Решение № 610 от 02.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Горна Оряховица, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120100445 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Ищецът С. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес: град Л., ул. ***, с постоянен и настоящ адрес: село Д.д., общ. Л., ул. ***, чрез пълномощник – адв. Е.И. от АК - Пловдив, твърди в исковата си молба, че на 13.06.2024г. ищцата е сключила с ,,КРЕДИСИМО” ЕАД договор за потребителски кредит № 2992261/13.06.2024г., а с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД - договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 2500 лв.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и на основание чл.143,т.19 от ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл.11,ал.10 от ЗПК. Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът, вписвайки в контракта ГПР от 48,21 %, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук - до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Посочва, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикатор за общото оскъпяване на кредита /чл.19,ал.1 и 2 ЗПК/, следвайки понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Твърди, че в нарушение на 1 императивните изисквания на чл.19,ал.1 и 2 от ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител, а поради невключване на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Заявява, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д,ал.1 и ал.2,т.1 от ЗЗП. Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10, според което използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителен размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Заявява, че на ищцата не е било разяснено по ясен и разбираем начин и преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които тя следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за нея начин от условията на договора, съответно тя не е могла да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи, които тя следва да понесе във връзка с получения заем. Посочва, че тъй като кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка, а нейната неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Заявява, че ако съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, то твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение. Пояснява, че съгласно договор за потребителски кредит № 2992261/13.06.2024г. потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението; по силата на чл.4,ал.3 от договора и чл.4 от раздел 4 от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл.12, раздел трети. Твърди, че спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищцата е избрала опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя, и на 13.06.2024г. е подписала с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата поръчител възнаграждение в общ размер на 2497.71 лв., платимо като добавък към падежната вноска.

Твърди, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици. Заявява, че договарянето кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143,т.19 от ЗПК. Сочи, че възлагането на 2 потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното счита, че е изпълнен общият фактически състав на чл.143 от ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на чл.143 ЗПК/, тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

Твърди, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя, „Кредисимо" АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл.22 от ЗЗД. Счита, че от вътрешните отношения между „Кредисимо" АД и кредитополучателя следва, че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя, а единственият му мотив би бил да надари кредитора. Счита за недействителна и уговорката за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител. Счита, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143,т.19 от ЗПК. Поради изложеното заявява, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48,като на практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че е изпълнен общият фактически състав на чл.143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на чл.143 от ЗПК/, тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

Моли съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 2992261/13.06.2024г., както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 13.06.2024г., сключен с „Ай Тръст" ЕООД. Моли съда да осъди „КРЕДИСИМО" ЕАД да върне сумата от 50,00 лева, платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2992261/13.06.2024г. за периода от 13.06.2024 - 17.02.2025г., заедно със законната лихва от датата на подаване па исковата молба до окончателното плащане. Моли съда да осъди „КРЕДИСИМО" ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от 13.06.2024г. до 17.02.2025г. без правно основание суми в общ размер на 50 лв., съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № 2992261/13.06.2024г.

В съдебно заседание, ищцата С. Г. Т., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Чрез процесуалния си представител – адв. Е.И. от АК-Пловдив, депозира писмена молба, с която прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба 3 изцяло. Извършва изменение на размера на предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД за възстановяване на платени от ищцата суми за възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит от 13.06.2024г., като намалява претенцията си от 50 лв. на 20,13 лв.

Извършва изменение на размера на предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД за възстановяване на платени от ищцата суми по договор за предоставяне на поръчителство от 13.06.2024г., сключен с „Ай Тръст" ЕООД, като намалява претенцията си от 50 лв. на 39,08 лв. Изменението на размера на исковете е допуснато от съда с протоколно определение от 24.03.2026г. по реда на чл.214,ал.1 от ГПК. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски. Излага съображения.

Ответникът ,,КРЕДИСИМО” ЕАД с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша“ № 146, Сграда А, етаж 2, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков, чрез пълномощника си – юрисконсулт А.И., депозира писмен отговор.

Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва исковете изцяло по основание и моли съда да ги отхвърли в цялост.

Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 2992261/13.06.2024г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал кредит на ищцата в размер на 2791,20 лв., договорът е сключен за срок от 24 месеца, при приложим ГЛП в размер на 40,00% и ГПР в размер на 48,21%, като общият размер на всички плащания е 4132,24 лв. Заявява, че към момента задължението към него е изцяло доброволно погасено.

Оспорва, че по сметка на този ответник е постъпила сумата от 100 лв., с която са били погасени задължения, различни от главница.

Оспорва, че договорът за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност, свързани с неспазване на чл.22 от ЗПК, на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Заявява, че в приложение № 1 към процесния договор по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в т.11 от Раздел VII на Общите условия. Твърди, че договорът има необходимото съдържание съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, а единственият разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Моли съда да има предвид, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Счита, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и 4 условия между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД.

Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на „Кредисимо“ ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, тъй като съгласно раздел III, чл.12 от приложимите към договора за кредит Общи условия, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.