Окръжен съд, от събраните по делото доказателства се установява, че по изпълнително дело *** първоначалният взискател е поискал извършването на изпълнителни действия с молбата за образуване на изпълнително производство от ***, доколкото в тази молба той е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ).

Сочи се, че по отношение на вземанията по листа, които ищецът бил осъден да заплати, независимо от изброените в следващите редове изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г., който обаче също е бил прекъсван неколкократно. Видно от извършените по изпълнително дело 175/2014 по описа на ЧСИ Г действия, преди 26.06.2015 г., ЧСИ е изходирал и впоследствие изпратил Покана за доброволно изпълнение до длъжника. На 12.8.2015 г. е изпратено запорно до работодател. По делото са постъпвали суми в периода 29.05.2014-24.02.2015 г. в изпълнение на наложен запор.

Сочи се, че постъпването на суми от наложените запори по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 След като давността е започнала на 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., дружество е прекъснало същата с встъпването си в производството на 16.08.2017 г. (в този смисъл е Решение № 903265/20.07.2020 по в.ч.гр.д.

№ 309/2020г. на ОС Благоевград). Това е така, защото в молбата си за конституиране „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, освен че е възложило правомощията по чл.

18 от ЗЧСИ - действие, което както се спомена вече, е годно да прекъсне давността, съгласно цитираната във връзка с това практика, така също е изискало и насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника- ищец и независимо дали такъв е бил насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се поддържа и занапред.

Сочи се, че погасителна давност, е била прекъсвана неколкократно със следните действия, извършени в хода на делото:

1. На 16.08.2017 г. са изходирани запорни съобщения до „Уникредит Булбанк" АД и до „Централна Кооперативна Банка" АД, както и е изпратено уведомление до длъжника за наложените запори;

2.

На 07.10.2020 г. изпълнително дело № 175/2014 г. по описа на ЧСИ М.Г. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

2

3.

Впоследствие правомощията по изпълнението на ЧСИ М.Г. са прекратени и служебният архив е предаден на основание заповед на Министъра на правосъдието №СД-041/06.01.2022г. на ЧСИ Дияна Живкова Колева - С peг.№ 728, район на действие ОС - Велико Търново. Така на 10.05.2022 г. е входирана нова молба за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Д.К.. С молбата са направени искания за извършване на справки в регистрите на БНБ и НАП и налагане на запори върху откритото имущество, както и искане за насрочване на дата за опис на движими вещи.

4. На 09.06.2022 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника;

5.

Ha 04.06.2024 г. е подадена молба за справка в регистъра на БНБ с искане за налагането на запори с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи;

6. На 26.08.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа Инвестиционна Банка" АД и „Интернешънъл Асет Банк" АД.ГПК.

Сочи се че, давността е прекъсвана с посочените молби, с искане за извършване на изпълнителни действия, тъй като искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ.

На следващо място се сочи, че с разпоредбата на чл.З от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно се уреди, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла.

Поради това ответникът сочи, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни.

Сочи се, че с извършените изпълнителни действия от взискателите „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по изпълнителните дела на ЧСИ М.Г. и ЧСИ Д.К., същите не са бездействали, а са предприемали необходимите действия в хода на образувания изпълнителен процес.

Към отговора са приложени и приети писмени доказателства.

Претендират се и направените по делото разноски.

В отговора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, което да бъде намалено до минимума.

Приложени са копия от изп.д. № 4849/2022 г. на ЧСИ Д.К.-С с рег. № 728, с район на действие ОС Велико Търново и копие от изп.д.№ 175/2014 г. на ЧСИ М.Г. /преустановила дейност/.

В откритото съдебно страните са редовно призовани и не изпращат представители. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ответника юр.к. В.Л., преупълномощена от ЗЗ.Н.Д. поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Безспорно между страните е че срещу ищеца в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606 /понастоящем заличен търговец/, е издаден изпълнителен 3 лист от 19.11.2013 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 342/17.09.2013 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на РС Свищов, за сума в размер на 1 029.72 лв. представляваща главница по договор за потребителски заем № CASH04621547/12.03.2012 г., възнаградителна лихва за периода 11.05.2012 г., до 15.02.2013 г. в размер на 938.28 лв., мораторна лихва за периода от 01.06.2012 г., до 27.08.2013 г., в размер н а 128.98 лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2013 г., до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 100.00 лв. адвокатско възнаграждение и 41.94 лв. държавна такса.

По делото няма спор, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 622/2013 г. по описа на РС Свищов, издадена по реда на чл.410 ГПК е влязла в законна сила, като на 19.11.2013 г., е издаден изпълнителен лист за вземанията по заповедта.

Безспорно е че въз основа на издадения изпълнителен лист от 19.11.2013 г., е образувано изпълнително дело № 175/2014 на ЧСИ М.Г., с рег. № 730, с район на действие РС Велико Търново /преустановила дейност/. Безспорно е и че на 30.04.2014 г,. ищецът е получил съобщение за образуване на изпълнителното дело и покана за доброволно изпълнение.Безспорно между страните е че по изпълнителното дело са постъпвали суми в периода 29.05.2014-24.02.2015 г. в изпълнение на наложен запор.

Спорен между страните е въпроса дали вземането на ответното дружество е погасено по давност.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.