Протокол № 46 от 16.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 46 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235000500484 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Вместо жалбоподателя Н. А. К. се явява адв.М. Р. от по-рано.

Вместо ответника А. А. К. се явява адв. Г. И. с пълномощно по делото от по-рано.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв.И.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

От адв. Г. И. като пълномощник на ответника по жалбата е постъпило на 22.01.2024 г. писмено становище относно представените в миналото съдебно заседание писмени доказателства.

Адв. Р.: Запозната съм със становището. Във връзка със становището представям протокол за доброволно предаване и сведения, които са снети от 1 РУП гр. П. на 19.01., от които е видно, че изложените в последния параграф на становището твърдения са изцяло неверни. Моля същите доказателства да 1 бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото. Те съдържат и данни относими към предмета на делото, по направените до момента възражения, също така и за отношенията между страните. Също така представям квитанция, видно от която е, че доверителят ми продължава да заплаща комунални услуги на ползвания от баща му апартамент.

Адв. И.: От името на доверителя ми и в контекста на становището от 22.01.2024 г. представям протокол за доброволно предаване на личната му карта, която е била отнета на 04.01., е била незаконосъобразно отнета от сина му и жалбоподател, както и 7 бр. фактури - от 13.02.2024 г. с касов бон, фактура от 07.02.2024 г. с касов бон, фактура от 19.01.2024 г. с касов бон, фактура от 01.02.2024 г. с касов бон, фактура от 01.02.2024 г. с касов бон, фактура от 26.01.2024 г. с касов бон и 08.01.2024 г. с касов бон.

Адв. Р.: Не възразявам да се приемат като доказателства.

Адв. И.: Не възразявам да се приемат представените доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените писмени доказателства.

Адв. Р.: Водим допуснатите свидетели. Първият е Г. Р.Г., а вторият е А.

Г. Ч..

Адв. И.: Водим допуснатите свидетели. Първият е З.Д., а вторият е Н., знам само първото му име.

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелите, доведени от адв. Р..

Сне се самоличността на свидетеля:

А. Г. Ч. на 36 г., женен, неосъждан, без родство със страните.

На свидетеля се напомни наказателната отговорност чл. 290 НК.

Св.Ч.: Обещавам да говоря истината.

Познавам Н. К. от 2018 г. Приятели сме. Не познавам А. К.. До 03.01.2024 г. не го бях виждал този човек. След това съм го виждал. На 03.01.2024 г. посетих болница Св. П. с Н. К.. Н. ми се обади, че изписват баща му и отидохме да му помогнем. Тази болница се намира в П., в К.. Случи се така, че докато чакахме да изпишат А. К., той нямаше лична карта и чакахме 2 да донесат личната карта. След това като донесоха личната карта изписаха баща му на Н. и докторите казаха, че за второ мнение да го закараме на П. в болница, психиатрична клиника. След това аз помогнах да го качим в колата и с моя личен автомобил отидохме до болницата, до психиатрична клиника.

След това му помогнах да изкарат баща му от колата, защото не можеше да ходи и си тръгнах. Това беше на 03.01. тази година. Доколкото съм запознат Н. каза, че същият ден ще води А. до някакъв дом, но не съм сигурен на 100 %. Аз не съм бил с тях. След това Н. ми се обади да закараме баща му у тях, да му помогна да го качим горе. Не знам къде са били преди това.

След изписването от Св. П. грижите за А. ги пое Н.. При изписването от болницата А. беше с пижама, доколкото си спомням, защото му бяха мръсни дрехите и Н. каза, че ще ходи да му купува дрехи. Н. беше заинтересован от здравословното състояние на А.. Беше притеснен. А. не изглеждаше притеснен от присъствието на Н.. Не мога да преценя как се държеше А.. Не са се карали пред мен. В болницата проблемът беше с личната карта.

Трябваше да му я донесат. Жената отвън трябваше да му я донесе. Не мога да кажа до какъв дом е трябвало да отидат Н. и А., дали до старчески дом, дали дом за алкохолици. Н. притежава Б.Е.В., джип.

Адв. Р.: Нямам повече въпроси.

Адв. И.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят остана в залата.

ПРИСТЪПИ се към разпи на свидетеля Г. Г..

Сне се самоличността на свидетеля:

Г. Р.Г. на 48 г.,живеещ във фактическо съжителство със сестрата на Н.

К. и дъщеря на А. К., неосъждан.

На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 НК.

Св. Г.: Желая да свидетелствам. Обещавам да кажа истината.

Запознат съм с отношенията на Н. и А. от месец ноември насам. Имам лични впечатления. Беше декември месец, точната дата не си спомням, преди празниците беше. С Н. бяхме излезнали и той искаше да звънне на баща му да го чуе как е. Не успя да се свърже с него и ми каза „Хайде да отидем до татко да го видим.“.Тръгнахме нататък. Качихме се горе, звъняхме, но никой не 3 отвори. Отидохме в апартамента, в който живее А.. Той се намира в К., улицата не мога да я посоча. Позвънихме, но не никой не отвори. Чувахме гласове отвътре, но никой не отвори. След това Н. извика полиция. След 10-15 мин. дойде патрулка, качихме се горе, звъннаха момчетата, няма и 20-30-50 сек. се отвори вратата от някаква жена. Влязохме вътре. Н. влезе при А., попита: „татко, защо не мога да вляза, бравата е сменена, нямам достъп“. Н. по принцип имаше ключ, но не можа да влезе. Говориха си малко. Попита го как е. А. остана учуден, че Н. не е могъл да влезе и го попита как така няма ключ. Полицаите бяха вътре когато това се случи. Той отиде при баща си, попита го как е, целуна го по челото, попита дали всичко е наред, поговориха си. Полицаите разпитаха жената вътре каква е, що е. След известно време си тръгнахме. Както Н. и А. си говориха за ключа, баща му изведнъж реагира и каза: „Не искам да ходя в лудница“, а пък Н. беше споменал, че иска да го вкарва в специализиран дом, заради състоянието му, защото е обездвижен, за да могат да се грижат за него. Попита го лекарствата, които има дали ще му стигнат, погледна лекарствата. Също така, ако не се лъжа му остави пари, защото го попита дали си има пари. Бяхме минали през магазина. Купи му храна. Купи му хляб, салам, точно какви други неща не мога да се сетя.

Напълнихме една чанта. Остави му пари, но сума не мога да кажа, тъй като бях зад него и зад полицаите и не видях.

От ноември до сега съм бил два или три пъти с Н. при баща му, но не съм много сигурен. Единият път и телефон му занесохме, защото когато същият ден разбра, че не може да се свърже с него, отидохме с Н. и той му купи и му занесе телефон да може да се свърже, защото със стария телефон нещо се беше случило, не знам точно каква е причината. Тогава пак бях с Н..

Ходил съм само в апартамента на А.. Два пъти съм ходил там. А. живее в този апартамент. Здравословното състояние на А. не е добро. Лежи на легло, обездвижен е. Вътре в апартамента беше занемарено. Направи ми впечатление това, което каза А., че няма да го вкарват в лудница, останал е с грешни впечатления. Като го видях си беше облякан на легло, не е ставал от леглото.

А. не е изглеждал притеснен в присъствието на сина си. Разговорът между тях си беше абсолютно нормален. А. беше много учуден, че Н. няма ключ за апартамента. Н. му даде пари, отделно за дома говориха, че това е 4 специализиран дом.

Искам да кажа, че Н. редовно си посещаваше А.. Не съм присъствал на всяко посещение, но когато сме излизали ми е казвал: „трябва да отида при татко“. От ноември месец до сега, когато сме излизали, е споменавал, че трябва да иде при него, да му купи лекарства. Бяха му издали два листа с лекарства от болницата и Н. каза, че трябва да отиде пак да ги купи.

От 01.11.2023 г. до ден днешен аз се сещам за два пъти, в които съм бил с Н. при А. и поне минимум са 2-3-4 посещения, защото е казвал, че трябва да купи храна на татко си и да види как са лекарствата.

Когато бяхме при А. с полицаите не сме говорили защо е бил сменен патрона, даже полицаите се учудиха, но не се изясни въпросът. Жената, която заварихме вътре в апартамента, не изясни какъв е проблемът с бравата. Н. има лек автомобил. Има Б.Е.В..

От 01-ви ноември насам знам, че Н. се занимава с професията, с която се е занимавал баща му. Той е строителен предприемач.

Адв. Р.: Нямам повече въпроси.

Адв. И.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят остана в залата.

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля З.Д..

Сне се самоличността на свидетеля:

З.Д.Д. на 56 г., неомъжена, неосъждана, без родство със страните.