Решение № 3213 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3213 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330118394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на М. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... срещу "Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Витоша № 81, ет. 3, ап. 10, и искове с в правно основание в чл. 19 ал. 5 от ЗПК , чл. 21 от Закона за потребителския кредит, евентуално - чл. 146 от Закона защита на потребителите , евентуално - чл.26 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът черпи права от договор.

Твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № .... от 16.03.2022г., според който тя получила назаем 1600 лева, при годишен лихвен процент от 32.08%, и годишен процент на разходите от 37.24%, при срок на кредита от 11 месеца.

Договорена била, в т.4 и чл.11 от договора, такса в размер 314.43 лева, такса за експресно разглеждане на искането за кредит; договорена била , съгласно т.5 и чл.26 от договора и неустойка в размер 733.66 лева, ако в срок от 3 дни от подписване на договора длъжникът не предостави обезпечение на вземането на кредитора .

Изложени са обаче доводи ,че тези две клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143. ал.1 от ЗЗП, и се иска тази нищожност да бъде прогласена от съда и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, отрича пороци на договора 1 или отделните им клаузи. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноските по делото.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че ако в годишния процент на разходите по кредита се включат сумите за такса експресно разглеждане и неустойка, той ще надхвърли законоустановения в чл. 19 от ЗПК максимален размер.

Исковете са допустими, при наличие на интерес от исканото установяване.

Съдът съобрази следното:

Сключването на договора не е спорно, представено е по делото и копие.

І. Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му , приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ , изм., бр. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.( договора е сключен на дата 16.03.2022г.).

При множество релевирани на различно основание искове за нищожност на една и съща клауза от договор, съединяването на исковете е винаги евентуално. това означава , че съдът следва да процедира в поредност от специален към общ закон, като най- напред се произнесе по исковете по Закона за потребителския кредит.

І . По неустоечната клауза на чл. 26 във връзка с т . 5 от договора :

Няма законова забрана да се договаря между кредитор и длъжник задължение на последния да представи обезпечение на вземанията на кредитора си. Всички предвидими разходи по договора обаче следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

Това се отнася и за неустойката за непредоставено обезпечение, когато срока за изпълнение на задължението за представяне на обезпечение изтича след подписването на договора – разходът е предвидим и вероятен с оглед тежестта на условието. Тази неустойка обаче не е включена в годишния процент на разходите по кредита, а с оглед размера , ако бъде включена, то ГПР ще надвиши законоустановената си горна граница; съдът кредитира заключението на вещото лице Затова и нормата на чл. 27 от договора заобикаля чл. 19 ал. 4 от ЗПК и на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон следва да бъде прогласена за нищожна.

За пълнота , недействителна е всяка клауза от договор , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти един процент на ден. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а 2 оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.

Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

ІІ. По клаузата за такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит:

Каза се , всички предвидими разходи по договора следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. Това се отнася и за таксата за експресно разглеждане – разходът е предвидим. Таксата не е включена в годишния процент на разходите по кредита, а с оглед размера , ако бъде включена, то ГПР ще надвиши законоустановената си горна граница.

Затова и нормата на чл. 11 от договора заобикаля чл. 19 ал. 4 от ЗПК и на основанието по чл.

19 ал. 5 от същия закон следва да бъде прогласена за нищожна.

Такава клауза е нееквивалентна; тя не носи насрещна престация на длъжника, като вместо това съставлява недобросъвестно преддоговорно поведение на кредитора по смисъла на чл.12 от ЗЗД.Затова е недействителна и не основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответника, в минимален размер съобразно цената на иска .

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл.7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, за два иска – претенциите са евентуално съединени.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по иска на М. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в........ срещу "Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Витоша № 81, ет. 3, ап. 10, че в отношенията между страните , са нищожни клаузите на чл. 26 във връзка с т . 5 и чл. 11 във връзка с т. 4 от договор № .....от 16.03.2022г., на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Осъжда "Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Витоша № 81, ет. 3, ап. 10, да заплати на М. И. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ....., сумата от 267 лева разноски по делото – държавна такса и хонорар на вещо лице.

Осъжда "Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 10, да заплати на а. Д. В. М. , АК П., адрес на дейност ....., 3 сумата от 800 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4