Решение № 3157 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3157 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330112359 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

С исковата молба от „АПС Бета България” ЕООД против Е. Д. С. и уточняваща молба от 04.08.2025г. и от 18.08.2025г. се твърди, че исковете се предявяват във връзка с получено съобщение по ч.гр.дело № 6600 по описа на ПРС за 2025г., по което заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди се, че на 11.10.2019г. между ответника и „Стик Кредит“ АД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била отпусната сума в размер на 700 лв., която следвало да се върне на 6 бр. вноски, в срок до 12.04.2020г. Лихвеният процент бил 36 %, а ГПР – 42.58 %. Процесният договор бил действителен като сключен съгласно нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 ЗПК.

Ответникът не бил изпълнил в срок всички изискуеми задължения по договора. С договор за цесия от 22.03.2024г. „Стик Кредит“ АД прехвърлило вземанията си към длъжника по посочения договор, за което длъжникът бил уведомен с изпращане на съобщение до посочената в договора електронна поща. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно се прави искане да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Задълженията не били изплатени. Посочено е, че по кредита нямало извършени никакви плащания от длъжника. Поради това е направено искане за признаване за установено, че съществува вземане за сумата от 700 лв. главница, 83.47 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 11.11.2019г. до 11.04.2020г., 400.50 лв. лихва за забава за периода от 12.04.2020г. до 26.03.2025г., както и лихва за забава върху 1 главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията.

Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител, със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва ответникът да е страна по сключения договор, да му е предоставена в заем посочената сума, да е уведомен за цесията. Счита, че вземанията за главница и лихви са погасени по давност, като за главницата давността била изтекла преди образуване на заповедното производство.

Договорът за цесия нямал действие по отношение на ответника, като се оспорва да е цедирано ликвидно и изискуемо вземане. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 6600 по описа на ПРС за 2025г. се установява, че е издадена заповед рег.№ 3847 от 09.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която е разпоредено Е. Д. С. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД следните суми - 700 лева /седемстотин лева/ – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от 11.10.2019 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. на „АПС Бета България” ЕООД; 83,47 лева /осемдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 11.11.2019 г. – 11.04.2020 г.; 400,50 лева /четиристотин лева и петдесет стотинки/ – обезщетение за забава за периода 12.04.2020 г. – 26.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност:

23,68 лева /двадесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ – държавна такса и 36,97 лева /тридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.

Отхвърлено е заявлението по отношение на претенцията за неустойка в размер на 417,37 лева, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ***, сключен на 11.10.2019г. между „Стик Кредит“ АД и Е. Д. С., в качеството им съответно на заемодател и заемател, ведно с погасителен план, СЕФ. Представени са и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, както и платежно нареждане от дата 11.10.2019г. за преведена сума в размер на 700 лв. с получател Е. С. по договор № ***.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Стик Кредит“ АД, в качеството им съответно на цесионер и цедент, цедентът е прехвърлил портфолио с вземания, описани в Анекс № 1 към договора. С пълномощно от „Стик Кредит“ АД ищцовото дружество е упълномощено да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно чл.99 ЗЗД.

Представено е уведомление до Е. С. от „АПС Бета България“ ЕООД за уведомяване, че 2

„Стик Кредит“ АД е прехвърлило вземанията си, произтичащи от договор за потребителски кредит от 12.10.2019г., ведно с начислените такси, лихви и разноски на „АПС Бета България“ ЕООД.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 6600 по описа на Пловдивски районен съд за 2025г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на цесионер е кредитор на длъжника за вземане по сключен между „Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор и Е. Д. С., в качеството на заемател договор за потребителски кредит № *** от 11.10.2019г. Твърди се, че договорът е сключен по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при спазване на изискванията на този закон.

Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл.18 от закона за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. Според чл.3 от Закона з а електронния документ и електронния подпис в редакция към датата на сключване на договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Според ал.2 на цитирания законов текст писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява между Е.

Д. С. и „Стик Кредит“ АД да е сключен договор за потребителски кредит № *** от 11.10.2019г., при спазване на цитираните изисквания. Представеният по делото договор за паричен заем не носи подпис на потребител. Не се установяват твърденията по исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Липсва каквото и да е писмено изявление на ответника, че е приел и се е съгласил с представения договор. Следователно не може да се приеме, че договорът е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, или при разпределена от съда доказателствена тежест, съобразно която ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно заемно правоотношение между „Стик Кредит“ АД и Е. С., това не е сторено.

Дори и да се приеме, с оглед реалния характер на договора за заем, че между „Стик Кредит“ 3

АД и Е. С. е сключен цитираният договор, то съдът намира, че същият е недействителен на основание чл.22 ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а цедентът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В договора е предвидено – чл.17 - задължение за потребителя в срок от три дни от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение по начин и ред, отговарящо на условията по договора, като при неизпълнение е предвидено, че дължи неустойка по чл.20 от договора в размер на 1200.84 лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредата и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора.

Тази неустойка не е включена в посочения в договора размер на ГПР от 42.58 %, поради което съдът намира, че посоченият в договора ГПР не съответства на действително приложения между страните в кредитното правоотношение, поради което и е налице недействителност на договора за паричен заем, на основание чл.22 ЗПК. При тези данни на връщане, съобразно чл.23 ЗПК, би подлежала единствено чистата стойност на кредита, като потребителят не следва да дължи лихва или други разходи по кредита или сумата от 700 лв.

Въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК е основана на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. По делото обаче своевременно е формулирано възражение за погасяване по давност на процесните суми. С оглед на това, че съдът прие, че договорът за потребителски кредит е недействителен, съдът намира, че следва да се приеме, че давността тече както в хипотезата на връщане на даденото при изначална липса на основание по чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, т.е. изискуемостта на вземането настъпва от момента на получаването на недължимото, с оглед разясненията по ППВС № 1/1979 г. или от датата на извършеното плащане. В случая сумата от 700 лв. е преведена на Е. С. на дата 11.10.2019г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичането на 5-годишния давностен срок – на дата 08.04.2025г., поради което и вземането за посочената сума съдът намира за погасено по давност. С оглед на изложеното според настоящия съдебен състав предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, разноски се следват на ответната страна. По делото няма искане за присъждане на разноски, нито доказателства такива да са направени, поради което и не се присъждат.

Поради това съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул. „България“ № 81В срещу Е. Д. С., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че същата дължи следните суми – 357.90 евро /700 лева/– главница по договор за потребителски кредит № *** от 11.10.2019 г., 4 сключен между „Стик Кредит“ АД и Е. С., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. на „АПС Бета България” ЕООД; 42.68 евро /83,47 лева /– договорна лихва за периода 11.11.2019 г. – 11.04.2020 г.; 204.77 евро /400,50 лева/– обезщетение за забава за периода 12.04.2020 г. – 26.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2025 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед рег.№ 3847 от 09.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6600 по описа на ПРС за 2025г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.