Решение № 3446 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3446 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100503961 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.435 във вр. чл. 432 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба вх. № 06264/06.03.2025г от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр.София, ЕИК 831094393 като длъжник по изп. дело № 20218580401229 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 с район на действие СГС против отказ, обективиран в съобщение от 18.02.2025 г., на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство. Моли съда да отмени отказа като незаконосъобразен и като противоречащ на представените от длъжника писмени доказателства. Заявява искане по чл.438 от ГПК за спиране на действията по изпълнителното дело до приключване на настоящото производство. претендира съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева.

Ответникът по частната жалба и взискател Министерство на земеделието и селското развитие на Република Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) – Румъния, Букурещ оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение.

В представените от ЧСИ мотиви е посочено, че подадената жалба е допустима, но е неоснователна, тъй като изпълнителното производство е 1 образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден след проведена екзекватура по реда на Регламент 44/2001 г., на Съвета на Европейския съюз, а не по Регламент 1215/2012г. /ЕС/ и при отчитане на нормите на чл.66 ал. 1 и 2 от Регламент 1215/2012г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и в срок, доколкото липсва удостоверена дата за получаване на отказа от жалбоподателя, поради което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за основателна, поради следното:

Пред СГС била подадена молба от Министерство на земеделието и селското развитие на Република Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) – Румъния, Букурещ на основание чл.623 от ГПК във вр.с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, с която се искало допускане на изпълнение на територията на Република България на Разпореждането (Заключението) от 19.04.2013г., постановено по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд Букурещ, Република Румъния, с което било разпоредено, че Агенцията за плащания и участие в земеделието (APIA) може да пристъпи към принудително изпълнение срещу "Първа инвестиционна банка" АД, Република България, на основание изпълнителния документ, представляващ банкова гаранция № 000LG-L-003539 от 24.09.2012г. за изплащане на сумата 278 192,60 евро, плюс разходите по изпълнението в размер на 22 402,58 румънски леи и се оторизира кредитора Агенцията за плащания и участие в земеделието (APIA) да пристъпи към принудително изпълнение на задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ и да й се издаде изпълнителен лист.

По молбата било образувано гр.дело № 4920/2014г по описа на СГС, І16 състав и с разпореждане от 09.06.2014г съдът оставил без уважение молбата за допускане на изпълнение на територията на РБългария.

Разпореждането било обжалвано и потвърдено с решение № 486/12.03.2015 г., постановено по гр. д. № 3427/2014 г. от Софийски 2 апелативен съд, 7-ми състав, допуснато до касационно обжалване и отменено с Решение № 325 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3166/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П.. Със същото решение съставът на ВКС решил спора по същество като допуснал принудително изпълнение на територията на Република България на Разпореждането (Заключението) от 19.04.2013г., постановено по дело №16498/299/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ, Република Румъния за посочените в него суми, на основание банкова гаранция № 000LG-L-003539 от 24.09.2012г.

Длъжникът "Първа инвестиционна банка" АД подал молба за отмяна и по нея, състав на І г. о. на ВКС, с решение № 82 от 2.08.2017 г. по гр. д. № 3156/2016 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отменил касационното решение и върнал делото за ново разглеждане на друг състав на ВКС, въз основа на представено пред него решение от 22.06.2016 г. на Съд в Букурещ, по гр. д. № 34100/229/2013 ІV гр. о., с което е анулирано принудителното изпълнение, което е предмет на изпълнително дело № ST 49/2013г на Кантората на съдебните изпълнители „Шкьопу и Тету“ и всички извършени по делото изпълнителни действия. За изясняване на възникналият спор относно действието на това решение според румънското право, била назначена експертиза. В своето заключение, вещото лице посочило, че решението от 22.06.2016 г. е окончателен акт, а съдържащият се в него текст:

„анулиране на принудителното изпълнение и на всички изпълнителни действия по изпълнителното дело" е равнозначно на отмяна на Разпореждането (аключението) от 19.04.2013 г.

С решение № 77 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3180/2017 г. на ІІІ г. о., ВКС е отменил решение № 486 от 12.03.2015 г. по в. гр. д. № 3427/2014 г. на АС – София и е върнал делото на друг състав от съда за събиране по надлежния ред на относимото за решаването на делото доказателство – решение № 2295 от 22.06.2016 г. на Съд в Букурещ, по гр. д. № 34100/229/2013.

При новото разглеждане на делото, образувано като в.гр.д. № 3679/2018г, съставът на САС е приел като доказателство решение № 2295 от 22.06.2016 г и по реда на чл. 3 и чл. 4 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите е изискал информация относно приложимите норми на гражданското процесуално право на Република Румъния относно започването на принудителното изпълнение - документи, 3 ред, основание за образуване, съдебен контрол, относно процесуалните възможности да спиране и за актовете, с които се произнася съда и тяхното обжалване, както и при какви условия се възобновява или прекратява спряно изпълнително производство от съдия изпълнител. След получен отговор от Министерство на правосъдието на Румъния и съвкупна преценка на всички доказателства по делото, САС постановил решение № 748 от 14.04.2020 г. по в.гр.д. № 3679/2018г., с което приел, че са изпълнени предпоставките по Регламент № 44/2001 за допускане изпълнение на чуждестранния съдебен акт, който не бил отменен с последващото постановено решение № 2295 от 22.06.2016 на РС – Букурещ, а също не била отменена и банковата гаранция.

Така постановеното решение на САС е обжалвано, но не е допуснато до касационно обжалване с окончателно Определение № 917 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2786/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова.

Предвид произнасянето на касационната инстанция, по гр.дело № 4920/2014 г. по описа на СГС, І-16 състав, на 14.06.2021 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на молителя по делото Министерство на земеделието и селското развитие на Република Румъния, издаването му било отбелязано на постановеното решение по в.гр.д. № 3679/2018г по описа на САС и въз основа на изпълнителния лист той образувал процесното изпълнително дело.

С молби от 04.02.2025 г. и 05.02.2025 г., длъжникът поискал от съдебния изпълнител да спре изпълнителното дело, въз основа на представените пред него решение и сертификат, а именно - Решение от 15.01.2025 г. по дело № 775/299/2025г на Районен съд- Букурещ, с което съдът в Румъния допуска спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело в Република Румъния, тъй като липсва изпълнително основание изпълнителните действия били обявени за незаконосъобразни, поради това, че Банкова гаранция № 000 LG- L-003539/24.09.2012, въз основа на която било образувано изпълнителното дело в Република Румъния, била обявена за негоден изпълнителен титул, а именно тази банкова гаранция, посочва жалбоподателя, била основанието за образуване на изпълнителното делото пред ЧСИ Д..

Длъжникът представил и удостоверение (сертификат) по Регламент №1215/2012, с което удостоверил изпълняемостта на решението на Районен 4 съд- Букурещ на територията на България.

Съдебният изпълнител отказал спирането като се позовал на приложимост на Регламент 44/2001г, а не на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-долу Регламент 1215) и изложил мотиви, че той не може да преразгледа изпълнителното основание, което вече било установено да е налице с постановени съдебни решения в РБългария.

Жалбоподателят не е съгласен с изложеното, защото според него приложим е именно Регламент (ЕС) № 1215/2012, тъй като съдебният акт на Районен съд- Букурещ е постановен през 2025г и към този момент Регламент (ЕС) № 1215/2012 действа. Изрично било предвидено за Регламент (ЕО) № 44/2001, в сега действащия чл. 66, § 1 и §2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 от 12 декември 2012 г, че последният се прилага към съдебни решения, постановени в производства, образувани на и след 10.01.2015 г., към автентични актове, формално съставени или вписани и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени на или след 10.01.2015 г., а спрямо предхождащите тази дата се прилагал предходния Регламент (ЕО) № 44/2001.

Текстът на чл.39 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 установявал пряка изпълняемост на съдебните решения по граждански и търговски дела, постановени в друга държава членка, без да е необходимо провеждането на друга предварителна процедура, а изпълняемостта на акта се установявала от държавата членка по изпълнението въз основа на документите по чл. 42, представени от длъжника пред ЧСИ а) препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му и б) удостоверение, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност.

При изпълнение на тези условия, съдебното решение, постановено в друга държава членка се счита за пряко изпълнително основание в Република България на основание чл. 622а, ал. 1 от ГПК, приложим в изпълнителния процес по силата на чл. 432, т. 7 от ГПК и поради непосредственото действие 5 на Регламента, съгласно чл. 288 от ДФЕС.

Според жалбоподателя ЧСИ Д. неправилно приела, че след като изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство пред нея е издаден по процедура по Регламент 44/2001, то представените сега от длъжника документи са негодно основание за спиране на изпълнението – установявало се от решението, по което е постановено спиране на изпълнението в Република Румъния, че е издадено по дело № 773/299/2025г на Районен съд - Букурещ, тоест производството, по което е постановено спиране е инициирано през текущата година и към него, респективно към признаването му в РБългария, се прилагал Регламент (ЕС) № 1215/2012. Видно било от представения заверен и легализиран превод на решението, че съдът бил постановил спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело в Румъния, образувано на основание Банкова гаранция № 000 LG-L-003539/24.09.2012, която стояла в основата и на процесното дело по описа на ЧСИ Д..

Позовава се на чл. 38, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 съгласно който органът, пред който се прави позоваването на съдебното решение, постановено в друга държава - членка, може да спре изцяло или частично производството, ако съдебното решение се оспорва в държавата-членка по произход, на основание чл. 44, § 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, компетентният орган по изпълнението в сезираната държава-членка спира изпълнителното производство, ако изпълнителната сила на съдебното решение е спряна в държавата-членка по произход и това бил и настоящият случай.

Продължава, че постановените в Република Румъния съдебни решения били окончателни и въз основа на действащия Румънски граждански процесуален кодекс се считали за отменени и принудителното изпълнение и всички актове по него и били обявени за невалидни (нищожни) и лишени от какъвто и да било ефект ех tunc, т.е. със задна дата от момента на издаването и имали действие също и за в бъдеще, което означавало, че страните се намирали в правното положение преди започване на изпълнителното производство, т.е. към 07.03.2013 г.