Решение № 359 от 04.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пловдив, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева Точевска при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско дело № 20215330118753 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл.

244, т. 2 и чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищецът С. А. Ч., ЕГН: **********, от гр. П. ****, чрез пълномощник адв. А.А., е предявил срещу ОП „Общинска охрана“, ЕИК: 0004715040573, с адрес: гр. Пловдив, пл.

„Централен“ № 1, представлявано от д. Д.П. иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл.

245, ал. 1 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 239, 50 леваглавница, представляваща неначислено и неплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 22.06.2020 г.- 29.04.2021 г., както и разноските по делото.

В съдебно заседание от 21.01.2022г. е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на иска, като същият е намален от 1 239, 50 лева на 1 148, 11 лева (хиляда сто четиридесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 22.06.2020 г.29.04.2021г. Претендират се законна лихва и разноски за адв. възнаграждение в р-р на 500 лева.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор от 19.06.2020 г., с който бил назначен на длъжността „о.“, със срок за изпитване, прекратен по взаимно съгласие на 29.04.2021 г. През времето на действие на ТПО ищецът получавал основно трудово възнаграждение в размер на 726 лева, както и допълнително за трудов стаж в размер на 1 % годишно. Придобитият от ищеца предходен трудов стаж в „Саламандър Д.А.С.“ ООД и „Биомашиностроене“ АД бил зачетен от ответника, но работодателят не начислявал 1 допълнителното трудово възнаграждение на ищеца за стажа му като служител в ОД на МВРПловдив за периода от 03.10.1986 г.- 01.06.2008 г., през което време той работел като полицай със сходни трудови функции, каквито изпълнявал и в ОП. Според чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж на сходна длъжност или със същия характер работа работодателят дължал допълнително възнаграждение. В конкретния случай то било в размер на 1 % годишно или общо, вкл. стажа за периода в системата на МВР- 28 %. Според длъжностната характеристика за „о.“ трудовите функции били сходни с тези на „с.п.“- о.на, дейност по опазване на обществения ред, патрулно- постова дейност, охрана на обекти, превенция на правонарушения, издаване на разпореждания и предупреждения, извършване на проверки за установяване на самоличност и т.н. Като о., както и като полицай, ищецът осъществявал трудовите си задължения на открито, при нощен труд, имал правото да ползва палки и белезници, като и в двата случая се изисквали специални умения, които притежавал. В този смисъл, предвид сходността на трудовите функции, му се дължало допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като следвало да му се начислява ДБВ в размер на 159, 72 лева месечно (726 лева х 22 %) и след удръжки за осигурителни вноски и данък да му се дължи чистата сума от 123, 95 лева месечно. В този смисъл се моли за осъждане на ответника да му заплати допълнително ТВ за периода 22.06.2020 г.- 29.04.2021 г. в размер на 1 239, 50 лева. Претендират се и разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди се, че за периода на действалото ТПО между страните ответникът изчислявал и изплащал правилно дължимото ТВ на ищеца. Размерът на ТВ на ищеца бил определен в трудовия договор и съгласно действащите Вътрешни правила за организация на работната заплата в ОП, с които лицето бил запознат. За длъжността „о.“ в тези Вътрешни правила лимитативно били посочени длъжностите, за които се считал сходния характер на работа- о., пазач, охрана, патрул, сътрудник и организатор охрана. Именно в тази връзка за работата на ищеца в системата на МВР на различна от изброените длъжности не следвало да се начислява допълнително ТВ. В този смисъл се моли за отхвърляне на иска. Също се претендират разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска в изменения му размер, претендира разноски. Представя писмена защита, с която излага съображения за това, че работодателят съгл. чл. 12, ал. 4 т. 1 от НСОРЗ е длъжен да начислява и изплаща ДТВ за ТСПО на същата, сходна или със същия характер работа, като този текст на наредбата не му позволява лимитативно по свое усмотрение да определя длъжности със същия характер и да изключва други, за които е решил, че не желае да заплаща ДТВ. Твърди се работодателят да има тази възможност само за длъжности със сходен х-р на работата, но извършваната от ищеца такава като м., с.п., с.п. д. е работа със същия характер като тази на о. и за нея работодателят не разполага с преценка дали да заплаща ДТВ или не, същото се дължи на основание наредбата и ответникът няма правомощия с вътрешните правила да изключи възможността на ищеца за получаването му. Счита иска за доказан и по размер с изслушаната по делото ССЕ, поради което моли да се уважи и претендира адв. хонорар в размер на 500 лева.

В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения юрк. оспорва иска, поддържа отговора, счита, че след като длъжностите, за които ответникът претендира да му се начисли ДТВ за ТСПО не са изрично упоменати във Вътрешните правила на работодателя, то такова за тях не се дължи. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, претендира за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Също представя писмена 2 защита, с която поддържа тезата си, че след като работодателят не е счел цитираните от ищеца длъжности за сходни или със същия характер на работата във Вътрешните правила, то той законосъобразно не е начислил и изплатил ДТВ за ТСПО за тях. Твърди се да е изрично право на работодателя да приеме коя длъжност е сходна или със същия характер на работата и след като това е направено от него с вътрешните правила, в които цитираните от ищеца длъжности не са изброени, то законосъобразно не му е начислявал ДТВ за прослуженото време на тях. Отделно се твърди да е недоказано какви функции е изпълнявал ищеца на тези длъжности, поради което е недоказано и твърдението за сходство, респ. същия характер на работата. Допълнително се сочи, че длъжностите в МВР се заемат по служебно, а тези при ответника по трудово правоотношение, както и че същите не попадат в една и съща група на НКПД. С оглед на така изложеното се твърди исковете да са неоснователно и се моли за отхвърлянето им, като се цитира съдебна практика на ВКС. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

За да се уважи предявеният иск следва да се установи, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати допълнително трудово възнаграждение, че същото му се дължи, тъй като при предходен работодател има придобит трудов стаж и професионален опит на сходна длъжност или със същия характер трудови функции, каквито е изпълнявал и при ответника, както и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.10.2010 г. до 31.03.2011 г. включително.

В случая от събраните по делото доказателства – представените с исковата молба тр. договор от 19.06.2020г., заповед за прекр. му от 27.04.2021г., длъжностна х-ка за длъжността „о.“, удостоверение УП-3, издадено от ответника, служебна бележка от ОД на МВР Пловдив и удостоверение за класиране и пенсия от ОД на МВР – Пловдив, както и от представеното ЛТД на ищеца в заверено копие, се установява, че С. Ч. е работил в периода 22.06.2020г. – 28.04.2021г., 10 месеца и седем дни при ответника ОП „Общинска охрана“ на длъжност „о.“, направление охрана, с ОМВ – 726 лева. за длъжността му е връчена длъжностна характеристика, съгласно която трудовите му задължения са да извършва надеждна охрана на общински обекти, тяхното имущество и на мероприятия, като предотвратява и пресича прояви на вандализъм, кражби, пиянски прояви и други нарушения на обществения ред, контролира спазването на изискванията на наредбите на Общински съвет Пловдив, спазва мерките за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, съставя документи за санкциониране на нарушителите на обществения ред, осигурява утвърдения пропускателен режим в района/обекта, при необходимост оказва съдействие на гражданите в обекта или района за поддържане на необходимия ред, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с о.ната дейност. Посочено е, че в процеса на работа осъществява връзка с определени дл. лица от обектите, съответното РПУ и други лица, получава инструктажи и се отчита, и др. Посочено е, че работи на открито, полага нощен труд, работи под психоемоционално напрежение, стои прав, ползва униформено облекло и отличителни знаци, носи палка и белезници. като изискване за заемане на длъжността е посочено – специални умения за работа и действие в конфликтни ситуации, познаване на изискванията за използване на физическа сила и помощни средства при задържане и защита, работа при повишено физическо напрежение, правилно използване на физическа сила и помощни средства, правилно съставяне на документи за санкциониране нарушителите на обществения ред. трябва да познава закона за частната о.на 3 дейност, ПВТР, наредбите на ОбС- Пловдив, изискванията за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, плана за охрана на обекта, правилника за пропусквателния режим на обекта, както и други нормативни актове на Община Пловдив и ОП „Общинска охрана“. При постъпването си на работа е представил служебна бележка от ОД на МВР Пловдив какви длъжности и в кой период е заемал, че в периода 03.01.1986г. – 02.06.2008г. е работил в ОД на МВР Пловдив и е заемал длъжностите „м.“, „с.п.“ и „с.п. (д.)“. Представил е и удостоверението за класиране и пенсия, видно от което стажът му в системата на МВР е 22 години, 4 месеца и 29 дни, като е посочен и полаганият извънреден труд. Представил е и трудова и осигурителна книжка, както и удостоверение, че на 23.05.2013г. е завършил квалификационен курс в ЦПО с професия о., специалност **** Представил е свидетелство за съдимост, удостоверение от Окръжна прокуратура Пловдив, мед. документи и др.

Между страните не се спори, че другият стаж като о. е зачетен на ищеца, не са зачетени 22-те години стаж в системата на МВР, като спорът е единствено дали тези 22 години са прослужени на длъжности, за които се полага начисляване и изплащане на ДТВ за ТСПО.

Ответникът в тази връзка представя Заповед от 19.01.2017г. на д. на ОП „Общинска охрана“ за утвърждаване на нови Вътрешни правила за организация на работната заплата (ВПОРЗ) и самите правила, в сила от 19.01.2017г. Ищецът не е оспорил, че същите са действали по време на трудовото му правоотношение, оспорил ги е досежно възможността на работодателя лимитативно субективно да определя кои длъжности са със същия характер на работата, в противоречие с нормативните изисквания, според ищеца. В чл. 17, ал. 1 на ВПОРЗ, действащи по време на ТПО на ищеца, е посочено, че всеки работник и служител получава ДТВ за прослужено време и придобит проф. опит в процент към работната заплата по индивидуален ТД в размер на 1 % за всяка прослужена година, след навършване на 1г. тр. стаж по специалността. съгл. ал. 4, т. 1 при определяне размера на ДТВ за ТСПО работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друго предприятие по см. на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Съгл. т. 2 зачита и времето, през което без ТПО лицата са упражнявали трудова дейност или професия, която е същата или сходна с работата по сключения ТД, и са били задължително осигурени.