Определение № 225 от 16.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Враца, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Ана Б. Ангелова-Методиева

Васил П. Ганов като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600290 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК и е образувано по тъжба /представляваща по същество въззивна частна жалба/ от А. А. М., чрез повереника си - адв.

Т. Н. - АК Враца против определение №112/09.04.2026г., постановено по НЧХД № 470/2025 г. по описа на РС - Бяла Слатина в частта му относно присъдените на подсъдимия К. Ц. И. разноски за защитник.

С атакуваното определение първоинстанционният съд на осн. чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.4 от НПК е прекратил наказателното производство по НЧХД № 470/25г. поради оттегляне на частната тъжба от страна на частния тъжител А. М.. Със същото определение съдът на осн. чл.190, ал.1 от НПК е възложил на тъжителя М. направените от страна на подсъдимия К. И. разноски за договорен защитник в размер на 613.55 евро /1200.00лв./.

В жалбата са изложени оплаквания за прекомерност на присъдените разноски с оглед тежестта на претендираното обвинение. По изложените съображения е отправено искане за отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски по справедливост.

Окръжен съд Враца, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, указан в диспозитива на определението на първоинстанционния съд, поради което същата се явява процесуално допустима, от лице, което има право на жалба - частният тъжител и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 470/2025 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина е образувано по частна тъжба, депозирана от А. А. М. срещу К. Ц. И., с обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В наказателното производство подсъдимият И. е представляван от упълномощен 1 защитник - адв. М. М. от АК-Враца. За предоставената правна защита и съдействие И. е заплатил възнаграждение в размер на 1 200 лв. /613,55 евро/, което се установява от приложен по делото договор за правна защита и съдействие, който служи като разписка за заплатената сума /л. 30 НЧХД № 470/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина/.

С молба от 07.04.2016г. тъжителят М., чрез повереника си - адв. Н. е оттеглил тъжбата си с искане наказателното производство да бъде прекратено.

В проведено на 09.04.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че частният тъжител е оттеглил тъжбата си и предвид разпоредбата на чл.289, ал.1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК е прекратил наказателното производство и на осн. чл.190, ал.1 от НПК възложил на тъжителя М. направените от страна на подсъдимия К. И. разноски за договорен защитник в размер на 613.55 евро /1200.00лв./.

Настоящият съдебен състав намира определението на районния съд за правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК когато наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Следва да се отбележи, че законът не държи сметка за поведението на страните и връзката му с изхода на делото при определянето на отговорността за разноски. От съвместното тълкуване на чл. 189 и чл. 190 от НПК става ясно, че определящо значение при произнасянето по разноските има обстоятелството дали подсъдимото лице е признато за виновно или невиновно.

В настоящия случай наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. чл.289, ал.1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК, поради което правилно първоинстанционният съд е присъдил в тежест на частния тъжител разноските за адвокатско възнаграждение, които са били действително сторени от подсъдимия, видно от писмените доказателства по делото.

Възражението на частния тъжител, че размерът на присъдените разноски е прекомерно завишен, е неоснователно. В разпоредбите на чл.187-190 от НПК се съдържа изрична регламентация на разноските в наказателното производство, която изключва намаляване или увеличаване от страна на съда на размера на възнаграждението, поради което правилно първостепенният съд е присъдил в цялост уговорения и заплатен от страна на подсъдимия адвокатски хонорар.

По изложените съображения контролираният съдебен акт се явява правилен от правна страна и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.342, ал.2 от НПК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №112/09.04.2026г., постановено по НЧХД № 470/2025 г. по описа на РС - Бяла Слатина в частта му, в която частния тъжител А. А. М. е осъден да 2 заплати в полза на К. Ц. И. сумата от 613,55 /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет евроцента/ евро, представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3