Решение № 3418 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3418 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100500490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 16823 от 18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 39193/2022 г. по описа на СРС, е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ Д.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Редута“, ул.

**** дължи на „А1 България“ ЕАД. ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. **** сума в размер на 679.53 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги с № 503001913/23.02.2015 г., партида 106059126, ID на договор М4444934, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2022 г.

(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 35.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.09.2021 г. до 26.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч. гр. д. № 28301/2022 г. по описа на СРС, 34 състав. На основание чл. 78, ал.1 ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 795 лв. разноски в исковото производство и 325 лв., разноски в заповедното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от страна на ответника „РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ Д.“ ЕООД, с която поддържа доводи неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на действащ договор за 1 предоставяне на процесната услуга до 23.01.2022 г., съответно за дължимост на претендираните месечни абонаментни вноски. В тази връзка твърди, че е прекратил договора на значително по-ранен етап, като на 17.06.2021 г. е подал писмено предизвестие съобразно изискването на т.20.4 от същия, което обстоятелство не е взето предвид от съда и съответно е довело до неправилни изводи за дължимост на месечни вноски по договора след посочената дата.

Евентуално възразява срещу изводите за основателност на претенциите, като сочи, че те са резултат на недобросъвестното поведение на въззиваемия, който вместо да прекрати договора поради неизпълнение на задълженията, продължило повече от 124 дни на основание т.54.12 от ОУ, е продължил да начислява месечни абонаменти такси с цел да утежни положението му.

Навежда и довод за некоректно отразяване на съществуващите договорни отношения в използвания от въззиваемия софтуерен продукт като намира, че това обстоятелство е видно от факта, че в него е отразено, че той е титуляр на номер ***, въпреки че в действителност никога не е ползвал услуга под такъв номер. С оглед изложените възражения, намира, че постановеното решение е неправилно и поради това иска от въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „А1 България“ ЕАД. ЕИК 131468980, в който е изложено становище за правилност и законосъобразност на решението. Моли се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Между страните не се спори, а се установява и от представения договор от 04.04.2019 г., че въззиваемият е предоставил на въззивника услуга Business Voice, при месечна такса в размер на 100 лева без ДДС платима в срок от 15 дни от датата на издаване на фактурата съгласно т. 5-та. Договорът 2 е сключен за срок от две години като съобразно т. 20.4 от същия в случай, че в последния месечен таксуващ период от срока въззивникът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен, ползването на услугата се продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка от страните. Няма спор и за това, че услугата е реално предоставена на въззивника, обстоятелство което е видно и от констативен протокол от 04.04.2019 г. Не се спори, че процесният договор е сключен при Общи условия, приети от въззивника с подписването му. Съобразно т. 54.12 от същите договорът се счита за едностранно прекратен от страна на въззиваемия, в случай че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни.

Страните не спорят, че описаният договор е действал в отношенията между тях за целия договорен период от две години т.е. до 04.04.2021 г., както и че действието му е автоматично продължено като безсрочен след този момент на основание чл. 20.4 от същия. Спорът пред въззивната инстанция се фокусира върху това дали процесният договор е бил прекратен от страна на въззивника на 17.06.2021 г. с едностранно писмено предизвестие, съобразно изискванията на чл. 20.4 от него или това е станало 23.01.2022 г. по усмотрение на въззиваемия на основание т.54.12 от ОУ към договора, съответно до кой момент са дължими договорените месечни абонаменти вноски.

При преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съд намира, че договорът за предоставяне на услугата Business Voice е действал до едностранното му прекратяване на 23.01.2023 г. от страна на въззиваемия поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечни абонаменти вноски, продължило повече от 124 дни съобразно предвиденото в т.54.12 от ОУ към договора. В тази връзка съдът съобрази, че действително в кориците на първоинстанционното дело се намира заявление за прекратяване на договор, приложено с отговора на исковата молба от настоящия въззивник.

Същото обаче съставлява непопълнена бланка за извършване на изявление за прекратяване на договор, като не носи нито имената, нито подписите на страните. Други доказателства, които да установяват едностранно прекратяване на договорните отношения, възникнали на базата на процесния договор от страна на въззивника не са представени. От заключението на 3 приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в използвания от въззиваемото дружество софтуерен продукт са въведени данни за предоставяне на процесната услуга, при съответни санкции за неизпълнение на задължението за заплащане на месечните абонаменти вноски (ограничаване, временно спиране) до 23.01.2022 г., когато услугата е автоматично деактивирана. При съобразяване на изводите на същото заключение, както и на това на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, към този момент са налице и предвидените в т. 54.12 от приложимите към договора ОУ предпоставки за едностранно прекратяване на договора, а именно допусната забава за заплащане на месечна вноска в размер на 124 дни.

С оглед посоченото следва да се приеме за неоснователно възражението на въззивника, че процесния договор е бил прекратен едностранно от него на 17.06.2021 г., поради което не дължи заплащане на месечни абонаменти вноски. Доколкото е налице действащ договор, същият следва да изпълни поетите от него задължения да заплаща цената на услугата в договорените срокове като при забава следва да понесе и негативните последици от нея. Във тази връзка по делото са представени фактури за начислени абонаментни такси за процесната услуга, издадени от въззиваемото дружество, касаещи отчетни периоди от 09.07.2021 г. до 08.01.2022 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на задължението на въззивника е в размер на 679,53 лв. за периода, за който са издадени фактурите, а задължението за забава на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е в размер на 35,33 лв. за периода от 13.09.2021 г. до 26.05.2022 г. Вещото лице е заключило, че счетоводството на въззиваемото дружество е водене редовно и в съответствие с действащото законодателство.

Неоснователно е и възражението на въззивника за недължимост на претендираните вземания за месечни абонаменти вноски поради проявено от въззиваемия недобросъвестно поведение, изразяващо се продължило начисляване на такива, въпреки че са били налице условията за прекратяване на договора от негова страна. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че въззиваемият използва софтуерен продукт за отчитане на потреблението на предоставянето от него услуги и изпълнение на задълженията за заплащането им, който е обект на постоянен одит и 4 сертифициране и преминава успешно всички тестове. Същият съдържа редица автоматизирани процеси по зададени предварително параметри, включително напълно автоматизиран режим по изчисление на забава в плащанията и деактивиране на услуги при наличие на 124 дни забава като е възможно автоматично да се предоставят на потребителя два –три дни в повече за изпълнение на задълженията в случай, че крайният срок е в празничен ден или при други обстоятелства. В настоящият случай услугите по договора са деактивирани автоматично след изтичането на 125 дни вместо визираните в чл. 54.12 от ОУ 124 дни, което не може да бъде основание да се заключи, че въззиваемият е проявил недобросъвестно поведение в посочения от жалбоподателя смисъл. Възражението на въззивника, че никога не е ползвал номер ***, въпреки че е отразен като негов титуляр в софтуерния продукт, който използва въззиваемият, съдът намира за недоказано, при съобразяване и на факта, че с отговора на исковата молба, а и в подадената въззивна жалба въззивникът не оспорва, че е използвал процесната услуга Business Voice.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания и доколкото същите се явяват неоснователни съобразно изложеното горе, то решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

Въззиваемата страна, която с оглед изхода на спора има право на разноски, не е заявила претенция в този смисъл, предвид което такива не следва да й се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16823 от 18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 39193/2022 г. по описа на СРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6