Решение № 175 от 12.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Валя Рушанова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Валя Рушанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200278 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Г. Д. Д. срещу решение № 192/21.12.22г. по внохд № 353/2022г. по описа на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 от НПК и се иска отмяна на атакуваното решение. При условията на алтернативност се претендира отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия поради това, че деянието му не съставлява престъпление или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наведени са съображения за неизпълнение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 от НПК, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия; за необосновано и незаконосъобразно отхвърляне на доказателствените искания на защитата за назначаване на нови експертизи, предвид необосноваността на възприетите от решаващия съд експертни заключения и противоречивите разяснения на експерта по тях.

Конкретни доводи в подкрепа на отправеното оплакване за материална незаконосъобразност на въззивния акт не се сочат в касационната жалба.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и направените в нея искания.

1

Подсъдимият Д. поддържа заявеното от защитника му.

Повереникът на частните обвинители - В. В. и Р. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд. Претендира направените разноски пред касационния съд.

Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Касационната жалба е допустима – депозирана е в законния срок и от лице, имащи право на жалба, срещу подлежащо на касационна проверка въззивно решение.

По същество е неоснователна.

Атакуваният понастоящем въззивен акт е постановен в рамките на развило се второ по ред въззивно производство, след двукратно разглеждане на делото от първоинстанционния Старозагорски окръжен съд.

С последно постановената първоинстанционна присъда по нохд № 676/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, подсъдимият Г. Д. е бил признат за виновен в това, че на 26.08.2016г., на четвъртокласен път ( гр. Чирпан - с.

Рупките – с. Спасово), при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ситроен Берлинго”, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 8, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Галя Стоянова В.а, поради което на осн. чл. 343, ал. 1, б. ”в”, пр.1 във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 и чл.54 от НК е осъден на "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ ГОДИНИ, като е признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение да е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът постановил изпълнението на наложеното наказание "Лишаване от свобода" да се отложи с изпитателен срок от 4 (четири) години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС за срок от 4 (четири) години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се произнесъл по веществените доказателства, както и по разноските по делото, включително и тези, направени за повереник от частните обвинители.

По депозирана въззивна жалба от подсъдимия е образувано производство пред Пловдивския апелативен съд, финализирало с решението по внохд № 353/22г., предмет на настоящата касационна проверка.

С него въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334 т. 3 във връзка с чл. 337, т. 1 от НПК, като:

- изменил присъдата и намалил срока на наказанието „лишаване от 2 свобода” на 2 (две) години;

- намалил срока на наказанието ”лишаване от право да се управлява МПС” на 3 (три) години;

- намалил изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК на 3 (три) години;

- потвърдил присъдата в останалата част;

- възложил направените в хода на въззивното производство и от частните обвинители разноски в тежест на подсъдимия.

Наличието на съществено процесуално нарушение на чл.13 и чл. 14 от НПК, се основава на твърдението за неправилно неприобщаване на заключение на автотехническа експертиза, назначена в досъдебното производство, което да е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия Д.. Наред с това се оспорват се фактическите заключения на решаващия съд по съображения за неяснота и неубедителност на възприетите експертни изводи по петорната КМАТЕ, назначена и изслушана от въззивния съд.

Възраженията са неоснователни. В обобщен вид, макар и по отношение на различни експертни становища, защитата оспорва възприетия от инстанциите механизъм на произшествието, мястото на инициалния удар, а оттам и възможността на водача Д. да предотврати удара с насрещно движещата се велосипедистка.

Посочените въпроси са изяснени по недвусмислен начин, като в доказателствената дейност на въззивния съд не се констатират пороци, които да са довели до опорочаване на вътрешното му убеждение по фактите, а от друга страна - до съществено накърняване правото на защита на подсъдимия.

Действително, решаващите инстанции не са приобщили експертно заключение на единична АТЕ, изготвено на досъдебната фаза на процеса от в.л. Р.Н., което е дало заключение, че ударът е бил непредотвратим за жалбоподателя и е настъпил изцяло в неговата лента за движение.

Въпросът е бил поставен на вниманието на първоинстанционния съд в проведеното разпоредително заседание, като е отказано изслушването на посочената експертиза. Касае се за първа по време единична експертиза, която още на досъдебната фаза на процеса е била подложена на проверка чрез назначаването на тройна АТЕ, а впоследствие – в съдебната фаза - и чрез допускането на допълнителна тройна, петорна и допълнителна петорна експертиза, които еднопосочно са отстоявали експертен извод за предотвратимост на удара за водача и място на удара – в лентата за движение на пострадалата велосипедистка.

Сам участвалият в разпоредителното заседание прокурор е застъпил позиция, че целенасочено не се е позовал на посочената експертиза и не е отразил необходимостта от разпит на вещото лице Н., тъй като не е кредитирал заключението и е изтъкнал аргументи в обвинителния акт.

Спорно е доколко изборът на представителя на държавното обвинение да 3 посочи в приложението към обвинителния акт определени доказателствени материали, които обслужват обвинителната теза, за сметка на други (които са в полза на защитата), е съответен на задължението му по чл. 107, ал. 3 от НПК да събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия, така и доказателствата, които го оправдават. Друг е въпросът в принципен план, че позоваването на страната на определен доказателствен източник, който обслужва упражняваната от нея функция в наказателното производство, не освобождава съда от задължението му да провери щателно всички събрани материали по делото и, по силата на служебното начало, да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.

Обсъжданите принципни положения не са самоцелни, така както не са самоцелни и евентуалните констатации за процесуални недостатъци и пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища. Пропускът на съда да запълни доказателствената съвкупност с определена релевантна информация би бил съществен само ако тя е останала неизяснена, включително и когато е в полза на защитната теза. Настоящият случай не разкрива подобни дефицити в реализираната от въззивния съд доказателствена дейност. Извън съмнение процесуалните нарушения се дефинират като „съществени”, когато нарушават права и/или ако не бяха допуснати, релевантните за отговорността на дееца въпроси, биха получили друго разрешение. Проверката на реализираните от въззивния съд процесуално - следствени действия, както и на аналитичната и оценъчната му дейност указват на заключението, че въпросите за механизма на произшествието, мястото и предотвратимостта на удара са били предмет на изключително детайлно експертно проучване, като всяко от назначените в хода на съдебното производство, заключения е било поставено на анализ и оценка. Доказателствената съвкупност е запълнена с достатъчни по обем доказателствени материали, така че въпросите за отговорността на подсъдимия да получат законосъобразен отговор. Спорният въпрос за мястото на удара (респ. за това кой от двамата участници е навлязъл в насрещната лента за движение) не просто е бил подминат или игнориран, а е заел централно място в доказателствените търсения на съдилищата, като вариантът за това ударът да е настъпил в лентата за движение на автомобила, управляван от подсъдимия, е обосновано отхвърлен като непочиващ на обективните находки по делото и несъответен на възприетите като компетентни експертни заключения.

Обстоятелството, че съдът е предпочел едно експертно заключение за сметка на друго и се е аргументирал подробно по този въпрос, не указва на допуснато процесуално нарушение, независимо от изразеното несъгласие на страната с конкретното заключение. В жалбата на подсъдимия се поставя под съмнение изводите, направени в заключението па тройната, назначена от първоинстанционния съд и на петорната комплексна автотехническа и съдебно - медицинска експертиза изводи относно това, че ударът е настъпил в лентата за движение на пострадалата велосипедистка. Независимо от 4 известни разминавания в отделните технически показатели и двете експертни становища са еднопосочни по този въпрос. Пловдивският апелативен съд е бил достатъчно прецизен при точното изясняване на фактическата обстановка, при която е настъпило и пътно - транспортното произшествие, довело до съставомерния резултат. Безспорно е установено, че инициалното съприкосновение между лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д. и пострадалата велосипедистка е настъпил именно в нейната лента за движение. Еднопосочността на заключенията на тройната и петорната комплексна експертиза по този въпрос не поставят под съмнение изяснения от съдилищата механизъм на произшествието, при който произшествието е било предотвратимо за жалбоподателя, но не и за насрещно движещата се велосипедистка. Водачът е управлявал автомобила със скорост , непосредствено преди удара, от 59 км. /ч.,, а мястото на удара е на около 0. 2 – 0. 3м. от мислената средна осова линия на платното за движение, в лентата за движение на велосипедистката. Предотвратимостта на удара пряко е обоснована с движение на водача единствено в собствената му мислена пътна лента за движение и ненавлизането му в насрещната лента, предназначена за движение на велосипедистката. Ясно проследим е и каузалния процес, довел до смъртта на пострадалата. Изяснено е също, отново по експертен път, че водачката на велосипеда е нямала техническа възможност да предотврати произшествието, а само да възприеме опасността и да задейства кормилния механизъм. Пространно развитите съображения в касационната жалба за несъобразяване от страна на експертите на „масите на велосипедистката и велосипеда”, в контекста на механизма и „масовия център на тялото на велосипедистката” не могат да получат съответно обсъждане, тъй като са такива по необоснованост, която не представлява касационно основание. Освен това отсъства яснота за относимостта им с конкретно приетите факти, че причината за транспортното произшествие се състои в навлизане в мислената насрещна лента за движение на жалбоподателя, по която се е движела пострадалата. На аналогична плоскост следва да се оставят без обсъждане и отправените упреци за непоследователност в разясненията на проф. Карапетков, като участник в петорната комплексна авто - техническа експертиза, които не са обвързани с конкретни твърдения за пороци в оценъчната дейност на решаващия съд, а именно те са възможния и допустим предмет на касационния контрол.