Решение № 718 от 19.04.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№718 гр. Пловдив,19.04.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря

Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 919 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалбата на Р.С.П. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-173 от 21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на П. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-223 от 31.03.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.

Производството се разглежда повторно след връщането му от ВАС за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд с Решение № 3109/04.04.2022 г. по адм. дело №11239/2021 г. със задължителни указания по събиране и оценка на доказателствата.

Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв.К., моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Твърди се, че оспореното решение е постановено в нарушение на административните правила и материалния закон, като административният орган се е позовал на липсата на предложение за категоризиране на труда в документите, издадени от осигурителя, без да събере доказателства за мястото на полагане на труда, характера му, трудовите функции, вредните въздействие и пр. и без да изясни тези въпроси с експертиза. Сочи се, че преценка относно категорията труд е правена единствено по условията на т.66Б от ПКТП, но не и по т.6л, т.53б, т.67 от ПКТП /отм./ Претендира се присъждане на деловодни разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответната по жалбата страна

Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата, като в съдебно заседание, както и с подробно писмено становище, моли за отхвърляне на същата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се против размера на претендираното адвокатско възнаграждение. В становището се излагат съображения относно липса на основания за категоризиране труда на П., положен на длъжност „технолог“ и „водещ специалист по ремонта“ в „Авионамс“ АД Пловдив в категория различна от трета, тъй като не е в обхвата на разпоредбите на раздел първи, втори и четвърти от ПКТП /отм./, респективно не попада в нормите на НКТП. Възразява се да бъдат кредитирани събраните гласни доказателства и приетата по делото техническа експертиза.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление № 2113-15-3797/09.10.2020 г., към което приложил копие от трудова книжка, удостоверения от „Авионамс“ АД Пловдив, заповеди на директора на авиоремонтен завод – Пловдив, жалбоподателят П. направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. Към датата на подаване на заявлението П. имал навършена възраст 53 години 06 месеца и 1 ден. С Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-223/31.03.2021 г. на Ръководител на Пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, въз основа на събраните по административната преписка документи, на жалбоподателя било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му. Счетено било, че същият няма 10 години осигурителен стаж от първа категория, предвид изискването по чл.69, ал.1 и 5 от КСО през 2020 г. мъжете да придобиват право на пенсия при навършена възраст 53 години и шест месеца и придобит осигурителен стаж най-малко 10 години от първа категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта най-малко 100, ако не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО или са променили осигуряването си по чл.4в от КСО. С разпореждането бил зачетен стаж от първа категория в размер на 03г., 10 мес. и 16 дни за длъжността „монтьор на авиационна техника“ в МРЗ „Георги Д.“ / бивше наименование на „Авионамс“ АД/ за времето от 15.01.1988 г. до 30.11.1991 г. и осигурителен стаж от трета категория 30 г., 03 месеца и 17 дни. Посочено било съдържанието на разпоредбата на чл.66б от ПКТП /отм./, като такава, обхващаща труда на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника, като било заключено, че осигурителният стаж на П., положен в „Авионамс“ АД в периода от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. вече на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г., се зачита за трета категория, тъй като не се обхваща от разпоредбите на раздели първи, втори и четвърти от отменения ПКТП. Разпореждането за отказ било обжалвано от страна на жалбоподателя по административен ред, като с Решение № 2153-15-173 от 21.05.2021 г. жалбата му била отхвърлена. Като мотиви към решението си решаващият административен орган посочил, че осигурителният стаж на П. в „Авионамс“ АД от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжността „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжността „водещ специалист по ремонта“ се зачита за трета категория, тъй като не се обхваща от разпоредбите в раздел първи, втори и четвърти на отменения ПКТП и НКТП в сила от 01.01.2000 г.

Посочено било, че съгласно чл.70 от ПКТП /отм./ за стаж, положен до 31.12.1999 г., законодателят е делегирал права на предприятия, фирми и организации да посочват съответната точка и буква от ПКТП / отм./, по която предлагат да се зачете трудът, а категоризирането на труда се осъществява от ТП на НОИ въз основа на трудовата книжка или удостоверения за трудов стаж, като се спазват разпоредбите на ПКТП /отм./, като документите се издават от съответното предприятие въз основа на първичната отчетна документация, доказваща работа при определени условия в заводи, цехове, обекти или работни места. Отразено било, че в представената от жалбоподателя трудова книжка липсва предложение на осигурителя за зачитане на положения стаж от категория, различна от трета. Въз основа и на цитираното съдържание на чл.66б от ПКТП /отм./ било заключено, че няма основание за зачитане на категория, различна от трета, на осигурителния стаж за периода 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г. на длъжност „технолог“ и от 01.11.2004 г. до 13.09.2006 г. на длъжността „водещ специалист по ремонта“, положен в „Авионамс“ АД и въз основа на представените документи този стаж правилно бил зачетен за трета категория, поради което и правилно било отказано отпускането на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на осигурителен стаж от първа категория 10 години.

Жалбоподателят оспорил това решение на

Директор на ТП на НОИ Пловдив пред Административен съд Пловдив, като с решение № 1774/05.10.2021 г. по адм. дело № 1567/2021 г. жалбата му била отхвърлена. С решение № 3109/04.04.2022 г. по адм. дело № 11239/2021 г. на ВАС това решение на административния съд било отменено, като делото било върнато за ново разглеждане на същия съд с указания по установяване фактите, по които съществува спор, а именно за категорията на труда, положен на длъжностите „технолог“ и „водещ специалист по ремонта“, чрез установяване естеството на трудовите функции, точното място на полагане на труда и вредните въздействия на работната среда посредством разпит на свидетели и назначаване на техническа експертиза.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда обаче е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело до необоснованост на акта, независимо от изложените в него мотиви и разгледано по същество, съдът счита, че решението е постановено и в несъответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене след изпълнение на задължителните указания на ВАС по събиране и оценка на доказателствата. Съдът в тази връзка кредитира като цяло свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които се установяват конкретни данни за точното място на полагане на труда от страна на жалбоподателя и конкретно на длъжността му „технолог“ касателно спорния период от време от 01.12.1991 г. до 01.11.2004 г., за който отчасти /до 31.12.1999 г./ е приложим отменения ПКТП, както и спецификите на ежедневно извършваната работа на тази длъжност и съответните специфични условия на работната среда, включително и източниците на различни вредни въздействия.

Действително, съгласно чл.104, ал.10 от КСО категорията на труд не може да се доказва със свидетелски показания. С такива обаче, могат да се доказват мястото, естеството на изпълняваната работа, условията на полагане на труда и всякакви други обстоятелства, от които вече би могъл да се направи правен извод относно категорията на полагания труд /в подобен смисъл е трайната практика на ВАС по въпроса, обективирана напр. в Решение № 7822/2007 г. по адм. дело № 1368/2007 г., Решение № 15517/2014 г. по адм. дело № 8391/2014 г., Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. и др./. В тази насока и съдът не приема като основателно възражението на ответника относно недопустимост на свидетелски показания в конкретния случай, още повече, че в част от събраните писмени доказателства, съответно в част от документите по чл.40, ал.1 от НПОС, не е налице вписване на категорията на труда по удостоверения осигурителен стаж, което е прието и в оспореното решение, а и е налице изрично указание на ВАС в отменителното му решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, за събиране на гласни доказателства. Освен това, както е посочено и в цитираното Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. на ВАС, специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност и които характеризират осигурителния му стаж като такъв от съответна категория, не са част от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж и затова е допустимо те да се установят със свидетелски показания.

Кредитира се и заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит, след извършена задълбочена проверка и на място при осигурителя и по относимата документация и според съда заключението на същата е компетентно и незаинтересовано. Последното дава отговори на конкретни въпроси относно спецификите и вредностите при извършване на трудовата дейност на процесните длъжности „технолог“ и „водещ специалист по ремонта“, заемани от жалбоподателя, както и конкретните дейности, включени в съдържанието на същите, задълженията и отговорностите, които обстоятелства също са пряко относими към извършване оценка относно категорията на полагания труд.

Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1 вр. с ал.5 от КСО, както и чл.18б от НПОС, през 2020 г. мъжете, които са навършили възраст 53 години и шест месеца и имат придобит най-малко 10 години стаж от първа категория, съответно сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малко от 100 / по ал.1 на чл.69б/, придобиват право на пенсия, при условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, или са променили осигуряването си по чл.4в от КСО. Следва да се има предвид, че основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.