Решение № 438 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220201377 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Д. А., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. .... чрез пълномощника- адв. Д. К.-А.а от САК, против Електронен фиш Серия К № 10018143 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Обобщено релевираните в подадената жалба оплаквания са бланкетни, насочени към нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен. С жалбата е направено искане за осъждане на ответната страна да заплати адвокатско възнаграждение за изготвената въззивна жалба и безплатно представителство на въззивника на осн. чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не се явяват. От процесуалния представител е депозирано писмено становище по същество, в което са изложени подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Поддържа се и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.32 ал.2 от ЗАдв.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. Не е представено писмено становище по същество и не е направено искане за разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата и изложените в нея 1 и писменото становище на пълномощника на въззивника аргументи, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 04.11.2024 г. в 12:04 часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, пред бензиностанция ОМВ, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София, е управлявал л.а. ..., като се е движил с превишена скорост от 168 км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със скорост от 168 км/час, т.е. превишение на скоростта от 28 км/час, но от това превишение били извадени 3%, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, т.е. 5,04 км/час закръглено в полза на жалбоподателя на 6 км/час. Така се формирало превишението от 22 км/час.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ. Той е връчен на жалбоподателя на 26.09.2025 г., видно от разписка за връчването му (л.29 гръб), справка от АИС АНД (л.8) и справка за нарушител/водач раздел „Фишове“ на позиция 3 (л.13). Жалбата против ЕФ е депозирана чрез ССЕВ на 04.10.2025 г. от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат в деловодството на ОДМВР- Пазарджик (л.4-5) до съда, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.2 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Т. А. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това, че А. е собственик на управлявания автомобил свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-КАТ (л.6). Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя в подадената въззивна жалба и писменото становище на пълномощника му.

Освен това в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за 2 лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от връчването на ЕФ от страна на жалбоподателя не са предприети, като той директно е обжалвал ЕФ пред съда.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш и то в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. Последното е описано по време (на 04.11.2024 г., в 12:04 часа), място (АМ Тракия км 86+400, в посока от гр. Пловдив към гр. София) и начин на извършването му (управлява л.а. ..., като се е движил с превишение на скоростта от 22 км/час, над максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час, установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство с № 00209D32F68B, посочена е и установената стойност на скоростта- 162 км/чслед приспаднати 3% възможна техническа грешка). Посочена е и нарушената правна норма, санкционната норма и размера на наложената глоба, срок и начин на плащане, както и реда за анулиране на фиша.

Съдът не споделя направеното в писменото становище възражение от процесуалния представител на въззивника, че било налице различие в съдържанието на представения от него връчен му екземпляр на ЕФ и този, представен с АНП, като били налице дописвани данни, вкл. относно размера на глобата и разпоредби на ЗДвП, които не били действащи към датата на издаване на ЕФ и така на практика били налице два различни ЕФ под един и същ номер.

На първо място следва да се каже, че ЕФ като официален документ е приложения към АНП по утвърдения образец. Връченият екземпляр на ЕФ представлява извадка от РСОД-система към който има разписка за неговото връчване. Единствената разлика между двата документа е това, че във връчения екземпляр на наказаното лице глобата и нейния облекчен в размер освен в лева е изписана и в евро. Това допълнително изписване на сумите и в евро е едно допълнение, което имайки предвид, че системата, от която е разпечатан екземпляра от ЕФ, автоматично попълва и тези данни. Не налице 3 твърдяното от жалбоподателя различие в посочените нарушени правни норми.

И в двата документа са посочени една и съща нарушена и санкционна норма.

Соченото различие по отношение на допълнителните данни относно размера на глобата и в евро не е съществено, тъй като по никакъв начин не лишава наказаното лице от възможността да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и да организира своята защита.

Неоснователни са и възраженията относно неспазване на законовия ред за използване на АТСС, а именно че на снимката не били посочени географските координати, на които техническото средство било разположено, като по този начин оставало неясно къде точно е позиционирано по време на нарушението и дали е по установения ред, както и липсвала снимка на разположението на техническото средство, като по този начин бил нарушен редът по Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Веднага следва да се каже, че посоченият ред в цитираната Наредба се отнася до АТСС, които са мобилни, а не стационарно разположени, както е процесното техническо средство- „MultaRadar SD580“ с № 00209D32F68B, което е разположено на АМ „Тракия“ км 86+400. Това са и неговите географски координати и идентифициращ номер, които са ясно посочени в ЕФ, а също така се генерират и на снимката, изготвена от техническото средство по време на засичане на процесното нарушение (л.7). Тези данни за АТСС са отразени и в Удостоверението за одобрен тип средство за измерване(л.9) и Протокол от проверка (л.12). При използването на този тип АТСС не се изготвя снимка на разположението му, съгласно Наредбата. Затова и съдът не споделя възраженията в тази насока. Съдът намира за необходимо да посочи и това, че в случаите на санкциониране с ЕФ разпоредбите на чл.39 ал.4 и чл.85а от ЗАНН са неприложими. Когато става дума за стационарна система, какъвто е настоящият случай, участието на контролния орган е изключено изцяло. Затова и редът по цитираната по-горе Наредба е неприложим.

По-нататък, съдът не приема и възражението, че снимката, направена от АТСС била неясна и на нея не се виждал регистрационния номер на МПС. Да, изготвената и приложена по преписката снимка е черно-бяла, но на нея ясно личи вид, марка, модел и рег. номер на МПС, а именно лек автомобил, ....

От моментната фотоснимка (№7 отбелязана на самата нея) от целия видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипа, заснет от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на производителите- виж инструкцията за експлоатация на техническо средство MultaRadar SD580 на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-Германия.

Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

4

Установява се посока на измерване (виж стрелката), която напълно съвпада с посоката на движение на МПС, а именно засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се в лента № 2, а видно от фотоса точно там се движи автомобилът на жалбоподателя. Макар и черно-бяла снимка на нея се вижда предната рег. табела на автомобила с номер- Х 0904 МВ (а и вида, марката и модела на МПС), като в същата лента нито пред него, нито зад него се движи друг автомобил. Цитираният рег. номер съответства на регистрационния номер на автомобила, собственост на жалбоподателя.

Предвид изложеното до тук, няма съмнение, че засечената скорост е именно на управлявания от жалбоподателя автомобил. Това е така, защото пак от инструкцията за експлоатация става ясно, че системата може ясно да определи в коя лента се движи превозното средство, съобразно въвеждане на размерите на лентите и разстоянието между ръба на банкета и радарния сензор при конфигурирането на системата (ширина на лентите). Всички разстояния се задават от средата на маркировките. Изчислената лента се запазва във файла на инцидента и се описва със скрипт. Ако превозното средство не е ясно позиционирано в някоя лента в момента на измерване, системата показва междинно положение, като маркировката на лентата.

Системата присвоява на всяко измерено превозно средство лента от 1 до 3, което се извежда на видеоклипа, а от там и на фотоса към ЕФ. Превозни средства, които се намират между лентите в момента на измерване, се обявяват като лента 1-2 (или 2-3).