Решение № 5794 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5794 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100508109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 90/03.01.2024 г., постановено по гр.д. № 40388/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, са отхвърлени предявените от К. С. М., ЕГН **********, срещу В. В. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7730 лв. – неизпълнено задължение по сключен договор за заем, преведени, както следва: 2730 лв. на 02.11.2017 г., 2000 лв. на 14.11.2017 г. и 3000 лв. на 27.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на искова молба – 27.07.2022 г., до окончателно изплащане, както и предявените при условията на евентуалност искове от К. С. М., ЕГН **********, срещу В. В.

Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.

240 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7730 лв. – връщане на даденото по развален договор за заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на искова молба – 27.07.2022 г., до окончателно изплащане.

С решението не са разпределяни разноски.

1

По делото е постановено и Определение № 12343/21.03.2024 г. по гр.д. № 40388/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, с което е оставено без разглеждане искането на въззиваемия ответник за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба ищеца в първоинстанционното производство – К. С. М.. от

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност, неправомерност, неправилност и несправедливост на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че е предоставил в заем пари с три отделни превода по сметка на ответника въззиваем, който въпреки многократни покани за връщане не е погасил задълженията си към въззивника ищец. Излага съображения, че не е установено на какво основание ответникът въззиваем е получил процесните суми. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде уважен искът. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, нестрадащо от пороци. Излага съображения, че ищецът не е доказал фактите, които твърди. Оспорва сумите да са предадени на въззиваемия ответник по договор за заем. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 3 ГПК е постъпила и частна жалба срещу Определение № 12343/21.03.2024 г. по гр.д. № 40388/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, с която е оспорено цитираното определение като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Жалбоподателят излага подробни съображения, че по първоинстанционното дело е представен списък с разноски, както и че са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение. Така мотивиран, моли обжалваното определение да бъде отменено и първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото 2 доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 27.07.2022 г., с която ищецът К. С. М., ЕГН **********, е предявил срещу В. В. Н., ЕГН **********, главни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7730 лв., представляваща неизпълнени задължения за връщане на суми по сключени договори за заем, както следва: за 2730 лв. на 02.11.2017 г., за 2000 лв. на 14.11.2017 г. и за 3000 лв. на 27.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на искова молба – 27.07.2022 г., до окончателно изплащане, както и предявените при условията на евентуалност обективно кумулативно съединени осъдителни искове от К. С. М., ЕГН **********, срещу В. В. Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7730 лв. – връщане на даденото по развалени договори за заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на искова молба – 27.07.2022 г., до окончателно изплащане.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в 3 собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за заем за потребление е реален договор. Елемент от фактическия състав на същия е предаването на вещите от заемодателя на заемателя. Това означава, че договорът се счита за сключен не с постигането на съгласие между двете страни, а едва когато въз основа на това съгласие бъдат предадени съответните заместими вещи в собственост на заемателя.

Договорът е неформален, а в тежест на заемодателя е да установи при пълно и главно доказване както наличието на съгласие за сключване на договор за заем, така и реалното предаване на заместимите вещи.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай са предявени три главни иска в условията на обективно кумулативно съединяване. Това е така, тъй като до предаването на съответната сума в заем фактическият състав на договора за заем е незавършен. Когато сумата премине в патримониума на заемателя, тогава договорът за заем се счита за сключен. В исковата молба изрично е посочено, че договорите за заем са три, всеки от съответната дата, на която е предадена сума на ответника. Следователно предявените искове по чл. 240, ал.

1 ЗЗД са три и са за връщане на сумата от 2730 лв. по договор за заем от 02.11.2017 г., на сумата от 2000 лв. по договор за заем от 14.11.2017 г. и на сумата от 3000 лв. по договор за заем от 27.11.2017 г.

Предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД също са в условията на обективно кумулативно съединяване – по трите развалени договора за заем съответно от 02.11.2017 г., 14.11.2017 г. и 27.11.2017 г.

Предявените главни искове са основателни, когато при условията на пълно и главно доказване ищецът установи, че с ответника са сключили договори за заем от 02.11.2017 г., 14.11.2017 г. и 27.11.2017 г. с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на които ищецът е предал на ответника в собственост пари или други заместими вещи, а ответникът е поел задължение да върне предоставената му парична сума.

По предявените в условията на евентуалност искове за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че са възникнали валидни договори за заем от 02.11.2017 г., 4

14.11.2017 г. и 27.11.2017 г. с посоченото в исковата молба съдържание, предаване в собственост на уговорените заемни суми, както и отпадане на правното основание – разваляне на договора за изработка.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че съществува основание за задържане на платената сума.

По делото не се спори, установява се от представените доказателства и е отделено за безспорно с определението по чл. 140 ГПК от съда, че суми в размер на 2730 лв., 2000 лв. и 3000 лв. са преведени по банкова сметка на ответника съответно на 02.11.2017 г., 14.11.2017 г. и 27.11.2017 г. (л. 8 от делото на СРС).

Спорният по делото въпрос е на какво основание са преведени тези суми – договори за заем или във връзка с организирани от ответника екскурзии.

Както бе посочено по-горе договорът за заем е реален и неформален.

Реалният характер на договора за заем означава, че предоставената сума представлява съществен елемент на договора, а установяването на предаването със задължението за връщане от заемателя представлява доказване на договора. Доказването на договора може да стане с всички допустими от ГПК доказателствени средства, включително със свидетелски показания при спазване на ограниченията на чл. 164 ГПК – така напр.

Решение № 50272 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 873 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

В настоящия случай се твърди наличие на три договора за заем, със стойност на всеки от които под 5000 лв., поради което свидетелските показания за установяване на всички елементи от фактическия състав са допустими.

От показанията на свидетеля Л.М. – съпруга на ищеца, първоинстанционният съд е установил, че ответникът е кръстник на двете внучки, а партньорът на малката дъщеря работил във фирмата на В. Н.. В годините отношенията с ответника били близки, ходели на гости в дома му, познавали и майка му. Когато ходели на екскурзии, предвид близките отношения, винаги му плащали на ръка. Свидетелят М.а не си спомня да е искан някога платежен документ. С ответника пътували на екскурзии до Израел, Египет и Италия. Не помни случай, в който да са плащали на В. Н. за 5 екскурзия по банков път. Знае, че В. Н. имал финансови проблеми и е взимал пари назаем от други хора. От своя съпруг разбрала, че последният му е превел в заем парични суми през 2017 г. в размер на 3000 лв., 2000 лв. и 2700 лв.

Районният съд правилно е посочил, че с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК, като само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Въззивният съд споделя тази практика на ВКС, обективирана в Решение № 118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и др.

От показанията на свидетеля Г.Ф. – посочен от ответника, първоинстанционният съд е установил, че ищецът и съпругата му, заедно с една от внучките им, са участвали в организирана от ответника екскурзия в Египет в периода от 02.11.2018 г. до 16.11.2018 г., където посетили близо 16 обекта. Ф. платила за екскурзията предварително през м. ноември 2017 г.

Заплатила сумата от 2500 лева за един човек, плащането било извършено в брой в офиса на В. Н. на бул. „Витоша“ срещу разписка, сключили и договор за пътуването в качеството на физически лица. В Египет били заедно с В. Н., К. М., съпругата му и една от внучките му. На самата екскурзия, свидетелят Ф. разбрала, че г-н М. и г-н К.ов са в близки отношения, че г-н Н. е кръстник на внучките на г-н М. и че неговият зет е работил в туроператорската фирма на гн Н..

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

С определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да докаже сключването на договор за заем, предоставяне на сумата и настъпил падеж на задължението на ответника за връщане. Посочено е също, че за тези обстоятелства ищецът не сочи доказателства. За доказване на основанието за предадените суми ищецът е ангажирал единствено свидетелски показания на св. М.а. От същите обаче не се установява категорично безспорно предадените на ответника на 02.11.2017 6 г., 14.11.2017 г. и 27.11.2017 г. суми да са били във връзка с договори за заем от същите дати, както е посочено в исковата молба.