Решение № 178 от 09.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212100500519 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Първоначално делото е образувано по повод въззивна жалба на П. Д. Д. – ответник по иска, чрез адв.Петко Тодоров – АК – Пловдив, против Решение №162/05.11.2015г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№1235/2010г., поправено с Решение от 09.05.2016г., с Решение №464/26.06.2018г. и с Решение №199/12.02.2019г.

С протоколно определение от 04.07.22г., на основание Определение №263/16.06.22г. по гр.д.№130/22г. на БАС, като въззивник по делото на осн. чл.265 ГПК е конституиран К. Х. Ч..

Въззивникът Д. изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Според въззивника, ищците не са доказали предпоставките на исковете си по чл.109 ЗС, вр. чл.45, чл.49, чл.53 ЗЗД – смутено или ограничено право на собственост, осъществено действие или бездействие, водещо до противоправно поведение на ответника, както и пряка причинна връзка между тях. Заявява, че същият не е осъществил деликт, който да е смутил правата на ищците.

С Определение №1255/28.09.21г., постановено по реда на чл.268 ГПК, въззивният съд е приел, че с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена от физическо лице само в това му качество, решението се обжалва само в частта, с която Д. и Ч. са осъдени солидарно да заплатят на ищците по делото (съобразно наследствените дялове на всеки един от ищците) - В. Г. Т., Р. С. Ф., Е. С. Ц., Е. Т. Д., М. Д. Г., А. Г. Д., К. Г. Т., А. П. Г., С. А. Д., К. Г. Д., А. К. К. С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л. – К., А. Я. Я., Р. Я. Я., В. В. С., А. В. С. и Л. Т. Р.

(съгласно Решение №199/12.02.2019г. за поправка на ОФГ на Решение №162) общо сумата от 76200 лева, представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат на унищожаването (събарянето) на собствените им сгради - маслобойна и петмезчийница, ведно със законната лихва, начиная от датата на увреждането -31.06.2006г. до окончателното изплащане на задължението, КАКТО И сумата от 47577 лева, представляваща пропуснатите 1 от ищците ползи, от които са лишени в резултат на събарянето (унищожаването) на сградите за периода от 31.06.2006 год. до датата на предявяване на иска 11.08.2010г., ведно със законната лихва от датата на лишаването до окончателното изплащане на задължението.

На 10.10.22г. – в съдебно заседание, въззивникът Ч. е представил молба, с която е заявил основанията си за обжалване на първоинстанционното решение. Според въззивника, първоначалната въззивна жалба на Д. касае първоинстанционното решение в неговата цялост, а не в частта, която въззивният съд с Определение №1255/28.09.21г. е счел че е сезиран. Намира, че доколкото в нея е посочено че се претендира отмяна на решението по исковете по чл.109 ЗС, чл.45 ЗЗД, същата е следвало да се остави без движение от въззивния съд, като на въззивника се дадат указания да посочи в кои части обжалва пърВ.станционното решение. В тази връзка излага съображения, касателно иска по чл.109 ЗС (по който ответник е „Ферт“ – ООД), като счита, че същият не е родово подсъден на Районен съд Несебър, съобразно ТР №4/06.11.2017г., посочващо начина на определяне цената на този иск. Поради това счита решението на НРС в тази част за недопустимо.

Направеното от въззивника Ч. възражение въззивната инстанция намира за неоснователно. За съда не е налице неяснота, досежно обема на въззивната проверка: първоначалният жалбоподател е солидарен ответник с К. Ч. по искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.53 ЗЗД – за вреди и по чл.82, вр. чл.49, вр. чл.45, вр. чл.53 ЗЗД – за пропуснати ползи. Дружеството, което представлява – „Меспродукт“ – ООД, е ответник по искове с правно основание чл.59 ЗЗД. Д. е депозирал жалба само в качеството си на физическо лице; същият не е направил изявление, че подава жалба и като законен представител на „Меспродукт“ – ООД. Поради това въззивният съд е сезиран с жалба само от този ответник, срещу решението, постановено по исковете, по които той е страна.

Следва да се подчертае, че дори неоснователно да се приеме, че Д. е атакувал пъроинстанстанционното решение и в качеството си на законен представител на „Меспродукт“ – ООД, това би разширило предмета на въззивната проверка по отношение на решението, само досежно исковете срещу „Меспродукт“ – ООД. В частите, с които са уважени предявените от ищците искове срещу „Ферт“ – ООД, в т.ч. и иска по чл.109 ЗС, решението е влязло в сила. Доколкото срещу „Меспродукт“ – ООД и „Ферт“ – ООД са предявени отделни искове, всяко от тези дружества има правен интерес да обжалва решението само в частта, с което исковете срещу него са уважени. Тези дружества нямат едно спрямо друго качеството на процесуален субституент, поради което не могат да предявяват за защита чужди права.

Поради изложените съображения, първоинстанционното решение в частите, с които са разгледани и уважени исковете срещу „Меспродукт“ – ООД и „Ферт“ – ООД, е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Препис от въззивната жалба на ответника Д. е връчен на ищците В. Г. Т., Р. С. Ф., Е. С. Ц., Е. Т. Д., Л. Т. Р., А. П. Г., С. А. Д., А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л. – К., А. Я. Я.,

Р. Я. Я., В. В. С., А. В. С., чрез процесуален представител адв.Н.Божилова на 26.02.21г.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 12.03.21г. по пощата е подаден писмен отговор от процесуалният им представител адв. Божилова - Арабова. Такъв е подаден и от името на въззиваемата – ищец М. Д. Г., макар да е починала на 05.04.2013г. Отговорът е подаден и от името на наследниците на тази ищца - А. Г. Д., К. Г. Т., като със заявление вх.

№584/17.01.22г. – л.142, съдът е уведомен, че адв. Божилова – Арабова не разполага с представителна власт по отношение на тези страни. Поради това същите са призовавани в процеса на осн. чл.41, ал.1, вр. чл.43, ал.2 ГПК, съгл. Разпореждане №1000/28.03.22г. – (л.202).

В хода на въззивното производство на 08.03.22г. е починала въззиваемата – ищец В. Г. Т.. С протоколно опредЕ.ие от 04.07.22г. – л.217, е конституиран синът й С. С. К.; дъщеря й Е. С. Ц. е била изначално страна по делото, поради което не е конституирана с нарочен акт.

В хода на производството на 24.05.22г. е починал въззиваемия – ищец А. В. С.. С Определение №1605/06.07.22г. е конституирана дъщеря му Е. А. С..

Въззиваемите излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на Д.. Според въззиваемите, при извършено неправомерно унищожаване на чужди сгради и издигане на тяхно място незаконен строеж, съставлява смущаване на правото им на собственост. По делото били налични множество писмени доказателства и снимков материал, установяващи, че въззивникът и съдружника му са наели работници и са съборили 2 изградените в имота масивни сгради.

Препис от въззивната жалба на ответника Ч. е връчен на ищците, чрез адв.

Божирова – Арабова. В дадения им двуседмичен срок не е подаден писмен отговор.

Третите лица – помагачи Община Несебър и Държавата, представлявана от управителя на област с административен център Бургас, не представят писмен отговор на въззивните жалби.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и видно от представените удостоверения за наследници, ищците С.

С. К., Е. С. Ц., Р. С. Ф., Е. Т. Д., А. Г. Д. и К. Г. Т., са законни наследници на К. Т. Р., починал на *** в гр. Бургас; ищците А. П. Г., С. А. Д., А. К. К., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., Р.

Я. Я. и А. Я. Я., са законни наследници на М. А. М., починал на ***г. в гр.Бургас. Ищците В. В. С. и Е. А. С. са законни наследници на В. Ф. С., починал на ***г. в гр.София.

Наследодателите К. Т. Р., М. А. М. и В. Ф. С., в качеството си на съдружници в „В.Стумбов и Сие“, са били собственици на предприятие - мелница, маслобойна и петмезчийница, ведно с прилежащ терен, като сградите са на площ 351 кв. м., построени са в общинска земя от 666 кв.м., при граници: от четири страни - общинска земя в землището на местността „Фондовете“, която е идентична с м. „Теофановия кладенец“, предадено на Несебърския градски народен съвет, съставляващо поземлен имот с идентификатор № *** в гр.Несебър, със стар идентификатор 503, при съседи ***, ***, бивш УПИ III в кв. 5 по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м., при граници: от три страни - улици и УПИ II. Предприятието е било национализирано по силата на Закона за национализация на частните лица от 1948г. с Акт за завземане № 55/20.11.1950, видно от които държавни са станали: мелница, ахър, маслобойна, склад и 1500кв.м. незастроено дворно място.

Ищците твърдят, че по силата на „Закон за възстановяване собствеността върху отчуждените имоти“, собствеността на мелницата, маслобойната и петмезчийницата са възстановени на бившите собственици/респ.техните наследници/. На основание Заповед №33/18.03.1993г. на Кмета на Община Несебър посочените недвижими имоти са отписани от актовите книги за държавна собственост. По отношение на поземления имот не е проведена реституция и същият е останал държавна собственост.

Независимо от горното и от забраната за придобиване на държавни имоти на основание давностно владение, с нот.акт №45/18.10.2002г., том ІV, рег. № 3240, дело № 549/02г. по описа на нотариус с рег.№110 на НК, ПК „Юнона” – гр.Несебър (първоначално ответник по делото, по отношение на който същото е прекратено с влязло в сила Определение от 08.07.2011г. – л.41-45), е призната за собственик по давностно владение на УПИ III в кв. 5, по плана на гр. Несебър, урегулиран от 970 кв.м., при граници от три страни - улици и УПИ II, идентичен с ПИ № ***, *** на площ от 969 кв.м. за складова база със стар ИД № 503.

С договор за покупко – продажба, сключен с нот.акт № 145/31.07.2003г., том ІV, рег.№ 2594, дело № 684/03г. по описа на нотариус с рег.№ 110, ПК „Юнона“ е продала на „Екселенс – 95“ ООД, представлявано от К. Ч., описания имот. На 27.12.2005г. е издадено разрешение за строеж №263 в полза на „Екселенс – 95“ – ООД.

С нот.акт № 190/22.02.2006г., том І, рег.№ 978, дело № 183/2006г. по описа на нотариус с рег.№ 110 „Еселенс - 95“ ООД представлявано от К. Ч. е продало терена на „Меспродукт” ООД, представлявано от П. Д. Д.. Със Заповед №47/08.03.2006г. на Община Несебър, по постъпило искане от „Меспродукт“ – ООД, е извършена замяна на титуряра по разрешението за строежш. С протокол №6/29.03.2006г. е открита строителната площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа.

С нот.акт №2/25.05.2006г., том V, рег.№ 3465, дело №742/2006г. „Меспродукт” ООД, представлявано от П. Д. Д. го е продало на „Ферт” ООД представлявано от К. Ч..

На 18.06.2006г. Изпълнителният директор на СГКК-Бургас е издал заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Несебър, в която ищците не са били отразени като собственици на процесните сгради, поради което обжалвали заповедта. По повод горното с Решение № І-158/27.07.2007г. постановено по адм. дело № 1341 / 2006г. по описа на Окръжен съд - Бургас е отменена заповед № РД-183 46/18.06.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Несебър в частта, досежно сграда № 1 с предназначение „за складова база“ заснета в имот №***.

С решение от 05.07.1999г. и допълнително решение от 22.11.2000г., постановени по гр. д. № 1006/1996г. по описа на Окръжен съд - Бургас, оставено в сила с Решение № 22/04.05.2001г. по описа на Апелативен съд – Бургас, съпругата на втория ответник П. Ч., в качеството й на едноличен търговец и ПК „Юнона“, са осъдени да предадат на ищците владението върху недвижим имот, представляващ бивша маслодайна и петмезчийница, общо на застроена площ от 235 кв.м. и мястото на бившата мелница от 116 кв.м., построени в общинска земя от 666 кв.м., както и да им заплатят обезщетение за времето през което са били лишени от право на ползване на имота. Исковете против СД „Трио“ - гр. Несебър с ликвидатор вторият ответник - К. Ч. са отхвърлени.