Решение № 430 от 23.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20211110212705 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Г. А. чрез адвокат Т. Р. срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-012786 от 24.06.2021г., издадено от ***на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя А. Г. А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява в последно съдебно заседание и не представя допуснатите и гласни доказателствени средства.

Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА671579 от 19.05.2021г., на Ф. Н. И., на длъжност мл. автоконтрольор, е установено, че 18.05.2021г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка **по ул. ** с посока на движение от бул. ** и при ясно подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР не се подчинява, не спира на посоченото му място или в най-дясната част на платното за движение, а увеличава скоростта си и продължава движението си.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл.

103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства-показанията на актосъставителя, който заявява пред съда, че на процесните дата и час е бил извикан за съдействие от служители на жандармерията, като преди това чул в радиоефира, че при подаден ясен сигнал водачът не се е подчинил и не е спрял. Свидетелства, че АУАН съставил въз основа докладна записка, съставена от служителите на жандармерията.

Съдът цени показанията на актосъставителя и изгражда вътрешното си убеждение въз основа на тях, тъй като те се подкрепят от останалите писмени доказателства по преписката. На първо място това е докладна записка от 19.05.2021г.,съставена от служител на жандармерията, която потвърждава фактите, изложени в съставения АУАН. Не на последно място това е и самият АУАН в частта му, в която жалбоподателят посочва, че няма възражения по него и се извинява, че не е спрял на подаденият му сигнал от полицейските служители.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, тъй като на посочените дата и място в АУАН и НП при подаден му ясен и възприет от него сигнал със стоп палка по образец на МВР да спре, не се е подчинил, не е спрял, а е 2 продължил движението си.

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.

При определяне размера на наказанието наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на нарушението с оглед важността на засегнатите от него обществени отношения. Съгласно чл.12 от ЗАНН целта при прилагане на административното наказание е постигане на превантивен и предупредителен ефект на наказанието към спазване на установения правен ред, както и да превъзпита нарушителя. Съдът намира, че наложеното наказание е справедливо и с него може да се постигнат целите, визирани в ЗАНН.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя чрез адвокат Р. за присъждане на съдебни разноски е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

С оглед горното издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-012786 от 24.06.2021г., издадено от **, на длъжност началник група към СДВРОПП- СДВР, с което на жалбоподателя А. Г. А. е наложено административно 3 наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя чрез адвокат Т.

Р. за присъждане на съдебни разноски,като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4