Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1514 от 30.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4721/2021
Вид
Определение № 1514
Подписан
30.11.2021
В сила
30.11.2021
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Николай Николов, Бетина Богданова Бошнакова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1514 гр. София, 30.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20211100604721 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на представител на СРП срещу определение от 28.01.2021 г. на СРС, НО, 101 състав, постановено по НОХД №2551 по описа на съда за 2020г., с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подс.А.А..

Представителят на СРП в частния протест излага твърдения, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че обвинението е ясно и точно формулирано в обвинителния акт. Посочва се, че подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.325,ал.2 от НК, като в обвинителния акт са посочени фактически твърдения относно квалифициращият признак- деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, като се твърди, че подс.

А., при задържането му, блъскал и удрял полицейските служители В. и А..

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде отменено по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

1

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

Първостепенният съд е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на СРС, като е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело да нарушаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като деянието, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, не е било индивидуализирано в обвинителния акт от гледна точка на всички признаци от обективна страна, предвидени в неговия състав.

Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените по досъдебното производство документи, както и на обвинителния акт, прие, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. А.А..

Подс. А.А. е привлечен като обвиняем с постановление, което въззивният съдебен състав констатира, че съдържа всички изискуеми от чл.219, ал.3 НПК реквизити. Това постановление е предявено на А.А. за запознаване в присъствието на защитник. Предоставен е и препис от същото на А.А., като това изрично е отбелязано в постановлението за привличане на обвиняем.

На А.А. и на неговият защитник е предявено разследването, с което им е дадена възможност да се запознаят с всички материали по досъдебното производство.

Според т.4.2 от ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. Това тълкувателно решение не е загубило своята актуалност и към настоящият момент /виж ТР № 6 /2018 г. на ОСНК НА ВКС/.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на обвинителния акт, приема, че в обстоятелствената част на същия, с оглед престъплението за което подс. А.А. е предаден на съд, са отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на същото и участието на последният в него.

В обвинителния акт ясно и конкретно са изложени фактически твърдения за поведение на подсъдимия подс.А.А., което според държавното обвинение представлява хулигански действия, изразяващи се в това, че е крещял по полицейските служители от 02 РУ -СДВР - А. Д. А. и М.Г. В., изпратени от дежурната част на управлението на адреса по сигнал за 2 натровено момиче, като им казвал да се махат, наричал ги „боклуци, ще ви избия“, нанесъл удар с юмрук в областта на корема на М.Г. В. и чрез нанасяне на удари с крак изкривил преден ляв калник на служебен автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ****. Изложени са в обстоятелствената част на обвинителния акт и фактически обстоятелства, описващи според държавното обвинение и квалифициращия признак по чл.325,ал.2 от НК-при задържането си подс. А. блъскал и удрял полицейските служители, като с това поведение прокурор при СРП приема, че деянието на подсъдимия е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.

Така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения, според въззивният съд са напълно достатъчни да очертаят предмета на доказване по делото относно съставомерните признаци на престъплението по чл.325,ал.2 от НК и участието на подсъдимия в извършването му.

Въпросът, касаещ квалифициращия признак по чл.325,ал.2 от НК, следва да намери отговор от съда при произнасяне по същество на делото, като относно преценката му е налице и тълкувателна практика, която коректно е цитирана от първата инстанция.

Както въззивният съд посочи, необходимо е в обстоятлствената част да се съдържат факти описващи обективните и субективни признаци на престъплението, което в конкретния случай е изпълнено.

С оглед на всичко изложено и поради това че въззивният съд не констатира допуснато нарушение на правото на защита на А.А. от категорията на тези, визирани в чл.249, ал.4 от НПК, то определението на първостепенния съд следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3 от НПК‚ Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 28.01.2021 г. на СРС, НО, 101 състав, постановено по НОХД №2551 по описа на съда за 2020г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4