Решение № 3305 от 15.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3305 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100508541 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 10439/04.06.2025 г., постановено по гр. д. № 60180/2024 г. по описа на СРС, 37 състав, е изменен размерът на издръжката, опредЕ. с Решение № 308948/23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 29025/2018 г. по описа на СРС, 37 състав, като И. В. М. е осъден да заплаща на непълнолетния И. И. М., чрез неговата майка и законен представител М. Л. И., месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 10.10.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и на непълнолетната Л. И. М., чрез нейната майка и законен представител М. Л. И., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 10.10.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 504 лв., както и сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В частта относно присъдената издръжка е допуснато 1 предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство - И. В. М., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която е допуснато увеличение на дължимата издръжка за двете деца над размера от 269,25 лв. до присъдените 350 лв. за непълнолетния И. И. М. и 300 лв. за непълнолетната Л. И. М.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, грешно и необосновано. Излага се становище че същото е недопустимо и нищожно поради липсата на процесуална легитимация на страните. Посочва че първоинстанционният съд не е събрал доказателства за възможността на въззивника да заплаща издръжка над минимално гарантираната по закон, както и че е постановил решението си при нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната част и определяне на издръжка в размера, признат с отговора на исковата молба, а именно – по 269,25 лв. за всяко от децата.

В хода на съдебното дирене въззивникът чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа въззивната си жалба, като моли за уважаването и.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни – непълнолетният И. И. М. и непълнолетната Л. И. М., действащи лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.

Л. И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

В хода на съдебното дирене въззиваемите чрез процесуалния си представител, заявяват, че поддържат заявеното в отговора становище, като пледират въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по изложените от тях съображения. Претендират сторените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което 2 същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивната проверка, очертан с подадената въззивна жалба, настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила в необжалваната му част, а именно относно увеличението на издръжката до размера от по 269,25 лв. месечно за всяко от децата, считано от 10.10.2024 г. до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба на непълнолетния И. И. М., роден на **** г., действащ лично и със съгласието на своята майка М. Л. И., и и от малолетната Л. И. М., родена на **** г., действаща чрез своята майка и законен представител М. Л. И., предявена срещу И. И. М., с която е предявен иск за увеличаване на издръжката на шщците, опредЕ. по силата на решение № 308948/23.12.2019г. постановено по гр. д. № 29025/2018г. по описа на СРС 37 състав. Поискано е увеличение от 150 лв. за всяко дете , като за непълнолетния И. да бъде увеличен размерът й на 350 лв., а за малолетната Л. да бъде увеличен размерът й на 300 лв.

Твърдели, че с Решение № 308948/23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 29025/2018 г. по описа на СРС, 37 състав, ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лв. за всяко от децата, като след определяне на издръжката били настъпили съществени изменения на обстоятелствата, съобразени при определянето й. Към момента на постановяване на решението ищците били с пет години по-малки, като едното все още не било ученик, а към момента на предявяване на иска и двамата ищци били ученици в прогимназиален етап и имали значително увеличени потребности, свързани както с образованието, така и с извънкласните им занимания. Твърдели още, че за периода от постановяване на решението през 2019 г. до предявяване на исковата молба били настъпили съществени изменения в социално-икономическите условия в страната, изразяващи се в увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост, както и в значително нарастване на разходите по отглеждането и образованието на децата. Поддържали, че майката полагала изцяло грижите за тях, като възможностите били ограничени предвид получаваното от нея ниско

3 трудово възнаграждение. Също така сочели, че заплащаната от ответника издръжка е под установения в закона минимум, а освен това баща им не участвал в поемането на допълнителни разходи, свързани с тях. По изложените съображения ищците претендирали увеличаване размера на присъдената издръжка от 150 лв. на 350 лв. месечно за непълнолетния И. И.

М. и от 150 лв. на 300 лв. месечно за малолетната Л. И. М., считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подал отговор на исковата молба, с който оспорил претендираното увеличение на издръжката. Поддържал, че редовно заплащал издръжката на децата и че не било налице основание за определяне на по-висок размер. Заявил, че бил съгласен да заплаща издръжка в размер на по 269,25 лв. месечно за всяко от децата При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

Ответникът И. В. М. е баща на И. И. М., роден на ****г. и Л. И. М., родена на **** г като с влязло в сила решение постановено гражданско дело № 29025/2018 г. по описа на СРС 37 състав е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 09.05.2017 г.

Районният съд приел, че от определяне на издръжката бил изминал значителен период от време – около пет години, през който децата пораснали и значително се увеличили техните потребности, свързани с храна, облекло, здравеопазване, образование и извънкласни дейности. Съдът отчел и настъпилите изменения в социално-икономическите условия в страната, довели до повишаване цените на стоките и услугите от първа необходимост.

По отношение възможностите на родителите първоинстанционният съд приел, че ответникът не работи по трудово правоотношение съобразно представените справки от НАП, но сам е заявил, че работи като преводач на свободна практика. Приел също, че същият е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, препятстващи възможността му да реализира доходи.

Отчел още, че ответникът живее в собствено жилище и няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца.

По отношение доходите на майката съдът установил, че същата е работила преди по трудово правоотношение, но към момента била в отпуск по майчинство за отглеждане на третото си дете.

4

Въз основа на така установените обстоятелства районният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 150 СК за изменение размера на издръжката, доколкото е налице трайно и съществено изменение както в нуждите на децата, така и в социално-икономическите условия, при които издръжката е била първоначално опредЕ.. Съдът съобразил и обстоятелството, че присъдената през 2019 г. издръжка е под минималния установен в закона размер. По тези съображения увеличил дължимата от ответника издръжка на 350 лв. месечно за непълнолетния И. И. М. и на 300 лв. месечно за малолетната Л. И. М., считано от 10.10.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд, макар да споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, намира, че следва да извърши допълнителен анализ на представените от страните писмени доказателства, а именно – удостоверения за раждане на непълнолетните И. М. и Л. М., решение по гражданско дело № 29025/2018 г. по описа на СРС 37 състав; справки от НАП и НОИ за доходите на родителите.

Анализът на тези доказателства сочи, че въззивникът И. В. М. е баща на И. И. М., роден на **** г. и Л. И. М., родена на **** г., а тяхна майка е М. Л.

И..

Към момента на определяне на първоначалния размер на издръжката от 150 лева, присъдена с решение с Решение № 308948/23.12.2019 г., постановено по гр. д. № 29025/2018 г. по описа на СРС, 37 състав, детето И. И. М. е било на 9 години, а Л. И. М. е била на 7 години, като тази издръжка е заплащана от бащата, считано от 09.05.2017 г. Към този момент минималната работна заплата за страната е в размер на 560 лева месечно. В решението не се съдържат констатации относно доходите на въззивника, като съда приел, че същият може да отделя средства за издръжката на малолетната си дъщеря в размер от 150 лева месечно, който приел да е близък до минимално установения в закона размер.

5

Към датата на подаване на исковата молба - 10.10.2024 г., както и към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, детето И. И. М. вече е навършило четиринадесет години и е ученик в осми клас в НПГПТО „М. В. Ломоносов“, специалност „Измервателна и организационна техника“ а Л. И. М. е навършила дванадесет години и се обучава в шести клас в 83 ОУ „Елин Пелин“. Към датата на завеждане на исковата молба през 2024 г., минималната работна заплата за страната е в размер на 933 лева, а към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд през 2025 г. – в размер на 1077 лева.

Първоинстанционният съд обосновано е приел че следва да бъдат отчетени и обичайните за деца на възрастта на И. и Л. потребности от средства за храна, облекло, учебни пособия, транспорт, здравеопазване, ежедневни битови нужди и участие в социална среда, приемайки, че необходимите средства за нормалното им отглеждане и развитие са значително увеличени спрямо момента на определяне на първоначалната издръжка, който извод настоящият съдебен състав споделя като съответстващ както на конкретно установените по делото обстоятелства, така и на обществено-икономическите условия към релевантния период.

От приетата по делото справка на НАП – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.04.2024 г. – 31.05.2025 г. се установява, че по отношение на бащата И. В. М. липсват данни за регистрирани трудови правоотношения и декларирани трудови доходи, като същият в съдебно заседание е заявил че работи като преводач на свободна практика. Същевременно от събраните по делото доказателства не се установява въззивникът да страда от заболяване или да е налице друга обективно съществуваща пречка, които да ограничават възможността му да полага труд и да реализира доходи или по някакъв начин да се отразяват върху неговата работоспособност. Установява се още, че същият е в трудоспособна възраст и няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца, както и че живее в собствено жилище. Също така, се установява, че същият е с висока квалификация (работи като преводач на свободна практика), позволяваща му да реализира постоянен доход в размер на поне средната за страната заплата.