Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 04.02.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2738/2023
Вид
Решение № 127
Подписан
04.02.2024
Състав
Валя Цуцакова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл. 57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 04.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110202738 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Г. К. К. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП №23-0439-000328/ 31.03.2023г. на Началника на Трето РУ-ОД на МВРВарна, с което на въззивника е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, оспорва се фактическата обстановка, твърди се, че процесният автомобил е преминал през кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба и ако е било предприето спиране би се създала опасност за останалите пътници в автомобила, излагат се аргументи в подкрепа на становището, че приетото за установено нарушение не е доказано, визира се липса на преценка от страна на АНО относно приложението на чл.28 от ЗАНН, приема се, че е нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, твърди се, че липсва конкретизация на нарушената правна норма, с което е било ограничено правото на защита на 1 нарушителя и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество излага аргументи, аналогични с изложени в жалбата срещу НП и моли за неговата отмяна..

Представител на органа издал НП, не се явява в с.з., депозирани са писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 03.03.2023г., около 11,55ч., въз.К., управлявайки л.а.” Ситроен Ц 5” с рег.№ В 7413РВ, се движел булевард „ Цар Освободител” в гр.Варна в посока центъра на града, като на кръстовището с ул.” Поп Д.” преминал на неразрешен/ червен/ сигнал на светофарната уредба. Горното нарушение било възприето от позициониран в близост до кръстовището полицейски екип в състав- свидетелите Й., Д. и В., поради което на место св.Й. съставил АУАН срещу въз.К., в който описала приетото за установено нарушение на чл.6 т.1пр.2 от ЗДвП.

АУАН бил надлежно връчен на нарушителя, който го подписал , заявявайки, че има възражения.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което, въз основа на материалите по преписката на 31.03.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Й., Д. и В.,, тъй като същите са искрени и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а предвид естеството на работата им и изминалият период от време от датата на нарушението, твърденията им, че нямат конкретни спомени за случилото се звучат житейски достоверни.Въпреки липсата на конкретни спомени свидетелите потвърждават, че са участвали в съставянето на АУАН, респективно са присъствали при установяване на описаното в АУАН нарушение.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си.

2

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-, НП, АУАН, справка за нарушител, от показанията на свидетелите Й., Д. и В. и от др. писмени материали, приобщени по делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

По приложението на процесуалния закон:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената по делото заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентно лице.

Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити.Нарушението е описано пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочен е и съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП, посочена е нарушената правна норма, поради което съдът не констатира служебно нарушение на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.Нарушителят се защитава срещу фактите, посочени в АУАН и НП, а не срещу цифровата квалификация на нарушението, поради което възраженията, че е било ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като не е било конкретизирано предложението на нарушената правна норма не се споделят.

Чл. 57 ал.1 от ЗАНН не вменява задължение за АНО да излага аргументи защо счита, че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, поради което и в тази насока съдът не констатира съществено процесуално нарушение, а и съгласно нормата на чл.189з (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП :“За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания .“, поради което и тези възражения на жалбоподателя не се споделят.

Срещу АУАН не са били подадени конкретни възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи проверка и разследване, поради 3 което съдът намира, че в хода на АНП не е допуснато нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон:

Правилно АНО е приел, че въз.К. е извършил нарушение на чл.6т.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, като е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.Нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като следва да се отбележи, че практиката на Адм. съд-Варна е константна и непротиворечива относно презумпцията на чл.189 ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон/ респ. ЗДвП/ имат доказателствена сила до доказване на противното и тази презумпция в конкретния случай не е оборена.Самият жалбоподател твърди, че в автомобила му е имало пътници, че пред неговия автомобил се е движил друг автомобил, в който са пътували негови приятели, но не ангажира нито едно доказателство, че е преминал през кръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба.

Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която предвижда възможност за налагане на наказание за това нарушение , като наложеното административно наказание : „Глоба” от 100лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

При цялостната служебна проверка на акта, съдът не установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване на НП, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.

4

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради което настоящият състав на ВРС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП НП №23-0439-000328/ 31.03.2023г. на

Началника на Трето РУ-ОД на МВР- Варна, с което на Г. К. К. ЕГН **********, от гр.Варна е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. К. К. ЕГН **********,, да заплати в полза на ОД на МВРВарна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съдВарна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на наказващия орган.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5