Решение № 84 от 18.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. **, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900439 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45, чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът П. Н. Д. твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са му причинени телесни увреждания. Сочи, че на 21.01.2023 г., около 01:10 ч., в гр.

**, между бул. ***** **, е настъпило ПТП, при което водачът Й. С. Т., водач на л.а. марка и модел „**“, с peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал и блъснал пресичащия по сигнализирана пешеходна пътека пешеходец П. Д., ищец по делото, вследствие на което са му причинени телесни повреди. Посочва се, че във връзка с процесното ПТП е издадено наказателно постановление по *** г. по описа на ОДМВР **, сектор Пътна полиция. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на МПС с per. № ***. Т. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Посочва, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Й. Т. и настъпилите общественоопасни последици - причинените телесни увреждания на ищеца. Последният сочи, че за увреждащия л.а. “**“ с per. № **, управляван от Й. С. Т., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. №**, със срок на валидност една година, считано от 20.01.2023 г. до 19.01.2024 г. със **, **. По силата на този договор за застраховка **“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на обезщетението 1 за неимуществени вреди по задължителна застраховка **“ на автомобилистите. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред **, **, като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с обр.р. на 17.03.2023 г. Посочва се, че по случая е заведена щета № 776, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.

С оглед изложеното, счита, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на **, ** за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца. Твърди се, че при процесното ПТП П. Н. Д. е получил следните травматични увреждания: contusion capitis, pelvis et extremitates; vulnus lacero-contusum reg parietal is; fractura ulnae dex; fractura os ischia dex; commotion cerebri; загуба на съзнание; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др. Сочи се, че след инцидента на 21.01.2023 г. пострадалият е приет за лечение в **, гр. **.

Анамнезата е снета по данни на дежурния екип на ЦСМП - загуба на съзнание, без ясен спомен за случилото се. Соматичен статус - две разкъсноконтузни рани на глава теменно с неравни на места премачкани ръбове, обилно кървящи в дълбочина, обработени хирургично в СПО; палпаторна болезненост в областта на дясна сакро-илиачна става и ишиум и по кристаилиака супериор в дясно; палпаторна болезненост в областта на дясна предмишница. Извършени са изследвания, консултативни прегледи, КТ и Рьо. гр. От направената Рьо. гр. на таз е установено - фрактура на ос исши вдясно, суспекция за фрактура на сакрума в дясно; от Рьо. гр. на череп - суспекция за фрактура на носни кости; от Рьо. гр. на десен антебрахеум - фрактура на диафизата на улната. От извършения преглед от ортопед е установена фрактура на улна и фрактура на срамна кост. Направена е имобилизация с гипсова лонгета за 30 дни. Поставена е диагноза contusion capitis, pelvis et extremitates; vulnus lacerocontusum reg parietalis; fractura ulnae dex; fractura os ischia dex; commotion cerebri. След проведен режим и медикаментозна терапия, общомозъчната с-ка и координационния с-м са отзвучали. На 22.01.2023 г. пострадалият е изписан. Назначена е терапия за дома.

В исковата молба се твърди, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Същият с усилия се справя в ежедневието си и е ограничил силно социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Над четири месеца се е придвижвал с патерици, а около 40 дни е лежал на легло. Нараняванията значително затрудняват нормалното му ежедневие, както и всички физически активности. Не може да спи спокойно от болките в областта на травмите, получава задух, сърцебиене и сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпи изключителни и постоянни болки. Оплаква се от замайване, нестабилност в походката и главоболие. Получените увреждания са затруднили значително ежедневието на ищеца и са повлияли отрицателно на психологическото му състояние. Твърди, че силният стрес, изживян, както при 2 самото ПТП, така и при лечението, се отразяват зле емоционално върху психиката на ищеца. Силните болки от травмите му създават особен дискомфорт. Същият, след злополуката, е станал напрегнат, тревожен и раздразнителен. Затворил се е в себе си и е неуверен, особено когато трябва да общува с други хора. Изпитва страх от автомобили. Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни състояние и напрегнатост все още не са отминали. Към настоящия момент страданията персистират, като възстановяването му все още не е приключило. За времето на възстановяване той е разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва сам, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Освен причинените физически и психически болки и страдания, ищецът е получил силен стрес и страх по време на инцидента, които ще останат в съзнанието му завинаги. Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани.

Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по - високо. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни повреди. Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача Й. Т., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото **, **. Съгласно чл.432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка **“, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди.

Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената телесна повреда, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника **, ** да заплати на ищеца П. Н. Д., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 120 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания.

В последното съдебно заседание ищецът на осн.чл.214 ГПК, чрез процесуалния си представител, е направил и съдът е приел увеличение на иска за претърпени неимуществени вреди от 26 000 лв., частичен иск от 120000 лева на 80 000лв., частичен от 120000 лева.

Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 28.01.2023 г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.

3

Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адв.К. е регистрирана по ЗДДС.

В отговора на исковата молба ответникът ***** твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е посочена банкова сметка. Излага съображения. Не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка **” на автомобилистите по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „Ауди”, модел „**” с регистрационен номер ** и моли съда горното обстоятелство да бъде обявено за безспорно между страните.

Не оспорва обстоятелството, че пред ответника е заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в производството, като от ищеца не е представена банкова сметка, съобразно въведеното изискване на чл. 380 от КЗ, което действие се затвърждавало и в рамките на това производство.

Оспорва наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя в лицето на *** Твърди, че в случая липсват данни за наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования. Застъпва позицията, че доказването на противоправността е от съществено значение за установяване на обстоятелството дали едно събитие има характеристиката на деликт. Оспорва заявения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, в това число и твърдението, че застрахованият не е изпълнил неконкретизирани задължения, установени в ЗДвП. Твърди, че липсата на противоправност в действията на застрахованото лице обуславя невъзможност за ангажиране на неговата отговорност, като това твърдение обуславя с липсата на достатъчно доказателства около настъпване на събитието и заявения факт на удар на сигнализирана пешеходна пътека. Посочва, че разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ обвързва възможността за ангажиране на отговорността на застрахователя с предоставеното покритие по застраховка **” на автомобилистите и с възможността за ангажиране на отговорността на застрахования, която възможност на този етап отрича. Заявява, че представения констативен протокол за ПТП без номер от дата 21.01.2023г. не удостоверява обстоятелствата и причините за настъпване на събитието и сам по себе си не установява заявения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Като аргумент в посока на твърдението, че констативния протокол не отразява обстоятелствата около настъпване на събитието посочва и факта, че неговият съставител не е бил очевидец на настъпване на събитието, което изключвало материалната доказателствена сила на въпросния документ по отношение на описания в него механизъм на настъпване на произшествието.

Доказателствената стойност на КП, доколкото неговият съставител не е очевидец на произшествието, се простирала до датата на неговото съставяне, настъпването на ПТП, участниците в него и кой е негов съставител. По същите съображения оспорва документ, наименуван план-схема към констативен протокол за ПТП. Въпросният документ не бил съставен в съответствие с 4 действаща норма и в кръга на служебните задължения на неговия съставител, тъй като вида и съдържанието на констативния протокол се установявала с Наредба от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.

Твърди, че наличието на виновно поведение не се установява и от факта на представяне на доказателства за влизане в сила на наказателно постановление срещу водача. Посочва, че влязлото в сила наказателно постановление не се ползвало със задължителна сила по чл.300 от ГПК и съдът не е обвързан от изводите по отношение на вината и противоправността на дееца, изведени в него. Посочва, че за събитието е издадено наказателно постановление, въпреки че предвид вида и характера на заявените травми, същото изпълнявало състава на чл. 343 ал.3, във вр.с ал.1, б “б“ от НК.