Протокол № 573 от 25.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 573 гр. Пазарджик, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора В. М. М.

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235200600725 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Подсъдимият-жалбоподател Д. В. И. се явява лично. За него се явява адв. С. М., преупълномощен от адв. С. М. – служебен защитник, с пълномощно, представено в днешното съдебно заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На страните се разясниха правата по НПК.

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.

ПРОКУРОР: Нямам доказателствени искания. Оспорвам жалбата.

АДВ. М.: Поддържам така подадената въззивна жалба срещу присъдата.

1

Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за събиране на доказателства и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Не постъпиха нови искания по доказателствата.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОР: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите присъдата на Районен съд – Пазарджик, с която е признат за виновен подс. Д. В. И. за виновен за извършено престъпление по чл. 209, , ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК като с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у С.Т. – кредитен консултант в И.А.М. АД и у Г.П. – кредитен супервайзер в „А*Б.“ ЕАД, че е лицето Д.Б., и с това е причинил имотна вреда съответно в размер на 650 лева на първото дружество и в размер на 560 лева на второто.

В тази насока са и събраните гласни доказателства по делото – показания на двете жени, пред които подсъдимият И. се е представил с името Д.Б.. По безспорен начин е установено, че лицето, за което той се е представил, е било с изгубена лична карта. Установено е, че А.М. е жената, която е завела подсъдимия Д. И. и го е свързала със служителките на съответните кредитни институции. И двете жени твърдят, че е имало сключен с него договор. Договорът с името Д.И. е подписан от него. Доказано е, че именно личната карта на Д.Б. е била в негово владение, посредством на която е успял да получи паричен заем в размер на 650 лева. Доказано е също така и това, че със същата лична карта се е представил и пред служителка в „А*Б.“ АД, и е сключил договор на името на Д.Б., като е закупил мобилен апарат „Нокиа“ и таблет. Ако едно лице отива и се легитимира с чужд документ за самоличност, въвежда в заблуждение служителите.

В този смисъл моля да потвърдите първоинстанционната присъда.

АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените присъдата на 2

Районен съд – Пазарджик № 35 от 20.04.2023 г. по НОХД № 1793/2022 г. в осъдителната й част, в която Д. В. И. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на една година и два месеца "лишаване от свобода", като постановена в нарушение на материалния закон, и необоснована, и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постановите нова, с която да признаете подзащитния ми за невиновен в извършване на твърдяното престъпление.

Считам, че от доказателствата, събрани по време на съдебното следствие и в частност свидетелските показания, не се доказа по несъмнен и категоричен начин повдигнатото обвинение срещу подзащитния ми.

Правилно първоинстанционният съд в мотивите си е възприел, че не се е установило по несъмнен начин, че И. е извършил действия, с които да въвежда в заблуждение свид. Зоя Давидова, че той е лицето Д.Б., поради което го е оправдал в тази част на обвинението.

В нарушение на материалния закон Районният съд е приел, че подзащитният ми за виновен в това да е възбудил заблуждение у С.Т. и Г.П., че е лицето Д.Б. с цел да набави имотна облага за себе си.

Предвид това, че по време на делото не се доказа по един несъмнен начин това обстоятелство, а именно: от показанията на С.Т. се установи, че тя не се е задълбочила в проверка на съответствието между снимката на личната карта, предоставена й от подсъдимия и него самия, а единствено се е задълбочила в отпускане на паричен заем с данните по личната карта на Д.Б..

Тя заявява: „Помня че той ми даде лична карта, но аз въобще не се загледах в снимката“. Свид. Т. не е извършила проверка на самоличността на подзащитния ми и личната карта, която й е представена. В показанията си тя казва още: „Казала съм, че по личната карта съм установила, че е същото лице, но сега заявявам, че снимка не съм гледала и не съм се заглеждала“. И още: „Аз приех, че това лице срещу мен е Д.Б. – лицето по личната карта.

Предложението в случая съм го попълнила от името на Д.Б., като това съм направила, защото това лице е по личната карта на адреса, който се сочеше. Не мога да кажа сега и не си спомням дали съм сверила снимката от личната карта – не съм се вглеждала“.

Предвид показанията на самата свидетелка Т., не считаме, че е заблуждение у самата нея, тъй като тя изобщо не е сверявала лицето на 3 подзащитния ми с това на личната карта. Не е възможно да е било налице заблуждение, при положение, че такова не е вменено у нея. По този начин считаме, че присъдата не може да се базира само на предположения.

Достоверността на доказателствата не е априорна, а се проверява при цялостна оценка. Не е налице умисъл у действията на моя подзащитен, тъй като той не е целял да въведе в заблуждение служителката С.Т., че той е лицето Д.Б.. Тя не се е поинтересувала кой действително е Д.Б., поради което считаме, че не е налице заблуждение за друга самоличност. Считаме, че това обстоятелство не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Присъдата не може да почива само на предположението, че е налице заблуждение, а трябва да бъде доказано обвинението. При така установената фактическа обстановка не се доказа, че е налице заблуждение у нея и по този начин твърдяното заблуждение не може да почива на нейните предположения.

Спрямо другата свидетелка Г.П. считаме обвинението за недоказано.

Лицето П. в своите показания заявява: „Не си спомням клиента или лицето, но по принцип да, проверява се снимката по личната карта. Не си спомням такова лице. На ден минават много клиенти. Според мен не е възможно да не съм проверила снимката на личната карта“.

Показанията на П. са лишени от убедителност по отношение на твърдението за проверка на самоличността на подсъдимия чрез съпоставяне на самото лице със снимката върху представената от него лична карта. По този начин, пак както по другото обвинение за заблуждение на Т., не е доказано, че съществува каквото и да е заблуждение у П..

Както се констатира от мотивите на присъдата, П. не е изпълнила задълженията си, което не може да бъде вменено като вина на подзащитния ми. За нея е било от значение да си сключи договора, като с тази цел явно не е проверила правилно документа за самоличност. Считаме, че при това положение Д. И. не е извършил целенасочени действия, с които да въведе в заблуждение Г.П. и С.Т. и няма как да се е формирала погрешна представа у тях двете, че той е лицето Д.Б.. Подзащитният ми по никакъв начин не е целял да въведе в заблуждение двете служителки, с които е сключил двата договора. Той не е бил наясно за липсата на контрол и проверка относно самоличността му, а така установената фактическа обстановка, която е довела до имуществените разпореждания на двете дружества е вследствие на 4 техните процедури и правила, чиято крайна цел е единствено сключването на съответния договор, поради което считаме, че от обективна и субективна страна Д. И. не е извършил фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.

Предвид така събраните доказателства, считаме обвинението за недоказано по несъмнен и категоричен начин и молим да отмените Присъда № 35 по НОХД 1793/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в осъдителната му част, с която подзащитният ми Д. И. е признат за виновен и осъден по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на една година и два месеца "лишаване от свобода", като постановена в нарушение на материалния закон и необоснована и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постановите нова, с която да признаете подзащитния ми за невиновен в твърдяното от прокуратурата престъпление. Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Д. И.: Нямам какво да добавя.

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Д. И.: Каквото каза адвоката ми, това да стане.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:50 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5