Решение № 4278 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4278 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100109929 по описа за 2024 година

Образувано е по предявени от М. Г. Д. и Д. В. Д. срещу ЗД„Бул Инс“ АД обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати суми от по 250000,00лв., обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Д. В.а, настъпила при пътно-транспортно произшествие от 06,09,2022 г., ведно със законната лихва от 06,12,2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 06,09,2022 г., около 22:05 часа в гр. София, лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 ЦИ“ с peг. № *********, управляван от А. Н.И., движейки се по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от бул. „Елин Пелин“ към ул. „Шуманец“ и в района на №16 (Гребна база „Панчарево“) е нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на което е реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с peг. №*********. Вследствие на инцидента пострадали тежко пътниците в лек автомобил марка „Мазда“, включително и Д. Д. В.а – дъщеря на ищците. Незабавно след произшествието тя е била настанена в болница с опасност за живота, но въпреки усилията на лекарите, получените тежки травми са довели до нейната смърт. Смъртта на дъщеря им нанесла изключително тежък удар върху ищците. Те изпитвали стрес, тъга и безнадеждност, каквито само загубата на дете могат да предизвикат. По повод настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица К №430/07.09,2022г. по описа на ТПТП-0-„ПП“-СДВР на МВР и е образувано досъдебно производство №11262/2022 г. по описа на СРТП- Отдел „Разследване“- СДВР(пр. преписка № 17702/2022г. по описа на СГП) – неприключило до момента. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на 1 лекия автомобил е застрахована при ответното дружество, като към него са отправени застрахователни претенции, по които към момента не са изплатени застрахователни обезщетения.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с предмет гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 ЦИ“, с peг. № ********* към момента на произшествието. Оспорва наличието на причИ. връзка между поведението на застрахования при него водач и настъпването на ПТП, както и наличието на вина.

Оспорва ПТП да е настъпило при посочения в исковата молба механизъм. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е била без поставен предпазен колан. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица К № 430 се установява, че на 06,09,2022 г., около 22:05 часа в гр. София, кв. Горубляне, ул.

„Самоковско шосе“, в района на № 16 /гребна база Панчарево/ е настъпило ПТП между л.а.

„БМВ 320“, рег. № *********, управляван от А. Н.И., л.а. „Мазда 3“, с рег. № *********, управляван от А. Е.Г. и л.а. „Фолксваген Голф“ рег. № *********, управляван от М.н С.Н..

Д. Д. В.а е била пътник в лек автомобил Мазда с рег.№*********;

Видно от акт за смърт, издаден от Столична община, район Младост, смъртта на Д.

В.а е настъпила на 09,09,2022год.

От удостоверение за наследници изх.№ РПН22-УФ01-460/1/17,11,2022год. на Столична община, район Панчарево е видно, че ищците са законни правоприемници на починалото лице /негови родители/;

С молба от 06,12,2022 г. ищците са предявили претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.

От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза /л.

213/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 06,09,2022 год., около 22:05 ч, в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ с посока гр. София се е движел л.а. „БМВ 330 ЦИ“, с рег. № CA1018TK, управляван от А. Н.И. със скорост от порядъка на 78 км/ч. По същото време в обратна посока / от гр.София към гр.Самоков/ са се движили попътно: л.а. „Мазда 3“, с рег.

2

№ *********, управляван от А. Е.Г. и зад него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *********, управляван от М.н С.Н.. Скоростта на движение на лек автомобил Мазда, непосредствено преди удара е 60,4км.ч. По неизяснени причини, водачът на л.а. „БМВ 330 ЦИ“, движейки се по десен за посоката му на движение завой е навлязъл в насрещната пътна лента, по която са се движели и приближавали другите два автомобила. Настъпили са два последователни удара първо между л.а. „БМВ 330 ЦИ“ и л.а. „Мазда 3“, реализиран с предните им части, след което л.а. „Мазда 3“ и МПС „Фолксваген Голф“, като е настъпил удар с предната част на Фолксвагена по задната част на автомобил Мазда. Причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е от субективен характер - навлизането на лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № *********, по неизяснени причини в насрещната пътна лента, по която към този момент са се движили и приближавали лек автомобил „Мазда 3“ и лек автомобил „Фолксваген Голф“. Водачът на лек автомобил БМВ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като управлява автомобила в дясната за посоката му на движение пътна лента. Отстоянието на лек автомобил БМВ от лек автомобил Мазда, когато водачът му е имал възможност да забележи лек автомобил Мазда за първи път е най-малко 155метра. Опасната му зона за спиране, при установената скорост на движение е 64метра.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л.128/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП за ищцата са настъпили следните телесни увреждания:

Глава - контузия с охлузвания в челната област 2,5/1 см и 3/1 см и оток на лявата орбитална област. Обширни кръвонасядания в меката черепна покривка на челната, теменните и двете слепоочни области, както и тежък мозъчен оток с вклиняване;

Гръден кош -фрактури на 2-ро и 10-то ребра в ляво, с левостранен пневмоторакс и тежък белодробен оток;

Корем -руптура на слезката с хемоперитонеум;

Горни крайници - фрактури на дясната мишница и предмишница с кръвонасядания;

Долни крайници - полифрагментни фрактури на двете бедра с кръвонасядания;

Травматични увреждания са тежки като степен, по вид обхващат почти целия опорнодвигателен апарат и главата, а по характер са несъвместими с живота и са предизвикани от директна травма с висока кинетична енергия на удара. Същите са в причинно-следствена връзка с произшествието. Травматичните увреждания сочат на заключение лицето да е било без поставен предпазен колан; В съдебно заседание се излага становище, че и при поставен предпазен колан не може да се обоснове категоричен извод за избягване на летален изход, но той би настъпил в резултат увреждане на сърцето, а не установеното мозъчно вклиняване; възможно е при поставен колан да бъде избегнат удар в предна седалка на автомобила, но не може да се обоснове заключение дали пострадалата би оцеляла;

От заключението на назначената по делото съдебно-психологическа експертиза 3

/л.119/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че по отношение на М. Д. се наблюдават ясни белези на непреработена тежка психическа травма, отразяващи се негативно върху способността й за пълноценен живот. Реализацията на суицидните намерения при нея е възпрепятствана от религиозните й вярвания, но те съществуват като желание, породено от невъзможността й да приеме внезапно променената семейна конфигурация. Била е налице особено силна близка връзка майка-дъщеря, което затруднява преживяването на загубата. Първоначално е налице остра стресова реакция. При нея острият стрес е отзвучал в първите дни, но невъзвратимостта на случилото се при нея обуславя персистиране на ситуацията на стрес, при което тя дълго време не е в състояние да „преработи" станалото и това води до хронифициране на стреса, депресивност и затруднения в социалното й функциониране. Преминала е през хранително разстройство, развила е инсулинова резистентност. От психологична гледна точка, вероятно спомена за събитието винаги ще продължи да поражда отрицателни емоции и ще провокира нежелани емоционални състояния. Благоприятно би повлияла психотерапевтична работа с нея.

При Д. Д. се констатира по-добро справяне със загубата, повлияно и от възприетия от него социалноприемлив „мъжки" модел на поведение. Въпреки това, повече от две години след случилото се, той продължава да търси вина и у себе си, което сочи на непреработена психическа травма. При Д. към периода на провеждане на изследването се наблюдава относително добра адаптация към променената семейна конфигурация с епизодични външни прояви на непреработена скръб. Въпреки поддържането на активен професионален живот, повече от две години след инцидента той е стресиран от настъпилия дисбаланс в близките взаимоотношения и трудно приема, че миналото не може да се върне, придържайки се към общоприетия „мъжки" модел на поведение, счита за неразумно да показва уязвимостта си.

Конфликтът между реалното и желаното може да се отрази негативио върху способността му да се съсредоточава и съответно да намали продуктивността му и да влоши качеството му на живот. Възможни са агресивни защитни реакции. Показвайки външно увереност и самостоятелност той се стреми да се справи с преживяванията си, като изпитва вина за катастрофата.

Към периода на провеждане на психологическото изследване М. и Д. Д.и са клинично здрави, не показват психотични симптоми, наблюдават се остатъчни явления от невротичния спектър (с различна тежест и симптоматика при двамата), логично изводими от преживяната и непреработена към днешна дата реакция на загубата на дъщеря им. Двамата избягват места и вещи, свързани с дъщеря им.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В.Н. С. и Владимир И.ов Петров, чиито показания установяват неимуществените вреди за ищците.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е. О. А., пътник в увредения лек автомобил, в който е пътувала пострадалата Д. Д.. Сочи да е пътувала на задна лява седалка с поставен предпазен колан.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни 4 изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причИ. връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил „БМВ 320“, рег. № ********* - А. Н.И., който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушена е и нормата на чл. 16, ал.1 от ЗДВП, според която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне; От заключението на съдебноавтотехническата експертизата не се установяват препятствия или каквато и да е друга причина, поради която застрахованият при ответника водач е навлязъл в лентата за насрещно движение, поради което не може да се приеме, че ударът е бил непредотвратим за него, респективно, че е причинен от друг участник в движението.