Определение № 202 от 27.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. София , 21.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско дело № 20201000504229 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частната жалба на К. Ч. О. и Х. О. – граждани на Великобритания, подадена от процесуалния им представител срещу определение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав, постановено на 28.10.2020 г. по гр. дело № 8 397/2017 г., с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за присъждане на разноски.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като след получаване на препис от исковата молба от страна на пълномощника на жалбоподателите са извършени множество процесуални действия за тяхната защита и в отговора е поискано присъждане на разноски. Но понеже делото е било насрочено за открито съдебно заседание, към датата на подаване на отговора не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение – с оглед на възможността такива да бъдат представени в съдебното заседание. Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК.

Иска се отмяна на определението и присъждане като разноски на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение в размер на 7 160 лева за първоинстанционното производство, както и 696 лева адвокатско възнаграждение и 15 лева държавна такса за поризводството по частната жалба.

Ответникът по частната жалба и ищец по иска – „БАНКА ДСК“ ЕАД, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подал отговор, в който се излагат съображения, че частната жалба е неоснователна.

1

Софийският апелативен съд, след като провери данните по делото и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима. Същата е подадена при спазване на срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна – ответници, поискали по реда на чл.248 от ГПК съдът на им присъди разноски, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия процесуален ред.

При преценка на основателността на частната жалба съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Банка ДСК“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск срещу ответниците К. Ч. О. и Х. О. за заплащане на сумата 61 605,28 евро – неизплатени задължения по договор за банков кредит.

Съдът е предприел действия по реда на Регламент 1393/07 за призоваване на ответниците на посочения от ищеца адрес в Обединеното кралство – същият, който е посочен и в договора за кредит. С определение от 08.10.2019 г. съдът е насрочил делото за разглеждането му в открито заседание за 24.02.2020 г., когато не е даден ход на делото – поради нередовното призоваване на ответниците и го е отложил за 29.06.2020 г.

В съдебното заседание на 29.06.2020 г. за ответниците се е явил адв. В. Я., който е представил пълномощно. В това заседание адв. Я. е направил възражение за нередовно призоваване на ответниците, за невръчване на исковата молба и доказателствата. Съдът е уважил възраженията, постановил е, на пълномощника на ответниците да бъдат връчени преписи от исковата молба и от определението за насрочване и е дал възможност за подаване на отговор в 1-месечен срок. Делото е отложено за 02.11.2020 г.

На 14.08.2020 г. е подаден отговор на исковата молба. В него са изложени събражения , че искът е недопустим, тъй като СГС не е компетентен да разгледа спора. Поискано е прекратяване на делото, а при условията на евентуалност – отхвърляне на иска. В отговора е поискано присъждане на разноски – без да са представени доказателства за направени такива.

С определение от 31.08.2020 г. градският съд е приел, че с оглед разпоредбите на Регламент 1215/2012 г. на ЕС, българският съд не е компетентен да разглежда спора и е прекратил производството. В определението изрично е посочено, че при липсата на представени доказателства за сторени от ответниците разходи за адвокатско възнаграждение, искането в тази насока е неоснователно.

Едва след получаване на препис от определението за прекратяване на производството, пълномощникът на ищците заедно с молбата по чл.248 от ГПК е представил списък по чл.80 от ГПК, фактура от 19.06.2020 г. и банково извлечение, удостоверяващо плащането на адвокатското възнаграждение чрез превод от 01.06.2020 г.

2

С обжалваното определение /ръкописно, намиращо се на л.212 от делото/, градският съд е отказал да присъди разноски с мотива, че в производството не са извършване процесуални действия от представителя на ответниците.

Въззивният съд не споделя този мотив, тъй като адв. Я., видно от книжата по делото, е извършвал активни процесуални действия – включително е изложил съображения за липса на компетентност на българския съд, които са възприети от съда, който на това основание е прекратил производството пред себе си.

По същество обаче отказът да се присъдят разноски е правилен. След като с отговора на исковата молба представителят на ответниците О. е поискал прекратяване на производството и присъждане на разноски и му е била известна разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, същият е бил длъжен, заедно с искането за прекратяване да представи списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане на тези разноски. Съдебната практика – ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.8 приема, че липсата на списък не е основание да се откаже присъждане на разноски по реда на чл.248 от ГПК. Но липсата на доказателства за действително направения разход е основание да се откаже присъждане на разноски.

След като в отговора на исковата молба е поискано прекратяване на производството, у представителя на ответниците е съществувало очакването, че искането му може да бъде уважено от съда и същият да прекрати делото. И след като в този отговор изрично е поискано присъждане на разноски, негово е задължението да подкрепи искането си с доказателства за реалното им заплащане. Както беше посочено по-горе, фактурата за преведеното адвокатско възнаграждение е съставена на 19.06.2020 г., а самият банков превод е извършен на 01.06.2020 г. Следователно, към датата на подаване на отговора – 14.08.2020 г., не е съществувала и обективна пречка, искането за присъждане на разноски да бъде подкрепено с доказателства.

Обстоятелството, че преди получаване на отговора делото е било насрочено за определена дата, не създава задължение за съда, да се произнесе по искането за прекратяване в насроченото заседание. Съдът има право да се произнесе по допустимостта на производството във всеки един момент и не задължително в открито съдебно заседание.

С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение на градския съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263334 от 28.10.2020 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав, постановено по гражданско дело № 8 395/2017 г.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4