Решение № 956 от 17.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Бургас, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120101851 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, Седалище и адрес: гр. С., *** В, представлявано от юрк. П. Б./Пълномощник на управителите/СРЕЩУ: П. С. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Б. ***

От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че П. С. А., ЕГН **********, дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, сумите: главница в размер на 1420.68 лв.;договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 261.12 лв. за периода от 10.05.2016 г до 10.08.2017 г.законна лихва за забава върху главницата в размер на 692.05 лв. за период от 10.05.2016 г. до 23.02.2021 г.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, и 72.74 лева, разноски по заповедното производство, по ч.гр.д. №4860/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Претендира присъждане на разноските в исковото производство.

Твърди се, че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и П. С. А., ЕГН **********, в качеството си на 1 кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 652112 на 16.04.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело 4860/2022 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Длъжникът получил получил сумата от 1500 лв., срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 112.12 лева в срок до 10.08.2017 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от П. С. А., ЕГН:

********** на Кредисимо суми, както следва:

1.1420.68 лeвa /главница/ по Договор за кредит;

2.261.12 лeвa /договорна лихва/ за период 10.05.2016 г до 10.08.2017 година;

3.692.05 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1647.4 лева, ведно със сумата от 677.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 2

02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

В месечния срок е постъпил писмен отговор с който изцяло се оспорва иска и се твърди, че липсват доказателства за активна и пасивна процесуална легитимация. Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи.Твърди се неуведомяване за цесия и нидоказаност за изпълнението от страна на дружеството-поръчител.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2403/08.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4860/2022 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито е открит адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 16.04.2016 г. между „Кредисимо“ АД гр. София в качеството на кредитодател и ответника к ъ м П. С. А., ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № 652112 с предмет на договора предоставяне на кредит в размер на сумата от 1500 лв., срещу което се съгласил да върне 16 броя вноски по 112.12 лева в срок до 10.08.2017 г., когато е падежирала последната вноска.

3

На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на цедент и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който е било прехвърлено вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника П. А., видно от представеното в заповедното производство приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. За извършеното прехвърляне вземанията на „Кредисимо“ ЕАД към ответника на ищеца-цесионер „АПС Бета България“ ЕООД е било изпратено уведомление по електронна поща от последния, видно от представеното в заповедното производство уведомление.

С оглед установеното по делото съдът не споделя наведените от страна на особения представител на ответника възражения. Установи се по делото, че в заповедното производство е представен договорът за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/, от който съдът извежда извод, че ищецът притежава активна процесуална легитимация.

Действително цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, както е в настоящия случай, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД . Такова уведомяване е осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и уведомлението до ответника за цесията е приложено в заповедното производство, а съдебните книжа в исковото производство са изпратени на особения представител на ответника – като в исковата молба изрично е посочено, че уведомлението за цесия е било изпратено на посочената от ответника в Договора електронна поща с имейл от 23.02.2021 г., с което факта на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и зачетен.

И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45 ГПК, връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично 4 връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I-во Т. О., а именно, че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Налице е възникнало валидно облигационно правоотношение между „Кредисимо“ и ответника А. въз основа на потребителски кредит № 652112 от 16.04.2016 г., по който съществува вземане на кредитодателя към кредитополучателя и което вземане е именно предмет на процесния договор за цесия.

На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно договорно отношение относно прехвърленото вземане.

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между „КРЕДИСИМО“ АД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г., т. е. преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Ищецът е представил възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото от договора за кредит, общите условия и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Ето защо следва да се приеме, че електронно генерираният договор за кредит и общите условия към него, са подписани с обикновен електронен подпис.

Следва да се отбележи обаче, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за това, че сумата, предмет на договора за кредит, действително е била реално предоставена на ответника по делото, което съставлява елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал.

5

1 ЗЗД. За доказването на този факт ищецът не е ангажирал никакви доказателства.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и с оглед недоказване на един от елементите от фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът не е провел никакво доказване на обстоятелството за изпълнение на задължението на „КРЕДИСИМО“ АД по договора за кредит да предостави уговорената парична сума от 1 500 лева на ответника, за да може след това валидно да претендира вземанията си въз основа на това, а от там и да прехвърли съществуващите такива в полза на ищцовото дружество. Ето защо, предявените искове само на това основание се явяват недоказани и съответно неоснователни и следва да се отхвърлят.Именно в този аспект, наведените възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност не следва да се обсъждат.

При този изход на спора е неоснователна претенцията на ищцовата страна за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, Седалище и адрес: гр. С., *** В, представлявано от юрк. П. Б./Пълномощник на управителите/СРЕЩУ: П. С. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Б. ***, за установяването дължимостта на сумите: главница в размер на 1420.68 лв.;договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 261.12 лв. за периода от 10.05.2016 г до 10.08.2017 г.законна лихва за забава върху главницата в размер на 692.05 лв. за период от 10.05.2016 г. до 23.02.2021 г.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, и 72.74 лева, разноски по заповедното производство, по ч.гр.д. №4860/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно с искането за присъждане на направените по делото разноски.