Решение № 4561 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110156690 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „т***********” ЕАД срещу. Ц. Я. В. и Д. Я. Т. осъдителни искове по чл. 155 ЗЕ на „т***********” ЕАД за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот апартамент № 37, находящ се гр. София, ж.к. „Красно село”, бл. 16, ет. 6, аб. № 106352, а именно: против всеки от ответниците: 2 204.85 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /16.10.2023г./ до плащането, сумата от 369.57 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 03.10.2023г., сумата от 20.50 лв. - цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /16.10.2023г./ до плащането, както и сумата от 4.70 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г. Твърди се отговорност при равни дялове за задълженията за имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Я. Т. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.. Твърди, че живее извън България, поради което имотът се използва изцяло от Ц. В.. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите.

От страна на ответника Ц. Я. В. не е упражнено правото на отговор.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, 1 конституиран на страната на ищеца, се представят протоколи за неосигурен достъп за двата отчетни периода.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Не се спори и от представените писмени доказателства, сред които и съдебно решение за делба, представено с Отговора, се установява, е ответниците са съсобственици при равни дялове, считано от 01.05.2020 г., когато е починал и вторият им родител, наследодател.

Фактическото ползване на имота също представлява самостоятелно основание за възникване на облигационна връзка по повод услугата, предвид задължителните за съобразяване разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В случая не се установява само ответникът Ц. Я. В. или трето за спора лице да е ползвал имота през периода , за който се твърди топлоснабдяване и неплатени задължения.

От страна на ответниците не са оспорени представените от „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД документи, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че за двата отчетни периода не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, които са 3 бр. отоплителни тела, 1 щранг-лира и водомер.

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем 140 литра за един обитател за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а 2 когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.

Като клиенти, неосигурили достъп, ответниците са имали право по чл.

70, ал. 5 от наредбата да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не установява да са се възползвали от това свое право.

Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, за топлинна енергия за отчетния период за пълен обем право върху имота възлиза на сумата 4462,69 лв.

От посочената сума всеки от ответниците дължи ½ част, а именно 2231,35 лв.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на 3 индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Възражение за погасяване по давност е заявено само от ответника Д.

Я. Т., поради което подлежи на разглеждане само по отношение на този ответник. В погасителна давност са прогнозно начислените задължения за периода 01.05.2020г.-31.08.2020 г., но от представените с исковата молба кредитни известия, както и от обсъдените в заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че задълженията от давностният период са сторнирани с издадени от ищеца кредитни известия по повод съставянето след изготвяне на изравнителните сметки на Общата фактура от дата 31.07.2021 г.

Следва, че възражението за погасяване по давност е неоснователно.

Всеки от ответниците дължи на ищеца за топлинна енергия за периода сума в размер на 2 231,35 лв.

Съдебното произнасяне е ограничено от размер на претенцията, поради което съдът приема, исковете за главница за основателни до претендирания по-нисък размер 2 204.85 лева (1 127,32 евро).

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „т***********” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „т***********” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода дължимата за имота такса за услугата дялово разпределение е в размер на 41 лв., колкото и се претендира – по 20.50 лв. за всеки от ответниците, или по 10,48 евро.

Няма погасени по давност задължения за дялово разпределение, тъй като най-старото задължение е за месец 9.2020 г., като не се обхваща от 3-годишния давностен период преди подаване на исковата молба.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да 4 заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 1 178,23 лв. или 602,42 евро (от общо сторени в размер 1 376,39 лв.) Всеки от ответниците отговаря за ½ част. – за

На основание чл. 78, ал.3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу този ответник ищецът следва да заплати на ответника Д. Я. Т. сумата 35,34 евро (69,11 лв.) от общо 480 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ц. Я. В. с ЕГН ******* да заплати на „т***********” ЕАД с ЕИК *****6, на основание чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката и във връзка с топлоснабдяване на имот: апартамент № 37, находящ се гр.

София, ж.к. „Красно село”, бл. 16, ет. 6, аб. № 106352, сумите: 2 204.85 лева – стойност на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /16.10.2023г./ до плащането; сумата от 20.50 лв. - цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /16.10.2023г./ до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 301,21 евро – съдебни разноски.

5

ОТХВЪРЛЯ предявените против Ц. Я. В. с ЕГН ******* искове за:

369.57 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 03.10.2023г., и за сумата от 4.70 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение на ТЕ за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г.