Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 13.12.2023, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Административно наказателно дело 122/2023
Вид
Решение № 115
Подписан
13.12.2023
В сила
17.01.2024
Състав
Аксиния Борисова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 и ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 и ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 147 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 181 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Костинброд, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. А.ова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.ова Административно наказателно дело № 20231850200122 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

И. А. И., ЕГН ********** от гр. С. е подал жалба до РС - гр.

Костинброд, чрез административнонаказващия орган срещу наказателно постановление № 23 – 0286 - 000080 / 09.03.2023 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Н. – САК, който поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган - Началникът на РУ - Костинброд редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

1

Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение серия GA № 713402 / 04.02.2023 г., че на 04.02.2023 г. в 22.33 часа в Община Г. на път II – 81, с посока на движение от гр. Монтана към гр. София жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Л.“, собственост на „С.“ ООД, Булстат : ****, като в района на 36 + 500 км, поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия при ляв завой губи управлението на автомобила, излиза вдясно от пътното платно и реализира ПТП с крайпътен скат и по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Също така същият не е представил ППС на технически преглед на превозното средство и по този начин е нарушил чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началникът на РУ – гр. Костинброд издава наказателно постановление № 23 – 0286 - 000080 / 09.03.2023 г., с което на основание чл.

53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2 от ЗДвП и чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложил на И. А.

И., ЕГН ********** от гр. С. административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушението на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и административно наказание : „Глоба” в размер на 50.00 / петдесет / лева за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля А. М. Н. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

С оглед заявеното от упълномощения защитник на жалбоподателя, че не държи на разпита на другия свидетел, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и заличи от списъка на призованите лица другият свидетел А. С. В..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение в пункт първи на обжалваното, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното 2 време, място и обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния случай това не е сторено с необходимата конкретност, изисквана от спецификите на нарушената правна норма - чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с които водача е трябвало да се съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не. Само при описание в АУАН каква е била конкретната скорост на движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта или не, тоест съставомерно ли е деянието или не.

В процесните АУАН и НП, както вече се отбеляза е посочен правния извод на административно наказващия орган, че деецът не е съобразил скоростта с особеностите на пътната обстановка. Дори не са посочени какви са били конкретните условия на пътната обстановка, с които е следвало да се съобразява водача – посочено е само атмосферните условия. Но липсва посочване каква е била конкретната величина на скоростта, с която се е движил жалбоподателят. При непосочване на съответните правно релевантни факти, съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи на административно наказващия орган, което е основание за отмяна на НП. В случая при липса на посочване каква е била скоростта на движение съдът е в невъзможност да прецени съобразена или несъобразена е била тя с конкретната пътна обстановка.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се 3 явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.

Непосочването на съставомерните признаци поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същият да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по - късен етап - на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.181, т.1 от ЗДвП, по който текст е ангажирана отговорността, се наказва с глоба от 50.00 / петдесет / лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

Конкретният случай е точно такъв.

Нарушението е установено по надлежния ред, същото е описано с всичките му съставомерни признаци. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция наказаното лице не е представило доказателства, оборващи констатацията на контролните органи. В този аспект съдът счита, че презумптивната доказателствена сила на АУАН следва да бъде зачетена.

Фактите относно това нарушение са възприети и отразени и в наказателното постановление и правилно административнонаказващият орган е счел, че нарушената разпоредба на чл.147, ал.1 от ЗДвП следва да се обвърже със санкционната норма на чл.181, т.1 от ЗДвП. Същевременно, наказанието, което последната предвижда за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед е глоба, която е в строго определен и фиксиран размер от 50,00 лв. / петдесет / лева, която е законосъобразно наложена от административнонаказващия орган.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че за второто от описаните в наказателното постановление нарушения жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП , предвиждащ глоба в строго определен и фиксиран размер.

4

Предвид горепосоченото съдът намира, че обжалваното наказателно постановление № 23 – 0286 - 000080 / 09.03.2023 г. издадено от Началника на РУ – гр. Костинброд, въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 713402 / 04.02.2023 г. в частта по пункт първи следва да бъде отменено в посочения по - горе смисъл, а в частта по пункт втори – потвърдено.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и претенциите на страните разноски се дължат единствено в полза на административнонаказващия орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а окончателния размер на санкцията, определена от съда е ирелевантен. ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. По правната си същност НП представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира и реализира административнонаказателната отговорност на лице, извършило административно нарушение, а не вида и размера на наложеното наказание.

Поради тези съображения съдът счита, че с оглед доказването на само на едно от нарушенията извършени от страна на жалбоподателя, наказващия орган следва да заплати част от разноските, а именно на основание чл. 63д ал.

4 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът следва да осъди Административнонаказващият орган Началникът на РУ - Костинброд да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 250.00 / двеста и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение, а до пълния размер от 500.00 лева отхвърля искането, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23 – 0286 - 000080 / 09.03.2023 г. издадено от Началника на РУ – гр. Костинброд, в частта по пункт първи, с което на И. А. И., ЕГН ********** от гр. С. е наложено на основание чл. 179 ал. 2 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

5

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23 – 0286 - 000080 / 09.03.2023 г. издадено от Началника на РУ – гр. Костинброд в частта по пункт втори, с която на И. А. И., ЕГН ********** от гр. С. е наложено на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 50.00 / петдесет / лева, за нарушение на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Административнонаказващият орган - Началникът на РУ Костинброд да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 250.00 / двеста и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение, а до пълния размер от 500.00 лева отхвърля искането, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6