Решение № 547 от 28.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502233 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 06.04.26г. /с участието на секретаря Миланова/ въззивно гражданско дело № 2233/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-16 състав от 25.04.25г. по г.д. № 1319/20г. са отхвърлени /изцяло/ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на П. Р. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от П. Р..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Ищецът поддържа, че е претърпял /в качеството си на пострадал на 24.04.19г. от ПТП-е/ физически травми – увреждания /като следствие от това - физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. С оглед това: П. Р. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл.

432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на Г. Р. - другият участник в процесното ПТП-е/.

От една страна:

Съдържанието на събраните по делото доказателства /преценени в съвкупност и в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/ удостоверява надлежно иска по размер.

От друга страна обаче:

В случая е налице принципна пречка за уважаване на иска:

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на първоинстанционния съдия /изложени в контекста на постановката по чл. 300 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ/.

В допълнение:

1

Наличието на влязла в сила оправдателна присъда – в случая въззивно решение /по отношение на соченият от ищеца делинквент/ съставлява принципна пречка /по смисъла на чл. 300 от ГПК/ да бъде ангажирана акцесорната отговорност на застрахователя по чл. 432 от КЗ /влезлият в сила диспозитив на оправдателната присъда - решение препятства възможността в гражданския процес да бъдат направени различни изводи, дори и събраните по настоящото дело доказателства да позволяват това да бъде сторено/.

Предназначението на всяко наказателно производство /и на крайния съдебен акт/ е да отговори на въпроса – виновен ли е /съответно невинен ли е/ обвиняемия /подсъдимия/ за причиняването на конкретно ПТП-е. Именно такъв отговор съдържа диспозитива на процесната наказателна присъда /решение/, преценен в контекста и на мотивационната част на съдебния акт /по смисъла на чл. 305, ал. 3 от НПК/. Особеното мнение на член на наказателния съдебния състав /по смисъла на чл. 33, ал. 5 от НПК/ не може /дори и гражданския съд да споделя, изложените в същото доводи/ да обоснове незачитане на диспозитива на съдебния акт /в това число и по смисъла на чл. 300 от ГПК/.

В контекста на изложеното:

Процесното наказателно производство /приключило с негативен за ищеца краен резултат – в смисъла на изложеното по-горе/ е изследвало същите фактически и правни обстоятелства, които са въведени като предмет и на настоящия граждански процес /който се явява иницииран преди да приключи наказателното дело/. В тази връзка:

Съдържанието на мотивите /към решението на въззивния съдебен състав/ обосновава извод, че наказателният съд /процес/ е изследвал поведението на двамата водачи на МПС-во /с други думи т. нар. „механизъм“ на ПТП-е/ във всичките му правни и фактически аспекти, а именно: конкретната метеорологична и пътна обстановка в момента на инцидента /в това число наличната на място хоризонтална и вертикална маркировка/; условията на видимост за двамата водачи на МПС-ва; местоположението на водачите на МПС-ва /непосредствено преди инцидента и към момента на настъпването му/; скоростите на водачите на МПС-ва /към същите моменти/; възможните варианти за избягване /предотвратяване/ на ПТП-е /от страна и на двамата водачи на МПС-ва/.

Наказателният съд е съобразил и обстоятелството, че ищецът е бил неправоспособен водач на МПС-во /същият не е имал и застраховка ГО към момента на инцидента/.

Изложеното налага извод, че невиновността на шофьора на лекия автомобил е била обоснована от наказателния съд след като поведението на този водач е било съотнесено /пряко или косвено – при изследване на механизма на инцидента в контекста на изброените обстоятелства/ към всички постановки, визирани в Глава 2-ра, Раздел 11-ти от ЗДвП /т.е. в контекста и на конкретното правило на чл. 47 от ЗДвП, със съдържанието на което именно ищецът обосновава въззивната си жалба/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК/ съдебни разноски /за въззивното производство/ в размер на 300 евро. Посочената сума кореспондира /по размер/ с фактическата и правна сложност на процеса пред САС /където не са събирани нови доказателства; където е проведено само едно съдебно заседание, в което не се яви представител на застрахователя, където доводите на ответника преповтарят вече застъпена теза от първоинстанционния процес/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-16 състав от 25.04.25г. по г.д. № 1319/20г.

2

ОСЪЖДА П. Г. Р. да плати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 300 евро – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3