Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1916 от 18.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1613/2025
Вид
Определение № 1916
Подписан
18.07.2025
Състав
Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 108, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1916 гр. София, 18.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501613 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение рег. № 350 от 31 март 2025г. по гр. дело № 265/2025г. на Софийски окръжен съд, ГО, VIII състав, с което е върната исковата му молба срещу „Пътстрой – 92“ АД, с която е предявил обратни искове срещу третото лице – съгласно уточнението на частната жалба с молба № 4812/02.05.25г. Иска отмяната му като незаконосъобразно.

Другите страни – Н. М. Д. и „Пътстрой – 92“ АД не са подали отговор на частната жалба.

За да постанови определението си, с което върнал ИМ, с която са предявени обратни искове, СОС е приел, че в предоставения срок АПИ не е отстранила указаните й нередовности на ИМ, с която са предявени обратни искове, при указани неблагоприятни последици от неизпълнение на указанията.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол /преграждащ акт/, правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в срок с редовна жалба, а по същество частната жалба е основателна.

СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забава, чието разглеждане е изпратено по 1 подсъдност на СОС, като с първия иск се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при твърдения, че са претърпени от ПТП, настъпило на 06.07.2018г., поради попадане на автомобила, в който ищцата е била пътник, в тръбен водосток, чието строителство е било неправилно обезопасено на пътя. Процесуалната легитимация на АПИ е обоснована с факта, че ПТП е настъпило на републикански път, за чиято поддръжка и ремонт е отговорна АПИ и бездействие на нейни служители по обезопасяването на пътния трафик по процесния път представлява неизпълнение на тези задължения.

В срока за отговор на ИМ ответникът АПИ, освен че е направил възражение за неподсъдност на делото /впоследствие уважено от сезирания съд/, и е оспорил основателността на исковете, е посочил, че процесният пътен участък се поддържа съгласно договор за обществена поръчка, сключен между АПИ като възложител от изпълнителя по него ДЗЗД „Пътища 2016 – 1 ЕТАП“. Участници в обединението са четири търговски дружества, като съгласно цитирани клаузи от договора, изпълнителят е длъжен да извършва СМР по начин, така че да не създава пречки за ползването на пътищата, собственост на възложителя, и да взема мерки за осигуряване безопасността на гражданите, вкл. и по означаване на съществуващо препятствие и по временна организация на пътния трафик.

При така изложените обстоятелства АПИ е поискал конституиране само на „Пътстрой – 92“ АД като изпълнител и е предявил обратен иск срещу него, който да бъде разгледан „при условията на евентуалност“ – ако бъде уважен предявеният евентуален иск от страна на ищеца /неправилно исковете, предявени от ищцата, са квалифицирани като евентуални/, да бъде осъдено третото лице „Пътстрой – 92“ АД да изплати претендираната от ищеца сума ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ и разноските по делото.

СГС е конституирал „Пътстрой – 92“ АД като трето лице и е дал едноседмичен срок на ответника да посочи в какво се изразява неизпълнението на задължението на ответника по обратния иск по договора, има ли причинно – следствена връзка между неизпълнението му и настъпването на процесното ПТП и защо обратният иск се насочва само към едно от търговските дружества, участващи в гражданското дружество, което е страна по договора за обществена поръчка, да посочи банкова сметка или друг начин на плащане и да представи вносен документ за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 2 608, 89 лв., с указание, че при неизпълнение в срок на дадените указания няма да бъде приет за разглеждане обратният иск.

Препис от това определение е връчен на АПИ на 16.09.2024г. В предоставения срок АПИ не е изпълнил дадените указания. „Пътстрой – 92“ АД е оспорил конституирането си като трето лице с възражението, че изпълнител по договора е ДЗЗД „Пътища 2016 - 1 ЕТАП“, а след като АПИ, с молба от 29.01.2025г., отново е поддържала възражението си за неподсъдност на делото на основание чл. 108, ал. 2 ГПК, СГС е изпратил делото по подсъдност на СОС, постановил обжалваното с процесната частна жалба определение.

Привличането на трето лице в процеса като подпомагаща страна се извършва по почин на една от главните страни, съгласно нормата на чл. 219, 2 ал. 1 ГПК. То е средство за защита на привличащата страна, която подчинявайки привлеченото лице на силата на мотивите към решението (чл.

223, ал. 2 ГПК), цели да обезпечи своето правно положение, при неблагоприятен за нея изход, в един бъдещ процес между нея и третото лице с предмет преюдициално притезание на правото, предмет на иска, воден срещу подпомаганата страна. Съпътстваща цел на привличането е и процесуалното съдействие на привлеченото лице в процеса, в който участва привличащата страна. Правото на участие на привлеченото трето лице се обосновава с интереса на привличащия – главна страна в процеса (чл. 219, ал. 1 вр. чл. 218 ГПК). В разглеждания случай ответникът е сезирал своевременно съда с искане за привличане на трето лице (чл. 219, ал. 1, пр. 2 ГПК), не е поставян въпрос за редовност на процесуалното действие защо е поискано привличане само на едно от търговските дружества – съдружници в гражданското дружество – изпълнител по посочения от ответника договор за обществена поръчка, ето защо на настоящия етап няма и основание за даване на указания защо обратният иск се насочва само към едно от търговските дружества, участващи в гражданското дружество. Обратният иск се предявява срещу третото лице, той е винаги евентуален - разглежда се само, ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна. За да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск предявеният от привличащата страна обратен иск срещу третото лице помагач трябва да е родово подсъден на сезирания съд, да подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред и да е налице причинна връзка между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск.

Предмет на обратния иск са регресните права на една от страните против третото лице помагач, спрямо които права предметът на първоначалния иск е преюдициален.

Предявяването на ОИ трябва да отговаря и на всички изисквания за предявяване на иск. Очевидно в разглеждания случай съдът е приел, че принципно са налице предпоставки за последващо обективно съединяване на искове по почин на ответника, т.е. имплицитно е приел за съвместно разглеждане обратните искове /въпреки дадените указания за правните последици при бездействие на ответника/ и е предоставил срок на ответника като ищец по обратните искове да отстрани констатирани нередовности на исковата молба и да изясни напълно правния си интерес от предявяването им 3 срещу привлеченото трето лице. Именно с неизпълнение на задължения по този договор ответникът е обосновал и предявяването на обратните искове, които обаче са субстанцирани с достатъчно обстоятелства, на които се основават /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, производни на тези от ИМ, без да има основание ответникът да излага повече обстоятелства между твърдяното бездействие на негови служители и бездействието, на което той основава исковете си за ангажиране на договорна отговорност на изпълнителя по договора, по който е възложител. Тъй като ОИ е евентуален, т.е. представлява условно процесуално действие и вътрешното процесуално условие, от което зависи разглеждането му, е уважаване на първоначалния иск в определен размер, т.е. цената на иска и петитумът на ОИ що се отнася до присъждане на определена парична сума като резултат са определяеми, като максималната цена на ОИ дефинитивно съвпада с тази на главните искове. Действително, макар и предявен евентуално, искът се смята висящ и по него съдът дължи извършване на всички процесуални действия, но доколкото той ще бъде разгледан при съответно сбъдване на вътрешното процесуално условие, се налага извод, че изискването за приложение към ИМ на документ за внесена държавна такса /чл. 128, т. 2 ГПК/ е спазено и при представяне на документ за внесена държавна такса от 50 лв., като впоследствие, с оглед цената на разгледаните ОИ, се изиска и допълнителна държавна такса /арг. чл. чл. 70, ал.

3 вр. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. чл. 72, ал. 1 вр. 73, ал. 3 ГПК вр. чл. 1 ТДТССГПК/.

На следващо място, непосочването на банкова сметка на ищеца или друг начин за плащане не представлява легално основание за връщане на исковата молба, тъй като такова изискване е поставено в нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК, а не е изискване, предвидено в нормите на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, неотстраняване на нередовности в които е предвидено като основание за връщане на ИМ.

По изложените съображения обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като нередовности като констатираните не са допуснати в ИМ, с която са предявени ОИ, то е постановено и без да е отчетено, че ответникът не е бил предупреден, че ИМ, с която са предявени ОИ, ще бъде върната /указаните неблагоприятни последици са за неприемане на ИМ за съвместно разглеждане/ и подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него при съобразяване на мотивите към настоящото определение.

4

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 350 от 31 март 2025г. по гр. дело № 265/2025г. на Софийски окръжен съд, ГО, VIII състав, с което е върната исковата молба на АПИ срещу „Пътстрой – 92“ АД, с която са предявени обратни искове срещу третото лице.

ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5