Решение № 49 от 14.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Сандански, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200487 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. В. А., с ЕГН **********, с адрес в с. Д., общ. С., ул. „Б.“ № *****, срещу Наказателно постановление № 25-0339000509/14.05.2025г. , издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДВП - в размер на 50 /петдесет/ лева. На водача са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на наказателното постановление. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че водачът е бил с предпазен колан по време на движение.

Оспорва наказателното постановление и като незаконосъобразно, поради нарушение на процедурата по издаването на АУАН и НП, тъй като същите не съдържат задължителните по ЗАНН реквизити. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и се представлява от неговия защитник.

Административнонаказващият орган изпраща жалбата с придружително 1 писмо № 9166/13.10.2025г., с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районна прокуратура - Благоевград - ТО Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажира свой представител по делото и не изразява становище по спора.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 23.04.2025 година в 21.15 часа, в гр. Сандански, на ул. „Стефан Стамболов“ в посока ул. „Т. Каблешков“, в района на мотел „Ерос“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка и модел Ф. П., с рег. № ******, негова собственост. В тъмната част на денонощието е спрян за проверка от служители на автопатрул – св. В. и св. С.. Проверката е заснета с бодикамерите на проверяващите, записите от които, според писмо 10235/12.11.2025г. не са съхранени.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото са достатъчни, за да направи съдът своите правни изводи.

Вмененото нарушение не се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. При съвкупната преценка на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство не са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е 2 за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящия случай, производството е образувано въз основа на АУАН за нарушение, описано като такова по чл. 137а, ал. 1 – водач, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Доколкото в административнонаказателното производство, АУАН не служи като доказателство по делото и констатациите в същия следва да бъдат надлежно доказани, съдът не може да основава изводите си на същия, още повече когато те не се подкрепят от показанията на свидетелите – в случая актосъставителят и свидетелят по акта не сочат факти относно позицията на обезопасителния колан по време на движението на автомобила. Същите описват положението в автомобила след неговото спиране, което обаче не е съставемерно, тъй като при спрял автомобил ЗДВП не предвижда изискване за обезопасяване. В своя защита, жалбоподателят сочи, че когато е възприел проверяващите, е започнал да манипулира /изхвърлил е/ с телефона си в колата, а не с обезопасителния колан. Дори и тезата на жалбоподателя да се приеме за защитна, тя въвежда съмнение в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, което съмнение не бе разколебано при техния разпит.

Необходимо е да се посочи и друго – служителите на автопатрула са били оборудвани с бодикамери и в с.з. заявяват, че същите са работели и са заснели проверката. В случай, че се съставя АУАН, както и за надлежното доказване на констатациите по същия, необходимо е било записите да бъдат снети от актосъставителя и да бъдат приложени към доказателствата по административнонаказателната преписката при нейното предаване на административнонаказващия орган. Наказващият орган също е имал възможност да изиска тези записи. Като не е сторено това, допуснато е АУАН да не бъде подкрепен с необходимите и достатъчни доказателства. В с.з. също не се ангажираха такива. Изложеното, заедно с обстоятелството, че нарушението е констатирано в тъмната част на денонощието, както и предвид липсата на изрично възприемане на състоянието на водача по време на движение на автомобила от страна на служителите, води до извода за недоказаност на нарушението.

3

Предвид изложеното, съдът прави извода, че описаното в НП деяние не е намерило проявление в обективната действителност и че фактите по случая не са изяснени хронологично и еднопосочно.

Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно, Наказателно постановление № 25-0339-000509/14.05.2025г. , издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя А. В. А., с ЕГН **********, с адрес в с. Д., общ. С., ул. „Б.“ № ****, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДВП - в размер на 50/петдесет/ лева и са отнети и 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–Благоевград област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Сандански, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200487 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. В. А., с ЕГН **********, с адрес в с. Д., общ. С., ул. „Б.“ № *****, срещу Наказателно постановление № 25-0339000509/14.05.2025г. , издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДВП - в размер на 50 /петдесет/ лева. На водача са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на наказателното постановление. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че водачът е бил с предпазен колан по време на движение.

Оспорва наказателното постановление и като незаконосъобразно, поради нарушение на процедурата по издаването на АУАН и НП, тъй като същите не съдържат задължителните по ЗАНН реквизити. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и се представлява от неговия защитник.

Административнонаказващият орган изпраща жалбата с придружително 1 писмо № 9166/13.10.2025г., с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Районна прокуратура - Благоевград - ТО Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажира свой представител по делото и не изразява становище по спора.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 23.04.2025 година в 21.15 часа, в гр. Сандански, на ул. „Стефан Стамболов“ в посока ул. „Т. Каблешков“, в района на мотел „Ерос“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка и модел Ф. П., с рег. № ******, негова собственост. В тъмната част на денонощието е спрян за проверка от служители на автопатрул – св. В. и св. С.. Проверката е заснета с бодикамерите на проверяващите, записите от които, според писмо 10235/12.11.2025г. не са съхранени.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото са достатъчни, за да направи съдът своите правни изводи.

Вмененото нарушение не се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. При съвкупната преценка на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство не са доказани по категоричен и несъмнен начин.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е 2 за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В настоящия случай, производството е образувано въз основа на АУАН за нарушение, описано като такова по чл. 137а, ал. 1 – водач, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Доколкото в административнонаказателното производство, АУАН не служи като доказателство по делото и констатациите в същия следва да бъдат надлежно доказани, съдът не може да основава изводите си на същия, още повече когато те не се подкрепят от показанията на свидетелите – в случая актосъставителят и свидетелят по акта не сочат факти относно позицията на обезопасителния колан по време на движението на автомобила. Същите описват положението в автомобила след неговото спиране, което обаче не е съставемерно, тъй като при спрял автомобил ЗДВП не предвижда изискване за обезопасяване. В своя защита, жалбоподателят сочи, че когато е възприел проверяващите, е започнал да манипулира /изхвърлил е/ с телефона си в колата, а не с обезопасителния колан. Дори и тезата на жалбоподателя да се приеме за защитна, тя въвежда съмнение в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, което съмнение не бе разколебано при техния разпит.

Необходимо е да се посочи и друго – служителите на автопатрула са били оборудвани с бодикамери и в с.з. заявяват, че същите са работели и са заснели проверката. В случай, че се съставя АУАН, както и за надлежното доказване на констатациите по същия, необходимо е било записите да бъдат снети от актосъставителя и да бъдат приложени към доказателствата по административнонаказателната преписката при нейното предаване на административнонаказващия орган. Наказващият орган също е имал възможност да изиска тези записи. Като не е сторено това, допуснато е АУАН да не бъде подкрепен с необходимите и достатъчни доказателства. В с.з. също не се ангажираха такива. Изложеното, заедно с обстоятелството, че нарушението е констатирано в тъмната част на денонощието, както и предвид липсата на изрично възприемане на състоянието на водача по време на движение на автомобила от страна на служителите, води до извода за недоказаност на нарушението.