Решение № 55 от 20.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000539 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от "КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1" ЕООД, ЕИК 124701637, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 51 Б, ет.4 против решение № 155/27.04.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 791/2021г., с което са отхвърлени предявените от дружеството исковете против "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, гр. Варна с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 196 611.18 лева, представляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2018 г. по дебитно известие № 135/30.11.2018 г. към фактура № 134/12.11.2018 г. и на сумата от 58 273.40 лева обезщетение за забава върху главницата 196 611.18 лева за периода от 16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 51 985.29 лева, представляваща неизплатения остатък от цената за произведена и доставена електрическа енергия месец ноември 2018 г. по фактура № 136/30.11.2018 г., ведно с 15 407.84 лева обезщетение за забава 1 върху главницата за периода от 16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, заедно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.11.2021г. до окончателното им изплащане на задължението и с което дружеството е осъдено още да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна 11 028 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, поради което моли същото да бъде отменено в цялост и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Изложени са подробни аргументи, свеждащи се до твърдения за постановяване на решението в противоречие на Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е издадено в нарушение на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, а именно – при наличие на преюдициален спор предвид висящото производство по проверка на законосъобразността на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, което е предмет на касационно обжалване и не е влязло в сила. Решението е постановено и при нарушение на материалния закон, тъй като съдът изобщо не е приложил релевантната към настоящия спор материалноправна норма и не е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на производители от ВяЕЦ. Според него с това изменение не се въвеждат нови пазарни механизми или нова регламентация на пазара, още помалко се преуреждат съществуващите договори и пазарни практики, а количествата ел.енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий – НСПЕ, но без да се променят преференциалните цени. В този смисъл преференциалните цени, определени в т.8 и т.9 от Решение № Ц-10 остават непроменени и се прилагат, както са се прилагали преди изменението на ЗЕВИ от юли 2015г.

Неправилно са приложени последствията от отмяната на Решение СП1/31.07.2015г., липсва анализ по какъв начин тази отмяна се е отразила върху отношенията между страните.

НСПЕ по т.1-7 от Решение СП-1 е окончателно отменено с обратна сила и спрямо всички с решение на ВАС по адм.д.5284/18г. Съдът е пропуснал да вземе предвид този факт, като понататък само е констатирал, че има издадено Решение СП-5 и че то е обявено 2 за нищожно с решение, което още не е влязло в сила, но не е изследвал дали това решение има обвързваща сила и ефект по отношение на исковата претенция. Обжалваното решение е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като делото не е спряно до окончателното влизане в сила на Решение СП-5, нито пък съдът се е произнесъл по неговата валидност по реда на чл.17 ал.2 ГПК, а лаконично е оставил искането за това без разглеждане с мотива, че липсват конкретни доводи за незаконосъобразност, както и правен интерес. Решението е и необосновано, тъй като съдът не е разгледал съществуващата до момента на промените практика между страните по спора на прилагане и на двете точки на Решение Ц-10. Ако беше направил това съдът би стигнал до извода, че няма как да се разграничат различни видове електрически централи, работещи само в категорията до или само над 2 250 ефективни часа годишно.

Съдът не е обсъдил и факта, че отказът за плащане от страна на ответника се обосновава само и единствено с тълкуванието на НЕК. Невярна е констатацията на съда, че ВяЕЦ на ищеца сама се определя като работеща до 2 250часа. Още повече, че такава класификация на ВяЕЦ не съществува.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Третото лице-помагач на ответника НЕК, ЕАД изразява становище допустимост и неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД.

Ищецът „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК 124701637, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България No 51 Б, ет.4, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои претендира от ответника „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС Г, бул.“Владислав Варненчик“ No258 заплащане на дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник No 84/11.06.2009г., както следва: 196 611.18 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и 3 доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2018 г. по дебитно известие № 135/30.11.2018г. към фактура 134/12.11.2018г.; 58 273.40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба; 51 985.29 лева, представляваща неизплатен остатък от цената за произведена и доставена електроенергия за м.ноември 2018г. по фактура № 136/30.11.2018г.; както и 15 407.84 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия No ДУА-371/17.08.2007- 3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008 г., сключен между него и ответника. По силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия No 84/11.06.2009 г. с ответното дружество "ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ" АД (с предишно наименование „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД), произведената от ищеца електроенергия следвало да бъде изкупувана ежемесечно, на база издадени от него фактури, на цена, определена от ДКЕВР.

Съгласно чл.18 от договора цената за продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към датата на сключване на договора същата се определя от Решение No Ц-04/30.03.2009г. и е в размер на 189лв / МВч. без ДДС. Съгласно ал.4 след достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на електроцентралата, за следващите пълни ефективни годишни часове на работа до края на календарната година, цената е 172лв/МВч без ДДС.

След отмяната на ЗВАИБ и приемането на ЗЕВИ, считано от 03.05.2011г. и в изпълнение на чл.31 от ЗЕВИ преференциалната цена, приложима към договора през процесния период се определя с Решение Ц10/30.03.2011г. на ДКЕВР.

4

За месец октомври 2018 год. ищецът издал фактура No 133/31.10.2018 год. на стойност 27 524.76 лева с ДДС, с продажна цена за количеството от 121,819 MWh в размер на

188.29 лева/MWh, а именно преференциалната цена, дължима по т.8 от Решение Ц-010. Няма спор, че тази фактура е заплатена изцяло от ответника.

Ищецът е издал и фактура No

134/12.11.2018 г. с продажна цена от 12,71 лева/MWh., която също е заплатена от ответника изцяло. След като през м.ноември 2018г. ВяЕЦ достигнала 2 300 КВч НСПЕ, ищецът издал на ответника дебитно известие No 135/30.11.2018 г. към фактура No 134/12.11.2018 г. за сумата от 196 611.18 лева с ДДС, с което е коригирал продажната цена за излишък от балансиращ пазар до размера на преференциалната цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1. Ответникът не е заплатил сумата по Дебитното известие № 35 в размер на 196 611,18лв с ДДС.

За месец ноември 2018 г. ищецът издал фактура No 136/30.11.2018 г. на стойност 56 604.49 лева с ДДС, с продажна цена за количеството от 66,814 MWh в размер на 188.29 лева/MWh, а продажната цена за количеството 200,000 MWh е 172.95 лева/MWh. – дължима преференциална цена по т.9 от Решение Ц-10, след достигане на 2 250 часа ефективна работа. Страните не спорят, че ответникът е заплатил част от сумата по фактура No 136 в размер на 4 619.20 лева на ищеца, като остава дължима и незаплатена сумата от 51 985лв с ДДС.

Основният спорен между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, се свежда до цената, която следва да бъде заплатена за процесните количества електроенергия – дали това е преференциалната цена, определена с Решение Ц-10 на ДКЕВР или е цената за излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО, ЕАД по реда на ПТЕЕ. В тази връзка съдът съобрази следното :

Договорът за изкупуване на електроенергия от 2009г. е сключен по време на действие на ЗЕВИАЕИБ, който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид производство, определяни периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. На 03.05.2011г. влиза в сила ЗЕВИ, 5 параграф 7 ал.1 от ПЗР на който определя, че дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници запазват действието си, с преференциална цена за изкупуване действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая това е цената, определена с Решение Ц-10 на КЕВР. След влизане в сила на ЗЕВИ по тази преференциална цена е изкупувано цялото количество електроенергия, произведена от ищеца до изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ – ДВ бр.109/13г. в сила от 01.01.2014г., според което крайният снабдител има задължението за изкупуване на произведената от ВИ електроенергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители и електроразпределителни дружества.

С изменението на нормата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ /обн.ДВ бр.56 от 24.07.2015г./ се въвежда принципна промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник електрическа енергия. С това изменение законодателят вече ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи по вече замразените за този производител преференциални цени, а съответно остатъкът от производството, доколкото не е договорено за свободна доставка на други клиенти, може да бъде също изкупено от крайния снабдител и съответно доставено на обществения доставчик, но на много по-ниските цени за излишъци на балансиращия пазар.