Определение № 1478 от 06.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1478 гр. София, 06.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002100974 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Каргил България" ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Д., против решение № 3208 от 11.11.2022 г. по гр. д. № 2322/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.

Ответната страна Н. С. Л. чрез адв. М. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 3388 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 33477/2021 г. на Софийски районен съд, 177 състав (с допусната в същото по реда на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, съгласно постановеното по това дело решение № 4819 от 16.12.2021 г.) за уважаване на предявените от Н. С. Л. против „Каргил България" ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 410/13.04.2021 г. на работодателя, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ (поради системно неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила) и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа като „счетоводител" при ответника и за осъждането на последния да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер от 21 684. 36 лв. за периода от 13.04.2021 г. до 1

13.10.2021 г., ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е предпоставил наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е работел като счетоводител в предприятието на ответника и която правна връзка е прекратена поради дисциплинарното уволнение на първия. Нарушението на трудовата дисциплина, послужило като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е системно неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила като на посочените в заповедта за уволнение дати е извършено нарушение при счетоводното оформяне на там посочените документи. Това дисциплинарно провинение е обосновано с действия, предприети от работника в отклонение на утвърдени в предприятието процедури, приложими при осъществяване на счетоводните операции и относими към работния процес на ищеца (за Шотландия и Норвегия) с оглед заеманата длъжност. В тази връзка, инстанцията по същество е приела, че вътрешните правила (процедури), на които се е позовал работодателят за да проведе уволнението на ищеца (предвид твърдението, че като утвърдени те били задължителни за съобразяване при осчетоводяване на стопанските операции и документооборот за Шотландия и в процесите по обработка и контрол на фактурите в системата E. Share за Норвегия) не са приложими при осъществяване работата на последния и не могат да обусловят виновното неизпълнение на трудовите му задължения като предпоставка за дисциплинарно санкциониране чрез налагане на най-тежкото наказание. Посочил е, че няма данни за тяхното авторство, липсва информация от кого са съставени и обозначение на дружеството, в което са създадени и използвани, а също и че имат обвързваща сила за заетите в предприятието на ответника при полагането на наемен труд, вкл. и ищеца. Решаващият състав е установил също, че въпросните процедури за осчетоводяване на документите в Шотландия и Норвегия представляват изработени от служителка на екипа - К. С., за нейни лични нужди „помощни материали", съществуващи като текстови файл, позволяващ непрекъсната им промяна, които тази служителка по собствена инициатива е споделила в общото работно електронно пространство на екипа, обслужващ процесите в Норвегия и Шотландия. Това са лични записки на служителката К. С., за които е прието, че не са имали за работодателя характер на официални правила или насоки и не са били възприемани като такива - т.е. като вътрешен и задължителен за работата в предприятието на ответника акт. Направено е съждение, че нарушенията на трудовата дисциплина, за които ищецът е привлечен да отговаря дисциплинарно са останали недоказани от работодателя, комуто е доказателствената тежест да установи тези факти при условията на пълно и главно доказване. В обжалваното решение е прието, че предоставения от ответника на ищеца срок за депозиране на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ - в пределите от 2 часа (искането за представяне на обяснения е връчено на 13.04.2021 г., в 16 ч., а определеният в него краен срок за депозирането им е „до края на работния ден" - 18 ч. на 13.04.2021 г.) е твърде кратък предвид особеностите на случая: касае се за четири фактури, при обработката на които се сочи, че ищецът е извършил грубо и системно нарушение на утвърдени процедури за осчетоводяване на фактурите и процесите, 2 които са индивидуализирани в уволнителната заповед и в искането за даване на обяснения единствено с техните номера и дати, и представляват изключително малка част от множеството (с оглед данните, че работникът е осчетоводявал най - малко 500 фактури месечно) счетоводни операции, транзакции и действия, които при това отстоят във времето повече от един месец от датата на искането на обясненията (при датата на първото описано нарушение - 22.02.2021 г., обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ са поискани на 13.04.2021 г.).

Така времето за депозиране на писмените обяснения на привлечения към дисциплинарна отговорност работник е счетено за недостатъчно и е постановило в невъзможност лицето ведно с отказания достъп до системите на работодателя, ползването само на които би позволило на ищеца да се ориентира и изясни фактите от значение за случая) да изложи обмислен и мотивиран коментар за посочените в уволнителната заповед негови действия.

Според втората съдебна инстанция процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била само формално осъществена без да изпълни предназначението си като осигури на лицето възможност за защита в хода на дисциплинарното производство. Изтъкнато е също, че грешки при осчетоводяването на фактурите са допускани от целия екип, който е изпълнявал тази дейност (а не само от ищеца), както и че мениджърите на различни нива са знаели този факт.

Освен това, практика в предприятието на ответника е било тези грешки да не се възприемат като неизпълнение на възложената работа и/или неспазване на техническите и технологичните правила. Установено е, че е имало служители при ответника, които въпреки множество допускани грешки от подобно естество са получавали висока положителна оценка на годишното ревю (св. Т.). Прието е, че от посочените четири технически грешки на ищеца за работодателя не са настъпили неблагоприятни последици, както и че няма данни от грешките на всички членове на екипа, обслужващ процесите в Норвегия и Шотландия, само тези на ищеца да са създали възможност за злепоставяне на работодателя. Ето защо е обоснован извод за основателност на предявените искове - главен и акцесорни, поради което същите са уважени, а това е обусловило потвърждаване на първоинстанционното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са релевантни за изхода по делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните въпроси са със следното съдържание:

1. „Задължен ли е съдът да не излиза извън рамките на правния спор по делото и да не се произнася по невъведени в исковата молба възражения?";

2. „Длъжен ли е работодателят да уведоми служителя за образувано дисциплинарно производство, преди да поиска от него писмени обяснения? Следва ли страната да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна не оспорва?";

3. „Какви са критериите за преценка дали обясненията на служителя в рамките на дисциплинарно производство налагат обстойна проверка на минали събития и кога се приема, че нарушенията обхващат продължителен период от време?";

4. „Следва ли в резултат от дисциплинарните нарушения да са действително 3 настъпили негативни последици за работодателя и следва ли те да бъдат доказани или е достатъчно да се извърши разумна преценка дали от нарушенията биха могли да настъпят неблагоприятни последици за работодателя?"

Касаторът поддържа, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на IV г.о., решение № 156 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на I г.о. и решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на IV г.о. (по първото питане), решение № 270 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на IV г.о., решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на IV г.о. и решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на IV г.о. (по второто питане), решение № 53 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 2943/2017 г. на III г.о., решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV г.о., решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г. на IV г.о., решение № 330 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1220/2013 г. на IV г.о. и решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г. на IV г.о. (по третото питане), решение № 44 от 21.02.2018 г. по гр. д. № 2306/2017 г. на IV г.о., решение № 112 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 5348/2014 г. на III г.о., решение № 293 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 238/2011 г. на III г.о., решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на III г.о., решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на IV г.о., решение № 43 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2085/2017 г. на IV г.о., решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на IV г.о., решение № 389 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 282/2012 г. на IV г.о., решение № 284 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 559/2009 г. на III г.о., определение № 462 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 794/2017 г. на III г.о., решение № 1379/1999 г. на III г.о., решение № 379/2010 г. на III г.о. (по четвъртото питане).

Във връзка с поставените въпроси се твърди още, че е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото произнасянето от съда по тях би било от съществено значение за точното прилагане на закона.

Иска се достъп до касация и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение.

Първият поставен въпрос не формира основание за допустимост на обжалването. Той е свързан с пределите на съдебното произнасяне - със задължението на съда да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с твърденията за обстоятелствата, на които се основава иска - т.е. с основанието на исковата молба и нейния петитум (съдържанието на искането за съдебна защита) и да се произнесе по релевираните от страните възражения и доводи. Въпросът е релевантен, защото е обусловил произнасянето по материалноправния спор, с който съдилищата са били сезирани. Не се открива обаче поддържаното противоречие със сочената практика на ВКС, на която касаторът се позовава, т. е. отсъства допълнителният селективен критерий на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по спора за законността на уволнение като е формирал изводите си за неговата опороченост доколкото е приел за недоказани сочените от работодателя конкретни нарушения на трудовата дисциплина, съобразно твърдението на ищеца в тази насока, въведено като основание на иска. Ето защо, по този въпрос не следва да се допуска касационен контрол.