Решение № 467 от 22.10.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Пещера, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20255240100655 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, допълнително уточнена с молба от 12.08.2024 г., на И. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **** чрез адв.

К. С. П.-Г. от АК - Пазарджик, срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК:

131001375, със седА.ще и адрес на управление: град София п.к.1776, район Младост, ж.к. Младост №4, ул. „Бизнес парк София" № 1, бл.15, вх.А, ет.4, представлявано заедно и поотделно от управителите Райна Иванова МитковаТодорова и Тихомр Иванов Вълчев, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 4040.97 лв., формирана както следва: главница в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от 08.11.2011г., която (до момента на изпращане на покана за доброволно изпълнение с изх.№05443/25.05.2016г.) била 696.56 лева; неолихвяема сума за законна лихва в размер на 941.71 лева; неолихвяема сума за разноски по дело в размер на 250.21 лева; неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева; неолихвяема сума за т.1 от ТТРЗЧСИ образуване на изп. дело в размер на 24 лева; неолихвяема сума за т. 5 от ТТРЗЧСИ за ПДИ в размер на 24 лева; неолихвяема сума за т.3 от ТТРЗЧСИ за справки в размер на 12.00 лева; неолихвяема сума за т.5 от ТТРЗЧСИ за уведомление за прекратяване в размер на 24 лева; както и дължима сума по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 368.49 лева.

Ищецът твърди, че по изпълнителен лист от 9.11.2011 г. по ч.г.д.

№1067/2011г. по описа на Районен съд- Пещера, е осъден да заплати разделно на кредитора „Банка ДСК" ЕАД с ЕИК121830616 сумата в размер на 2 441.71 лева; от която главница в размер на 1 500 лева и лихва в размер на 941.71 лева, за периода от 20.08.2009г. до 07.11.2011г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от 08.11.201г. до окончателното изплащане на същата, както и сумата от 250.21 лева разноски по делото в това число държавна такса в размер на 48.84 лева и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 20.37 лева. Допълва, че вземането по изпълнителния лист произтича от извлечение от счетоводни книги и договор за кредит от 30.12.2008 г. Сочи, че същото е цедирано един път през 2012 г. по силата на Договор за покупко- продажба на вземания от 22.11.2012 г., с който „Банка ДСК" ЕАД е прехвърлила вземането на „ОТП Факторинг България" ЕАД и втори път през 2017 г. по силата на Договор за покупко - продажба на вземания от 30.10.2017 г., с който „ОТП Факторинг България" ЕАД е прехвърлил вземането на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД.

Сочи, че на 09.05.2016 г. първият взискател „ОТП Факторинг България" ЕАД е входирал молба за образуване на изпълнително дело с вх № 05750/09.05.2016 г. до ЧСИ Деница Станчева с район на действие Окръжен съд – Пазарджик, като с разпореждане от 10.05.2016 г. по издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20168890400614 по описа на ЧСИ № 889-Деница Станчева. Допълва, че на 08.06.2016 г. му е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 05443/27.05.2016 г. по посоченото изп. дело за сумата в размер от 4,040.97 лева, от които: главница в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от 08.11.2011 г., която до момента била 695.56 лева, неолихвяема сума за законна лихва в размер на 941.71 лева, неолихвяема сума за разноски по дело в размер на 250.21 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, неолихвяема сума за Т. 1 образуване на ид в размер на 24 лева, неолихвяема сума за т. 5 ПДИ в размер на 24 лева, неолихвяема сума за Т.З справки в размер на 12.00 лева, неолихвяема сума за т.5 Уведомление за прекратяване в размер на 24 лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 368.49 лева, а така също и присъединените публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата.

На следващо място сочи, че с Постановление от 16.04.2018 г на ЧСИДеница Станчева ответникът „ЕОС Матрикс" ЕООД е конституиран като взискател по изп. дело № 20168890400614. Излага твърдения, че на 25.05.2018 г. са изпратени три броя запорни съобщения от ЧСИ- Деница Станчева за налагане на запор върху банковите сметки на ищеца, а именно: Запорно съобщение с изх. № 11569/25.05.2028 г. до „Райфайзен банк" ЕАД; Запорно съобщение с изх. №1 1568/25.05.2028 г. до „УниКредит Булбанк" АД (и Запорно съобщение с изх. № 11567/25.05.2028 г. до „Банка ДСК" ЕАД, като съобщението за налагане на запорите на банкови сметки е връчено на 01.06.2018 г. на Г.К. А.- майка на ищеца.

Допълва, че на 20.08.2018 г. е изпратено запорно съобщение с изх. № 17949/20.08.2018 г. до работодателя на ищеца - ЕТ „Мурад- 9-Исмаил Мурад" с ЕИК 112033895, за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, като на 07.09.2018г. по изпълнителното дело е постъпило от „Мурад- 9" ООД писмо от което се установява, че ищецът е напуснал работа на 26.04.2018 г.

2

Съобщението за налагане на запор върху трудовото възнаграждение е връчено на 03.10.2018 г. на Г.К. А. - майка на ищеца. Сочи, че на 14.11.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила справка за имущественото състояние и доходите на ищеца от НАП ТД- Пловдив във връзка с постъпило искане с вх.

№1300И0149636/09.11.2018 г.

Ищецът излага твърдение, че с Постановление от 02.11.2020 г. на ЧСИ Деница Станчева е перемирно изп. дело № 20168890400614, като изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемция, а съобщението за прекратяване на изпълнителното производство е получено от „ЕОС Матрикс" ЕООД на 06.11.2020 г. Впоследствие са вдигнати и наложените запори.

При така изложените обстоятелства ищецът счита че са нА.це предоставките за приложение на разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Изтъква, че на основание чл. 110 от ЗЗД е погасено правото на принудително изпълнение за задължението, посочено в изпълнителен лист от 9.11.2011 г. по ч.г.д.

№1067/2011 г. по описа на Районен съд- Пещера, поради което не дължи изпълнение.

Сочи, че изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 651/9.11.2011 г., която е влязла в сила на 22.06.2016 г. (след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение по приложимата редакция на нормата на чл.414, ал.2 от ГПК- ДВ, бр.59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.). Поддържа, че съгласно 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая това е 22.06.2016 г., като доколкото се касае за вземане, установено със съдебен акт, давността е 5 г. Твърди, че в процесния случай давността е изтекла на 28.10.2023 г., тъй като е била прекъсната на 20.08.2018 г., а в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или 68 - дни давност не е текла на основание чл.

3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр.

Излага, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, като поддържа, че такива принудителни действия не са предприети от взискателя „ЕОС Матрикс" ЕООД до 28.10.2023 г., т.е повече от 5 г. от влизане в сила на Заповед за изпълнение № 651/9.11.2011 г. по ч.г.д. № 1067/2011 г. по описа на Районен съд- Пещера. В подкрепа на твърденията си цитира Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.

На следващо място сочи че след налагането на запор на 20.08.2018 г. върху трудовото възнаграждение на ищеца, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което изпълнителното производство по отношение на ищеца е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Допълва, че по изпълнителното дело липсват доказателства, след настъпването на перемцията, взискателят „ЕОС Матрикс" ЕООД да е направил ново искане за нов способ/ново изпълнително действие, което на 3 свой ред да е прекъснало давността. В този смисъл претендира, че от последното извършено изпълнително действие – налагане на запор на банковите сметки на ищеца на 20.08.2018 г., не е предприето извършването на друго изпълнително действие до 20.10.2023 г., когато са изтекли пет години.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски, ангажира доказателства и прави доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД, чрез пълномощника – юрк.

Михаела Милушева.

На първо място отвеникът намира, че предявеният от ищеца иск е допустим само по отношение на вземанията, обективирани в изпълнителното основание, като по отношение на сумите, начислени в изпълнителното производство като такси, разноски и адвокатско възнаграждение, счита искът за недопустим. Допълва, че разноските в изпълнителното дело се оспорват с жалба по реда на чл. 436 от ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7, а не с иска по чл. 439 от ГПК.

На следващо място в случай, че съдът приеме искът за изцяло допустим ответникът изрично заявява, че признава предявения иск и че правото на принудително изпълнение на вземането е погасено по давност, с оглед на което моли съда да постанови решение по чл. 237 от ГПК.

Счита, че предвид признанието на иска по отношение вземанията и обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна. Сочи, че сългасно найактуалната практика на ВКС нА.чието на изпълнителен титул и изпълнително дело нито заедно, нито поотделно са обвързващи и самодостатъчни за преценката на съда дА. ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Допълва, че съгласно касационната инстанция възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове повод за предявяване на иск спрямо кредитор, който бездейства.

Поддържа, че в конкретния случай ответникът не е дал повод с процесуалното си поведение за завеждане на настоящия иск. Сочи, че към датата на предявяване на иска липсва висящо изпълнително производство и ищецът не сочи правата му да са засегнати чрез водено срещу него принудително изпълнение. Наред с това сочи, че не може да се квА.фицира като повод за предявяване на иска водената между страните извънсъдебна кореспонденция.

Сочи че съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, като в случая липсва направено извънсъдебно волеизявление на длъжника, с което да поиска от кредитора да зачете давността с цел да се избегне съдебния спор.

Допълва, че преди завеждане на иска ищецът не е потърсил доброволно 4 разрешаване на взаимоотношенията, нито е заявил, че счита че не дължи, поради настъпила погасителна давност, на което да е получил негативен отговор.

На следващо място ответникът иска от съда да бъде взето предвид, че кредиторът има право да отразява счетоводно задълженията си, да ги сочи в справки и извлечения и да кани длъжникът да му заплати, като погасяването по давност на едно задължение води само до забрана за принудителното му удовлетворяване, но не и до възможността длъжникът да го погаси доброволно.

В обобщение ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на иска, като в подкрепа на изложените от него твърдения цитира практика на ВКС.

Моли съда да постанови решение при признание на иска и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът присъди разноски в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от него, като моли съдът да съобрази практиката на СЕС по въпроса за размера на адвокатското възнаграждение.

В допълнително депозирано становище по делото ищецът излага подробни съображения относно дължимост на разноските, сторени от него в настоящото производство, от страна на ответника.

В открито съдебно заседание ищецът И. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника адв. П. – Г., която моли да се прекрати съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно признанието, направено от ответника. Претендира сторените от ищеца разноски, като по отношение на възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, повдигнато от ответника, сочи че същото е бланкетно и немотивирано, както и че възнаграждението е разумно и съответства на фактическата и правна сложност на делото и на осъществения от нея труд.