Решение № 345 от 04.12.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 345 гр.Пловдив, 04.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…четиринадесети ноември…през…две хиляди и осемнадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Цветелина Георгиева при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №557 по описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №395/09.07.2018г., постановено по търг. д. №91/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, „З.“ АД, ЕИК *е осъдено да заплати на „В.П.“ АД, ЕИК *сумата от 14 755лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпила между 07. и 08.09.2017г. кражба на М. *с рег. № *по договор за имуществено застраховане „Каско МПС“, сключен със застрахователна полица №*/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2018г. до окончателното й заплащане; сумата от 25 254.50лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпила между 07. и 08.2017г. кражба на багер К.с рег. № *по договор за имуществено застраховане „Каско МПС“, сключен със застрахователна полица №*/02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3330.67лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производството.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „З.“ АД.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Позовава се и на недопустимост решението, тъй като е нарушена родовата подсъдност, регламентирана в чл.104, т.4 от ГПК, доколкото единият от обективно съединените искове е с цена под 25 000лв. Развити са подробни съображения, съдържащи анализ на изведените от първоинстанционния съд изводи относно липсата на предпоставките застрахователят да откаже, респективно да намали застрахователното обезщетение, когато в откраднато превозно средство е оставено свидетелство – част II и приложението на Наредба №I-45/24.03.2000г. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник - жалбата „В.П.“ АД, в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, оспорва изцяло въззивната жалба. Не представя нови доказателства. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ. Наведените във въззивната жалба възражения за недопустимост на същото, поради нарушаване родовата подсъдност, регламентирана в чл.104, т.4 от ГПК, с оглед цената на единия от обективно съединените искове, са неоснователни и не намират опора в разпоредбата на чл.104, ал.6 от ГПК, съгласно която, на окръжен съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство, както и при съобразяване разпоредбата на чл.270 ал.4 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема страна в настоящето – „В.П.“ АД се позовава на договорни отношение с ответника „З.“ АД, произтичащи от договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № * със срок на застраховката от 00:00 часа на 05.03.2017г. до 24:00 часа на 04.03.2018г. и предмет 28 бр. МПС (строителни машини), индивидуализирани в списък, представляващ неразделна част от застрахователната полица.

Застрахованото имущество включва две машини: М. *с рег. №*и рама № *+, двигател № *с договорена застрахователна стойност в размер на 29 808 лв. и багер К.-* с рег. № *и рама №*, двигател № * с договорена застрахователна стойност в размер на 52 164лв. Позовава се на настъпило застрахователно събитие - през нощта на 07-ми срещу 8-ми септември 2017г. минибагерът и багерът били противозаконно отнети от владението на дружеството-ищец, за което бил подаден сигнал за извършена кражба в РУ – Б.. По случая било образувано ДП № 69/2017г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от ГПК, което било спряно с постановление на районния прокурор от 01.11.2017г. на основание чл. 199 във вр. чл. 244, ал.

1, т. 2 от НПК. За настъпилото застрахователно събитие ответникът бил уведомен на 09.09.2017г., като са заведени две щети: №* относно минибагера и №1* относно багера. На 12.12.2017г. ищецът бил уведомен по електронен път от застрахователят, че към момента на настъпване на застрахователното събитие II-рата част на свидетелствата за регистрация са били оставени в превозните средства, което съставлява нарушение на т. 11.1.4 от общите условия на ответното дружество, поради което и във връзка с т. 12.6, застрахователят имал право да откаже изцяло или частично плащане на обезщетение. В този смисъл било определено изплатено застрапователно обезщетение в размер на 50% от договорената застрахователна стойност на двете машини и по-точно: по щета № *относно М. - сумата от 14 755лв., а по щета № 1* относно багер К.- сумата от 25 254,50лв., преведено по сметка на ищеца на 15.12.2017г. Считайки, че отказът на ответното дружество да изплати обезщетение в пълен размер е в нарушение на разпоредбите на чл.395 и чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, ищецът е предявил иск срещу застрахователя за сумата от 14 755лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпила между 07-ми и 8-ми септември 2017г. кражба на М. с рег. №*и сумата от 25 254,50лв., представляваща дължимо обезщетение за настъпила на 7-ми срещу 8-ми септември 2017г. кражба на багер К.с рег.

№*или общо сумата от 40 009,50лв., на основание договора за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица №* от 02.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът „З.“ АД оспорва така предявените искове. Не оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане, както и факта на настъпилото застрахователно събитие – кражба на описаните в исковата молба машини и на посочената дата. Възраженията по основателността на иска се свеждат до изключенията, освобождаващи застрахователя от отговорност, визирани в т. 6.5.19 от ОУ, съгласно която в случай на риск от кражба или грабеж, застрахователят не изплаща обезщетение, ако застрахованото МПС е оставено с ключове, дистанционно за сигнало-охранителна система и/или оригинални документи на превозното средство, оставени вътре (например свидетелство за регистрация част I и II ). Конкретно соченото неизпълнение от страна на застрахования е, че оригинален документ - свидетелство – част

II „малък талон“, са се намирали в кабините на двете

МПС-та към момента на противозаконното им отнемане – съгласно отразеното от застрахования в предоставения му от застрахователя въпросник. В тази връзка се позовава и на нарушение на чл.395 ал.4 от КЗ.

След преценка на депозираните доказателства, касаещи предмета на спора, доводите на страните и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, настоящата инстанция намира за установено следното:

Безспорно в първоинстанционното производство и в настоящето е наличието на валидно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за имуществено застраховане, обективирано в Застрахователна полица №*/02.03.2018г. и предмет 28 бр. МПС (строителни машини), посочени в списък, представляващ неразделна част от застрахователната полица. Не е спорен и фактът на настъпило на 07-ми срещу 8-ми септември 2017г. застрахователно събитие по смисъла на т.5.1.3 от Общите условия по застраховка „„Каско“ на моторни превозни средства“ – кражба на две от застрахованите вещи - М. *с рег. №*и рама № *+, двигател № *с договорена застрахователна стойност в размер на 29 808лв. и багер К.-* с рег. № *и рама №*, двигател № * с договорена застрахователна стойност в размер на 52 164лв. Не е спорен и фактът, че застрахованото лице е уведомило в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - на 09.09.2017г., като са заведени две щети: №* относно минибагера и №1* относно багера, както и че застрахователят е определил и изплатил по сметка на застрахования, на 15.12.2017г., застрахователно обезщетение в размер на 50% от договорената застрахователна стойност на двете машини: по щета № *относно М. - сумата от 14 755лв., а по щета № 1* относно багер К.- сумата от 25 254,50лв.

В полученото от ищеца по електронен път на 12.12.2017г. уведомление застрахователят е аргументирал отказа си за заплащане на пълната застрахователна стойност с факта, че към момента на настъпване на застрахователното събитие II-рата част на свидетелството за регистрация са били оставени в превозните средства. В тази връзка се е позовал на нарушение на т. 11.1.4 от Общите условия и на правото си по т. 12.6 от същите да откаже изцяло или частично плащане на обезщетение. Мотивите за отказ, съдържащи се в електронното уведомление от 12.12.2017г., са въведени и като възражения по основателността на иска и се поддържат и във въззивната жалба.

За да уважи иска, окръжният съд се е позовал на спецификата на вещите, предмет на договора, съответно – предмет на застрахователното събитие – кражба. Приел е, че същите попадат под режима на Наредба №2/03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и за тях е неотносимо изискването Част II на свидетелството за регистрация да се носи винаги от водача, т.е. – забраната да се оставя в превозното средство е неприложима, тъй като това изискване е приложимо само за МПС-та – автомобили, попадащи под режима на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Този извод е неправилен, тъй като и двата подзаконови нормативни акта са идентични по отношение на характера и предназначението на Част II на свидетелството за регистрация, както по отношение на моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Наредба № I-45 от 24.03.2000г., така и по отношение на верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини – земеделска и горска техника, попадащи в обхвата на Наредба №2/03.02.2016г. Съгласно чл.33 ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. /към процесния момент със заглавие Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – загл. изм. ДВ бр.20/2018г./ - Част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство. Окръжният съд неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл.25 ал.3 от Наредба №2/03.02.2016г., която е в същия смисъл и с идентично изискване на чл.33 ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Съгласно чл.25 ал.1 от Наредба №2/03.02.2016г. - свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за техниката и собственика съгласно приложение №2; ал.2 - Част I на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на техниката и се съхранява от собственика; ал.3 - Част II на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на техниката и се носи винаги от водача при работа и движение по пътищата. Т.е. – и по отношение на застрахованите вещи за застрахования е относимо задължението, визирано в чл.11.1.4 от ОУ – да не оставя в застрахованото МПС свидетелството за регистрацията му част първа и/или част втора, когато свидетелството е от две части.